Решение № 459 от 19.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Велико Т., 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Евгений Пачиков

Й. Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Й. Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500600 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 ГПК.

Предмет на подадената от името на

В. Д. И. чрез пълномощника й - адвокат

П. Ч. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 260040/19.05.2021 г. по гр.д. № 1299/2020 г. на ВТРС, в частта му, с която предявеният от нея срещу „"Д" “ ЕООД- гр.В.Т. иск за заплащане на претендирано на основание чл. 200 КТ вземане с определеност на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева , е отхвърлен за разликата между тази сума и присъдения размер от 10 000 лева, с искане за отмяната му и присъждане на още 60 000 лева / тъй-като досега е получила сумата 20 000 лева като част от смятания от нея за справедлив общ размер на обезщетението от 80 000 лева / и в частта му с която предявения иск за заплащане на претендирано на същото основание вземане с определеност на обезщетение за имуществени вреди в размер на 221,92 лева е отхвърлен за разликата между тази сума и присъдения му размер - 110,96 лева , с молба за отмяната му и присъждане на остатъка, както и направените производството за разноски.

Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилно приложение на материалноправната норма на чл.201, ал.2 КТ, поради това , че обстоятелствата при които е възникнала злополуката изключват пострадалата , както обективно, така и виновно да е допринесла с поведение, квалифицирано като груба небрежност за настъпването на вредите; неточна преценка и пренебрегване на доказателствата , довели да погрешен извод при определяне на размера/ в посока значително занижаване/ на обезщетението по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед характер, тежест, продължителност на физическите болки и душевни 1 страдания и трайност на увреждането , довело до загуба на хватателна способност на дясната ръка .

Предмет на подадената от името на ответника чрез адвокат Й. Й. от ВТАК въззивна жалба е частта на решението , с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева , заедно с определената законна лихва , с молба за отмяната му и предявения иск отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан изцяло, с присъждане на направените по производството разноски.

Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилно приложение на материалния закон поради неточна преценка и/или пренебрегване на установените от доказателствата обстоятелства , които са показател за осъществяване на хипотезата на чл.201 ал.2 КТ , като приносът на пострадалата ищца е не по-малък от 75 %, размерът на обезщетението, определено по справедливост с оглед съдебната практика за други сходни случаи не следва да надвишава 40 000 лева и тъй-като вече е получила 20 000 лева, то задължението на работодателя/ за който не е установено да е нарушил нито едно правило за безопасни условия на труд / към нея е погасено.

Третото лице помагач на ответника - ЗК „У"-С. излага становище основателност на жалбата на подпомаганата страна и неоснователност на жалбата на ищцата. за

В срока по чл.263, ал.1 ГПК представителите на страните са подали писмени отговори, съдържащи доводи за пълно съответствие на решението в обжалваните му от другата страна части с материалния закон и неоснователност на жалбите.

В с.з. поддържат жалбите.

Съдът , като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от ГПК, прецени по реда на чл.235, ал.1, ал.2, ал.3 от ГПК събраните доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени са искове , имащи за предмет претендирано право на обезщетение за по-леко преодоляване/ като вид морално удовлетворение/ чрез потребителната стойност на парите на последиците от субективно естество, наречени неимуществени вреди, както и право на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от юридическия факт на възникнала трудова злополука- със законова правна квалификация, изведена от нормите на чл.200, ал.1, ал.3 от КТ, заедно с иск , имащ за предмет добавъчно, обусловено право на обезщетение за забава в размер на законната лихва- със законова правна квалификация, изведена от нормата на чл.86, ал.1,вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД, вр. с чл.212 КТ.

Ищцата В. Д. И. чрез пълномощника си - адвокат П. Ч. от ВТАК, твърди , че по силата на трудов договор от 29.06.2015г. е работила при „"Д" “ ЕООД- гр.В.Т. на длъжността „машинен оператор, производство на пластмасови изделия”, изпълнявайки задълженията си на термоформовъчна машина „Hamer TVP35“, с място на работа в производствената база на дружеството в гр.В.Т., улица „Д..

2

На 07.06.2017 г. при изпълнение на възложената й работа по време на втора работна смяна претърпява злополука , която на основание чл.55 от КСО с Разпореждане № 5104-04-71/10.07.2017 г. на Началника на ТП на НОИ В.Т. е призната за трудова .

Според мотивите на разпореждането злополуката е настъпила по следния начин:

Около 20.30 часа И. забелязва , че „на няколко пъти фолиото залепва и материала се къса“ .

Поставя отново фолиото в машината и я пуска да работи , когато вижда че по щанцата остатък от предното фолио, посяга да го извади и в резултат на това дясната й ръка попада в работещата щанца, която притиска и отрязва три пръста .

Незабавно е откарана в Спешна помощ и назначена консултация с ортопед, който я насочва за хоспитализация в гр.С. с цел евентуално присаждане на пръстите, което обаче не могло да се извърши , но й е проведено адекватно лечение в периода 08.06.2017 г. 11.06.2017 г. в Клиника по хирургия на ръката в „П.“. След връщането си във В.Т. провежда домашно амбулаторно лечение до 13.04.2018 г., както и рехабилитация . С решение на ТЕЛК № 1306/069/13.04.2018 г. При МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД –В.Т., допълнено с решение № 1636/082/31.05.2018 г. е извършена оценка на работоспособността й- 60% трайно намалена работоспособност с пожизнена степен на увреждане, с окончателна диагноза „травматична ампутация на втори, трети и четвърти пръсти на дясната ръка”. В резултат на травматичното увреждане преживява изключително силни болки и страдания, тежък психо-емоционален шок , неописуем ужас от гледката на отрязаните си пръсти , които носи с лявата си ръка, не могла да се обслужва сама, да извършва нормални житейски дейности с дясната си ръка, поради загубена хватателна способност, близо 6 месеца за нея полагали грижи майка й и сестра й, продължавала да приема медикаменти за облекчаване на болките, от началото на 2018г. става тревожна, не може да спи. Направила разходи са лечение и облекчаване на страданията си в документиран размер на 221,92 лева.

Предвид горетвърдяното моли съдът да постанови решение , с което да осъди ответното дружество-работодател да й заплати сумата 80 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудовата злополука, сумата 24 111лв.-обезщетение за забава върху тази главница в размер на законната лихва, считано от 07.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумите , заедно с направените по производството разноски .

Ответникът оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани , с възражения за прекомерност на претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като несъответен на принципа на справедливост с оглед обстоятелствата , че пострадалата е получила грижи от него след злополуката , устроена е на подходяща работа след завръщането си от лечението, канена е на преговори за доброволно заплащане на обезщетение , оздравителния й период е по-кратък от посочените от нея 10 месеца и интензитета на болките и страданията й ; трудовата злополука е настъпила в резултат на допусната от нея груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ , като оценява приноса й на 90 %, изразяваща се в тежко нарушение на 3 повелителната норма на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд: съзнателно е бръкнала в опасната зона на машината, пренебрегвайки очевидната опасност за здравето си в конкретната ситуация поради незнание или немарливост; след като бъдат намалени паричните обезщетения , остатъците им са заплатени преди завеждане на делото.

Фактите / обстоятелствата / – предмет на наведените в исковата молба и писмения отговор твърдения са предимно безспорни , признати и доказателствено установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК пред/ от първоинстанционния съд чрез писменото им документиране , обясненията на ищцата , изслушаните свидетелски показания и заключенията на приетите медицинска, психологическа и техническа експертизи , поради което въззивният съд, упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към констатациите им в мотивната част на обжалваното решение и е ненужно тяхното повторно изложение тук.

Спорът между страните се заключава във въпросите : а/ сред установените обстоятелства има ли такива , храктеризиращи поведението на пострадалата като допринесло за настъпването на трудовата злополука при проява на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ , без които тя не би настъпила ? ; б/ има ли такива , които може да се вменят в упрек към работодателя като допринесли за настъпването й, без които също не би настъпила / ? и в/ с оглед вида , тежестта и естеството на неблагоприятните за ищцата последици от трудовата злополука 80 000 лева или 40 000 лева би бил справедлив основополагащ размер на правото на обезщетение за неимуществени вреди и съответно с плащането на сумата 20 000 лева преди завеждане на делото погасено ли е насрещното задължение на работодателя да го удовлетвори ?

Отговорът на първите два въпроса е положителен .

Тъй-като юридическото понятие груба небрежност / неопределено в закона / предполага и съдържа в логическата си същност наличието на неумишлена вина /аргумент от чл.201, ал.1 от КТ, чл.94, ал.1 и чл.255, ал.2 от ЗЗД/ , а тя като правнозначимо/ а не моралнозначимо/ понятие е немислима без обективна противоправност/ неправомерност/ на поведението, т.е. онова, фактически осъществено, което е несъответно на правно дължимото, очевидно е, че допринасянето трябва да бъде израз на нарушение/ неизпълнение на конкретни, установени от закона или работодателя технологични правила/ норми/ при извършване на възложената работа или такива за безопасни и здравословни условия на труд/ създадени с цел да не се поставя в опасност здравето и живота на всеки работник или служител/ – чл.126, т.5 и т.6 от КТ.

С други думи нарушението е неположена обичайна грижа за добросъвестно изпълнение на трудовите задължения в съответствие с тези конкретни правила/ норми/ , която всеки добър работник или служител дължи да полага/ чл.8, ал.1 от КТ, вр. с чл.63 от ЗЗД/.

На общ гражданскоправен език небрежно действа този длъжник , който 4 без да знае това не полага грижата на добрия стопанин или добрия търговец като абстрактен модел на поведение в смисъл, че съдържанието му се определя не от поведението на конкретното лице, а от нормалното, обичайното поведение на определен вид лица в подобни или еднакви с положението му случаи, изработено от обществения разум на дългия опит в живота с оглед естеството на дейността.

Следователно груба небрежност ще се счита , че проявява онзи длъжник , който също така без да знае това , не полага дори една по-малка грижа / от абстрактния модел на грижата на добрия стопанин/- тази, която всички други хора с нормална психика като него , даже и най- небрежните по природа и привичност , биха положили в подобна обстановка, или обобщено казано: проявата й е постъпка / действие или бездействие/ абсолютно несъвместима със здравия разум, който иначе се предполага, че той притежава/ щом има нормална психика / .

Според изложените дотук определителни съждения и спецификата на трудовоправната материя относно добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя/ чл.8, ал.1 от КТ/ в приложното поле на чл.126, т.5 и т.6 от КТ , грубата небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ е неполагане на дължимата грижа , която би положил и най- небрежният човек , зает със съответната дейност при подобни условия, при обективна липса/ без оглед на субективното му отношение / на проявени от него елементарно старание и внимание и при пренебрегване на основни технологични правила и/или правила за безопасност на труда/ вж. решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/2010 г. на IV ГО на ВКС/ -неполагане поставило го в реална опасност да претърпи увреждане на здравето или загуба на живота. Реална опасност, която щом притежава нормална психика, е очевидно за всички , че не би следвало да допуска или създава, лишавайки се от елементарно и естествено самопредпазване , от което дори и стриктно да не е бил запознат със съответните технологични правила и/или правила за безопасност на труда , ако не се бе се лишил/ защото е могъл да не се лиши/, щеше да я избегне.