Решение № 160 от 27.06.2025, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 539/2024
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 27.06.2025
- Състав
- СВЕТОЗАР ЛЮБОМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53, ал. 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53, ал. 2, изр. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- § 1, т. 16 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 21, т. 11 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 27, ал. 3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 77 · Закон за собствеността
- чл. 84 · Закон за собствеността
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. Ихтиман, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241840100539 по описа за 2024 година
Предявен e от И. В. П., лично и в качеството на ЕТ „И. П. – ВИП“ и М. П. П. срещу ЕТ „*“ иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР (след допуснато с протоколно определение изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК по отношение на неговия размер) за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част с площ от общо 74кв.м, от които 43 кв.м. незастроена площ и 31 кв.м. попадащи в сграда „Авточасти“, която реална част поради грешка в кадастралната карта неправилно била отразена като част от имот с кадастрален № ***, собственост на ответника, вместо като част от имот № ***, собственост на ищците, както и да се признае за установено, че границата между двата имота е по съществуващата на място материализирана граница.
Ищците твърдят, че на 22.04.1998г. чрез договор за покупко – продажба на обособена част от общинско предприятие са придобили право на собственост върху обект - дърводелска работилница, обособена част от общинско предприятие „*“ ЕАД, включващо парцел VI – 680, в кв.71, представляващо част от имот пл. № 680, кв.71 съгласно застроително разрешение на стопански двор на „Еледжик – стил“ ЕАД, гр. *, който имот включвал дворно място с площ от 902,50кв.м., пазачница с площ от 21кв.м., железарска работилница с площ от 98кв.м., склад за метали и авточасти с площ от 123кв.м. и 1/3 от сграда „Авточасти“ с площ от 109кв.м., при граници: югозапад - жилищни блокове, югоизток - улица, североизток улица и „Авточасти“ и северозапад - р. Марица, частично идентичен с имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.* от 2022г. Сочат още, че на 23.04.1998г.
1 ответникът - ЕТ „*“, придобил в собственост съседния имот парцел V - 680 в кв.71, представляващ част от имот пл. № 680, както и 2/3 от сграда „Авточасти“, отразен по кадастралната карта на гр. * с идентификатор №***. През 2001г. и през 2011г. ищците продали идеални части от имота ведно с построените върху тези идеални части сгради на трето за спора лице и неговата съпруга, като след доброволна делба, същите били обособени в самостоятелни парцели съответно УПИ VIII-680 и УПИ XII-680, а останалата част от имота, собственост на ищците, образувала УПИ XI680, който граничил с имота на ответника, като отчуждените части от имота на ищците, нямали досег с границата на имота на ответника. Твърдят, че през лятото на 1998г. ответникът построил тухлена ограда между двата имота, по която ограда била материализирана и до настоящия момент е границата на имота. След заповед на Кмета на община * оградата била премахната и на нейно място била поставена лека ограда от телена мрежа и метални пана върху бетонната основа на старата ограда без да бъде променяна границата на двата имота. Заявяват, че по повод възникнал между тях и ответника спор относно границата между двата имота през 2018г. ответникът предявил срещу ищците пред Районен съд Ихтиман ревандикационен иск относно спорната по настоящото дело обособена част от имота, който иск бил отхвърлен като недоказан и било прието за основателно възражението за придобивна давност, със съдебно решение, потвърдено от ОС София, недопуснато до касационно обжалване и влязло в сила на 19.06.2020г. Ищците твърдят, че при изготвянето на кадастралната карта на гр.
* е допусната грешка като не е съобразено отразеното на място състояние на имота, съответно граница, нито е извършено кадастрално заснемане на имотите на страните, а била възпроизведена границата по застроителното решение на стопанския двор на „*“ ЕАД, което обаче било нищожно поради липса на материална компетентност на органа, който го е издал. Излагат подробни съображения относно нищожността на застроителното решение. Твърдят, че регулационната граница по застроителното разрешение не отговаряла на действителното фактическо положение – границата на имота била поставената през 1998г. ограда. Навеждат довод, че при одобряване на КК на град * източната граница на техния имот била неправилно отразена в КК и спорната площ била отразена като част от имота на ответника. Релевират твърдение, че както застроената част от спорния имот, така и незастроената се владее от ищците, част е от обекта дърводелска работилница, за който ищецът ЕТ „И. П. - ВИП“ има издадено разрешение за ползване от 2003г. и 2017г. На следващо място излагат довод, че в КК погрешно било отразено, че цялата сграда „Авточасти“ с идентификатор № *** е построена в техния имот, а като собственик е посочен ответникът, следвало да бъдат заснети реално обособените части от сградата, ползвани от страните.
С уточнителна молба от 28.10.2024г. (л. 116 от делото) и в първото открито съдебно заседание по делото (л. 122 гръб) процесуалният представител на ищците 2 конкретизира, че твърди владение от страна на ищците на спорната реална площ и придобИ.ето й по давност от ищците с начален момент 22.04.1998г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен. Възразява, че ищците основават претенцията си на мотивите на съдебните решения, с които е бил отхвърлен ревандикационният иск на ответника срещу ищците относно спорната част от имота. Поддържа, че ищците целят поправка на кадастралната карта при липса на законовите предпоставки за това, предвидени в ЗУТ. Релевира възражение, че по отношение на спорната реална част от имота важи забраната за придобИ.е, визирана в чл. 200 ЗУТ, тъй като не отговаря на изискванията за площ и лице на имота. Излага съображения относно условията, при които се допуска промяна в КК. Твърди, че по искане на ищците са инициирани две административни процедури за изменение не ПУП на гр. *, заповедите, за чието започване са били отменени от съда. Възразява, че сградата „Авточасти“ с идентификатор № *** е нанесена в КК с площ 136 кв.м., което било само част от сградата. Посочва, че за другата част от сградата, която попадала в неговия имот е в процес проект на изменение на КККР, който обаче не засяга частта на ищците с площ 107 кв.м., съгласно документа им за собственост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно скица № 15-195776-27.02.2024г. за ПИ с идентификатор № ***, целият имот е с площ от 387кв.м. и в него попадат три броя сгради, а именно *** със застроена площ от 136 кв.м., ***. 10 със застроена площ от 39 кв.м. и *** със застроена площ от 61 кв.м.
Съгласно скица № 15-195778-27.02.2024г. на сграда с идентификатор № *** застроената площ от 136 кв.м., сградата попада в ПИ с идентификатори *** и ***, като принадлежи към ПИ с идентификатор ***.
С решение №26/11.02.2019г. по гр.д. №702/2018г. на РС-Ихтиман, потвърдено с Решение №319/29.09.2019г. на Софийски окръжен съд и недопуснато до касационно обжалване с Определение №328/19.06.2020г. по гр.д. №181/2020г. на ВКС, е отхвърлен предявен от ответника по настоящото дело срещу ищците по настоящото дело иск за установяване правото на собственост и предаване на владение на 53 кв.м. от недвижим имот УПИ V-680 в кв. 71 по Застроително разрешение и ЧИЗРП по плана на гр. *, която част е заключена между дворищнорегулационната линия между УПИ XI-680 и УПИ V-680 и изградената преградна стена в двора на УПИ V-680 и съществуващата 3 преградна стена в самата сграда „Авточасти“. В мотивите решенията на първата и въззивната инстанция е прието за основателно възражението за придобивна давност на ответниците (ищци по настоящото дело).
На 22.04.1998г. между Община * и ЕТ „И. П.-ВИП“ е сключен договор за продажба на обособена част от общинско предприятие с предмет обект „Дърводелска работилница“, обособена част от общинско предприятие „*“ ЕАД, включващ недвижим имот парцел VI-680, кв. 71, с адрес гр. *, ул. „Средна гора“, представляващ част от имот с пл. №680, 71 по регулационния план на гр. *. В договора е посочено, че имотът включва в себе си дворно място (земя) 902,50 кв.м., пазачница 21 кв.м., склад за материали и авточасти 123 кв.м. и 1/3 от сграда Авточасти 107 кв.м., при граници от югозапад – жилищни блокове, югоизток – улица, североизток – улица и „Авточасти, и северозапад – р. Марица. Цената на недвижимия имот е определена на 13750000 лева, което е малко над определената според приватизационна оценка цена от 13616000.
С нотариален акт №34, том II, рег. №1193, дело №161/23.04.2001г. на нотариус Соня В.а при ИРС, И. В. П. в качеството му на ЕТ „И. П. – ВИП“ и съпругата му М. П.
П. продават на * 247/902,50 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 902,50кв.м., находящо се в гр. *, ул. Средна гора, в двора на „*“ЕАД, образуващо парцел VI-680 в кв. 71 по плана на гр. *.
С договор за доброволна делба от 02.04.2003г. с нотариална заверка на подписите е получен в дял от И. В. П. като собственик на ЕТ „И. П. – ВИП“ и съпругата му М. П. П. недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 655,50 кв.м., находящо се в гр. *, ул. Средна гора, в двора на „*“ЕАД, съставляващо УПИ VI680, кв. 71 по дворищнорегулационния план на града.
С нотариален акт №153, том II, рег. №4013, дело №308/10.11.2011г. на нотариус * при ИРС, И. В. П. лично и в качеството му на ЕТ „И. П. – ВИП“ и съпругата му М.
П. П. продават на * и * Х.скова * 229,50/655,50 ид.ч. от поземлен имот, целият с площ от 655,50кв.м., съставляващ УПИ VI-680 в кв. 71 по плана на гр. *, ведно с построените в южната част на имота масивна стопанска сграда-машинно, масивна стопанска сграда – помощни помещения (точиларна и лепачна) и навес пред тях с обща застроена площ от 143,34 кв.м.
С нотариален акт за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти №112, том II, рег. №2727/12.07.2017г. на нотариус * при ИРС, И. В. П. лично и в качеството му на ЕТ „И. П. – ВИП“ и съпругата му М. П. П. получават в дял поземлен имот с площ 426 кв.м., съставляващ УПИ XI-680, в кв. 71 по плана на гр. *, а * и * Х.скова * получават в дял УПИ XII-680, в кв. 71 по плана на гр. *.
С разрешение за ползване №57/09.06.2003г. на ДНСК е разрешено ползването на строеж „дърводелска работилница“, находящ се в УПИ VI-680 в кв. 71 по плана на гр.
* с инвеститори И. В. П. в качеството му на управител на ЕТ „И. П. – ВИП“ и М. П.
4
П..
С удостоверение №12/18.12.2017г. на Община * е въведен в експлоатация строеж пета категория „преустройство и промяна на предназначението на помещение в съществуваща дърводелска работилница“, находящи се в УПИ XI-680, в кв. 71 по плана на гр. *. Като възложител е посочен ЕТ „И. П. – ВИП“, представляван от управителя И. В. П..
Прието е по делото Решение №16 от протокол №9/30.10.1996г. на СТСУСА при Община *, с което е приета преписка за преотреждане статута на ползване на имот пл.
№680 в кв. 71 по плана на гр. * в терен за стопанска дейност на „*“ АД на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ.
Приет е по делото протокол №8/28.11.1996г. на ОС гр. *, съгласно който на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ и чл. 21, т. 11 и чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА е взето решение №70 за преотреждане на статута на ползване на имот пл. №680, кв. 71 по плана на гр. * от жилищен комплекс за стопанска дейност.
Прието е по делото решение №6 от протокол №3/26.02.1997г. на СТСУСА при Община *, с което се приема ЧИЗРП и застроително разрешение на стопански двор на „*“ ЕАД, находящ се в имот пл. №680 в кв. 71 по плана на гр. * на основание чл. 108 от ППЗТСУ.
В констативен акт №3/21.02.2018г. на комисия при Община * за проверка на строеж – масивна преградна стена-ограда, е посочено, че строежът е изпълнен през юни-юли 1998г. от ЕТ „*“ и от ЕТ „И. П.-ВИП“ до кота +2,50 м. и е надстроен еднолично от ЕТ „*“ до кота +3,25м., както и че масивната преградна стена е разположена изцяло в УПИ V-680 в кв. 71 по плана на гр. *, като отстои в южния си край на 2,29м. от неприложена дворищно регулационна линия с УПИ XI-680, а в северния с край съвпада с нея. Приложена е окомерна скица на разположението.
Разпечатката съдържа 32 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ca1067f-f866-49cf-85eb-c3a1f3446c26