Решение № 5910 от 17.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5910 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20231100500727 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от ответниците в първоинстнционното производство Б. С. Г. и М. Н. Г., срещу решение № 11945 от 28.10.2022 г., постановено по гр.д. № 20837/2022 г., в частта, в която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. С. Г. и М. Н. Г. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД в условие на солидарна отговорност сумата от 2175,14 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 185500, за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 237,54 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.01.2022 г., сумата от 5,37 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3126/2021 г. по описа на СРС, 163 състав.

В жалбите се излагат оплаквания, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Подържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците отговарят солидарно за процесните вземания. Твърди се, че всеки от ответниците следва да отговаря само за частта от имота, която притежава. Оспорва се дължимостта на главницата за дялово разпределение и лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия. В тази връзка се поддържа, че за процесния период ответниците не дължат обезщетение за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, тъй като по делото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради 1 което не е установено изпадането им в забава. Отправя се искане решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с които същите се оспорват като неоснователни. Отправено е искане до въззивния съд за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.с“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

На етапа на въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответниците Б. С. Г. и М. Н.

Г. като собственици на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г. /, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /; че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, както и, че ищецът е доставил топлинна енергия в твърдяните в исковата молба количества.

Предвид изложеното, спорни между страните са единствено въпросите дали купувачите-ответници дължат заплащане на претенците в условията на солидарна отговорност или разделно; дали дължат заплащане за цена на услугата за дялово разпределение, както и лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и върху главницата за цената на услугата за дялово разпределение.

По отношение на вида отговорност за задълженията за топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нуждите на семейството. По делото не е спорно, а и се установява от приетите писмени доказателства – Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 126, том III, рег. № 6502, дело 438 от 2007 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 127, том III, рег. № 6503, дело 439 от 2007 г., удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, изх. № РОБ22-УГ51-4423/27.08.2022 г., издадено от СО, район „Оборище“ и акт за сключен граждански брак № 664/17.09.1995 г., че процесният недвижим имот е придобит по време на брака и на основание чл. 19, ал. 1 СК (отм.) е станал съпружеска имуществена общност. По делото няма ангажирани доказателства, както и наведени твърдения сключеният на 27.08.2022 г. граждански брак да е бил прекратен преди процесния 2 период. С оглед изложеното, ответниците на основание чл. 32, ал. 2 ГПК дължат в условия на солидарна отговорност заплащането на претендираните от ищеца суми за топлинна енергия.

По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът приема следното:

За основателността на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно чл. 22 от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.

По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Според чл. 36 от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.с“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици, като третото лице – помагач на ищеца е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. С договора от 29.07.2015 г., сключен между ищеца и „Т.С.с“ ЕООД страните са договорили заплащане от „Топлофикация София“ ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 1, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно. Ангажирани са и доказателства установяващи, че през процесния период дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е осъществявано от „Т.С.с“ ЕООД. Предвид изложеното ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение, поради което предявеният иск се явява основателен за сумата от 5,37 лв. за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г.

3

По отношение на претенцията за забава върху главницата за топлинна енергия, съдът приема следното:

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от страните. За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 27.06.2016 г. Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.

32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.

Следователно в случая е налице доказана забава на ответниците за задължението за първия отчетен период, считано 15.09.2019 г., и за втория отчетен период – считано от 15.09.2021 г.

При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, и с оглед своевременно релевираното от ответниците възражение за погасителна давност, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 237,54 лв. за периода 15.09.2019 г. до 30.04.2021 г., както правилно е приел първоинстанционния съд.

С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решение № 11945 от 28.10.2022 г., постановено по гр. д. № 20837/2022 г. по описа на СРС, 163 състав, следва да се потвърди.

По разноските:

Неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски за производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В качеството си на въззиваема страна ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал по делото единствено бланкетни отговори на въззивните жалби и молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, без да излага каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната жалба и частната жалба. Ето защо липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.