Решение № 5 от 26.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Велико Търново, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Колева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от И. Колева Търговско дело № 20214100900078 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С, ул.“М", чрез пълномощник – гл.юрисконсулт М.М., срещу Н. Х. Т., ЕГН **********, с адрес град Г.О., ул.“С", в която ищецът твърди, че на 27.12.2018г. между „БАНКА ДСК“ АД, в качеството й на кредитор и ответницата, като кредитополучател, бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на ответницата паричен кредит в размер на 29 000 лв., усвоен от нея на същата дата, със срок за издължаване 120 месеца на месечни вноски съгласно погасителен план. Уговорено било кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5.95 %. Посочва, че в срока за издължаването му ответницата допуснала забава при изпълнение на основното си задължение, като не платила четири месечни вноски, което дало основание на банката да обяви неплатения остатък от главницата за предсрочно изискуем с уведомление с изх. № 0050-20-03971/16.10.2020г., изпратено до ответницата. Твърди, че изискуемостта настъпила на 03.12.2020г., към която дата кредитът бил в забава със 107 дни поради неплащане на четири месечни погасителни вноски. Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за дължимите суми, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1865/2020г. по описа на РС-Г.О.. По същото се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и било образувано изпълнително производство, в хода на което заповедта и поканата за доброволно изпълнение били връчени на ответницата по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Поради това прави 1 искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата дължи на банката – кредитор сумата от 25 357.29 лв. – главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея за времето от 03.12.2020г. до окончателното изплащане, сумата от 446.00 лв. – договорна лихва за периода от 18.08.2020г. до 02.12.2020г., сумата от 12.30 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 18.08.2020г. до 02.12.2020г., сумата от 120 лв. – дължими разходи при изискуемост, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по горепосоченото дело. Претендира сторените в настоящото и заповедното производства разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.367 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител адвокат И.

В. М.-Г., е подала писмен отговор на ИМ, в който заема становище за неоснователност на исковата претенция поради недостигане до кредитополучателя на волеизявлението на банката, съдържащо се в представеното от нея уведомлението по делото, за обявяване предсрочна изискуемост на кредита. Прави възражение за нищожност на клаузите от т.7.1 до т.7.6 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, регламентиращи олихвяването на кредита с променлив лихвен процент и даващи право на банката едностранно да променя референтния лихвен процент. Твърди, че същите не са индивидуално договорени, не са съставени по ясен и разбираем начин относно това как точно се изчисляват лихвените стойности и по този начин не са дава възможност на длъжника да прецени икономическите последици от сключване на договора.

В законоустановения срок е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, в която същият оспорва изложените в отговора възражения за ненадлежно връчване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, както и за неравноправност на цитираните в отговора на ИМ договорни клаузи, като излага, че промяната на референтния лихвен процент не зависи от волята на кредитора, а от външни обективни фактори. Моли, в случай, че съдът приеме за недоказан факта на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и обявяването й на ответницата, исковата претенция да бъде уважена до размера на вноските с настъпил към датата на приключване на съдебното дирене падеж.

С отговора на допълнителната ИМ ответницата поддържа направените в писмения отговор на първоначалната ИМ възражения.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П.Т., поддържа предявените искове и моли за уважаването им в претендираните размери.

Поддържа искането си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответницата, чрез назначения й особен представител, поддържа подадения отговор на ИМ и възраженията, направени с него. Моли за отхвърляне на исковата претенция, като 2 неоснователна и недоказана.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2018г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Н. Х. Т., по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответницата паричен кредит в размер на 29 000 лв. със срок на издължаване от 120 месеца на месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно изготвен погасителен план. Ответницата – кредитополучател, от своя страна, поела задължението да погасява ежемесечно на падежната дата /17-то число на месеца/ погасителните вноски. Уговорено било кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5.95 % годишно или 0.02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда на срочни депозити в лева на домакинства, със срок над един ден до две години“ 0.220 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5.730 % при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж Плюс, описани в Приложение № 2 към договора.

При нарушаване на посочените условия кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, като максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията по програма ДСК Престиж Плюс, и променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.23 %. В чл.8 от договора е посочено, че стойностите на индикатора „среден лихвен процент по салда на срочни депозити в лева на домакинства, със срок над един ден до две години“ се публикуват на интернет страницата на БНБ, информацията е достъпна в секция „Лихвена статистика“, таблица „Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт – депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след предизвестие на сектор „Нефинансови предприятия и домакинства“, секция „Лихвена статистика“. От своя страна, в чл.8.1 от договора между страните е посочено, че лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и сроковете, посочени в Общите условия. В чл.7.1 от ОУ е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на референтен лихвен процент, посочен в договора, като референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван официално на интернет страницата на БНБ, или комбинация от такива индекси и/или индикатори. Променливият лихвен процент, зависещ от референтен лихвен прроцент, се променя от кредитора два пъти годишно – на 15 януари и на 15 юли.

Между страните било уговорено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем /чл.18.2. от ОУ/, като кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница 3

/чл.19.1.1. от ОУ/.

По делото е представена покана – уведомление до ответницата, връчена на 02.11.2020г. чрез частен съдебен изпълнител на лице на адреса за кореспонденция съгласно договора – К.Л.Щ., посочен, като неин съжител.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено на 03.12.2020г. от „Банка ДСК“ ЕАД, било образувано ч.гр.д. № 1865/2020г. по описа на Районен съд-Г.О.. По посоченото дело банката се снабдила със заповед № 384/07.12.2020г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата от 25 357.29 лв. – главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея за времето от 03.12.2020г. до окончателното изплащане, сумата от 446.00 лв. – договорна лихва за периода от 18.08.2020г. до 02.12.2020г., сумата от 12.30 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 18.08.2020г. до 02.12.2020г., сумата от 120 лв. – дължими разходи при изискуемост, както и за направените в заповедното производство разноски – в размер на 518.71 лв. – заплатена държавна такса и в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, сумата по процесния договор за кредит е била преведена от „Банка ДСК“ ЕАД на ответницата по посочената в договора разплащателна сметка на последната.

Видно от заключението, на 16.11.2020г. ответницата е извършила последно плащане по договора, с което частично е погасила МПВ с падеж 17.08.2020г. Според вещото лице задължението на ответницата по договора възлиза на сумата от 25 357.29лв. - главница, 446 лв. – договорна лихва за периода от 18.08.2020г. до 02.12.2020г., 12.30 лв. – обезщетение за забава за същия период и 120 лв. – такса за разходи при предсрочна изискуемост. Посочено е, че фиксираната преференциална надбавка не е била променяна, но лихвеният процент е бил променен поради изменение на референтния лихвен процент, като считано от 17.08.2020г. същият е бил 0.230 % и заедно с фиксираната преференциална надбавка са формирали лихвен процент от 5.96 %.

С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковата молба е подадена в срока по чл.415 ал.4 от ГПК, за установяване на вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, връчена на ответницата по реда на чл.47 ал.5 ГПК. По предмет и обем исковата претенция напълно съвпада с предмета и обема на присъденото в заповедното производство със Заповед № 384/07.12.2020г. по ч.гр.дело № 1865/2020г. на Районен съд – Г.О. и издаден изпълнителен лист от същата дата, вземане, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2018г., сключен между страните. С оглед на изложеното, предявените установителни искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

Събраните по делото писмени доказателства установяват по категоричен начин, че 4 между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Н. Х. Т. е възникнало правоотношение по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 27.12.2018г., по силата на който банката предоставила на ответницата - кредитополучател кредит в размер на 29 000 лв. срещу задължението на последната да върне същия на 120 месечни вноски, с падеж 17-то число на месеца, всяка включваща главница и лихва, съгласно погасителен план към него. Приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза категорично установява факта на усвояване на кредита от страна на ответницата чрез превод на предоставената й парична сума по посочената в договора банкова сметка, на която тя е титуляр. Съгласно експертното заключение последното извършено от ответницата плащане по договора е частично на месечна погасителна вноска с падеж 17.08.2020г., след което същата е преустановила плащанията. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането на други суми след посочената дата. Следователно, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК /03.12.2020г./ ответницата – кредитополучател не е заплатила частично МПВ с падеж 17.08.2020г. и изцяло МПВ с падеж 17.09.2020г., 17.10.2020г. и 17.11.2020г.