Определение № 676 от 18.07.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676 гр. Враца, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Евгения Г. С.

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20241400500454 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Щ. С., с ЕГН **********, от *** срещу определение № 211 от 01.04.2024 г., постановено по гр. д. № 228/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1360/13.03.2024 г. по чл.

248 ГПК, подадена от ответницата Г. Щ. С., като процесуално недопустима.

В частната жалба се излага, че с решение № 101 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 594/2023 г. по описа на Окръжен съд - Враца е обезсилено решение № 206/14.09.2023 г. по гр. д. № 228/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина като недопустимо и производството било прекратено. Относно направените в заповедното производство разноски въззивният съд приел, че по него следва да се произнесе съдебният състав по гр. д.

№ 211/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина. Впоследствие била подадена молба по чл. 248 ГПК до първоинстанционния съд (Районен съд - Бяла Слатина), който следвало, в изпълнение на указанията, дадени от по-горния съд, да присъди направените от ответницата Г. Щ. С. разноски в рамките на ч. гр. д. № 1309/2022 г. в размер на 500 лева. Молбата била отхвърлена с определение № 211 от 01.04.2024 г. по гр. д. № 228/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, с аргументите, че последната е просрочена, доколкото не е подадена в срока за обжалване на съдебното решение и че дори да се дължат такива разноски, последните следва да бъдат присъдени от въззивния съд, който се явява окончателна инстанция. Съдът неправилно приел, че подадената молба по чл. 248 ГПК е след срока за обжалване. В обжалваното определение съдът приел, че доколкото решение № 207/14.09.2023 г. по гр. д. № 228/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина е връчено 1 на ответницата на 29.09.2023 г., срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е изтекъл на 13.10.2023 г., като факта, че последното е обезсилено от второинстанционния съд се приел за неотносим към депозирането на молба по чл. 248 ГПК. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си. Счита, че доколкото с решение № 101 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 594/2023 г. по описа на Окръжен съд - Враца се приело изрично, че разноските в заповедното производство следва да се търсят от първоинстанционния съд, то и срокът за подаване на молба за тяхното присъждане следвало да тече от датата на влизане в сила на второинстанционното съдебно решение, което в настоящия случай било окончателно. По аргумент от чл. 248, ал. 1 ГПК срокът за подаване на такава молба следвало да бъде едномесечен и молбата по чл. 248 до Районен съд - Бяла Слатина, подадена на 13.03.2024 г., била в срок.

Съдът неправилно приел, че направените в заповедното производство разноски следва да бъдат присъдени от второинстанционния съд, тъй като с решение № 101 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 594/2023 г. по описа на Окръжен съд - Враца изрично се приело, че относно направените в заповедното производство разноски следва да се произнесе съдебният състав по гр.д. № 211/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина. По тази причина била подадена и молба по чл. 248 ГПК до първоинстанционния съд, изпълнявайки разпореденото в съдебното решение.

В законния срок е постъпил отговор на частната жалба от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес за призоваване: ***, представлявано от В. А. Г. и А. Ч. Д. – изпълнителни директори, с който се претендира неоснователността . В отговора се излага, че определение № 211 от 01.04.2024 г. е правилно и не следва да бъде отменено, като съда подробно и мотивирано е изложил съображения в съдебния акт. В условията на евентуалност, се заявява, че на процесуалния представител на другата страна би могло да му бъдат присъдени разноски в размер на 50,00 лв.. Излагат се съображения за прекомерност на по – висок размер на разноски на другата страна от посочените.

Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Районен съд – Бяла Слатина е подадена искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД срещу Г. Щ. С., за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца, сумата 129,43 лева, представляваща главница по договор за кредит № 4001507728/23.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК – 21.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 20,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 25.09.2022 г., сумата 10,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г., за които суми е издадена заповед № 690/01.11.2022г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист № 599/01.11.2022г. по ч.гр. дело № 1309/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

С подаден отговор „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е оспорила основателността исковете и е заявила претенция за прогласяване за нищожна на клаузата за неустойка по чл. 8 от договора за за паричен заем от 30.04.2020 г..

2

С решение № 206/14.09.2023 г., постановено по гр. дело № 228/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца, сумата 129,43 лева, представляваща главница по договор за кредит № 4001507728/23.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК – 21.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 20,34 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 25.09.2022 г., като в останалата част до пълният предявен размер от 20,35 лв. е отхвърлен, като неоснователен иска; за сумата 10,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г., като в останалата част до пълният предявен размер от 10,71 лв. е отхвърлен, като неоснователен иска.

С решение № 101/23.02.2024 г., постановено по в. гр. дело № 594/2023 г. по описа на ОС – Враца е обезсилено решение № 206/14.09.2023 г., по гр. дело № 228/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, като недопустимо и е прекратено производството по делото.

Осъдено е „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, да заплати на Г. Щ. С., сума в размер на 800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В мотивите към решението на ОС – Враца е прието, че към датата на подаване на исковата молба по гр.д. № 228/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина - 23.02.2023 г. между същите страни, на същото основание и за същото искане е имало вече образувано съдебно производство - гр. д. № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, по подадана искова молба от предния ден - 22.02.2023 г., като същото все още не е насрочено в открито съдебно заседание, поради което за съда, сезиран с втората претенция, е възникнало задължение по чл. 126, ал. 1 ГПК да прекрати по - късно заведеното дело - гр.д. № 228/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. Прието е, че с оглед на разпоредбите на чл. 270, ал. 3 вр. чл. 126, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК първоинстанционният съдебен акт следва да бъде обезсилен, а производството по делото да бъде прекратено. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, е прието, че на Г. Щ. С. следва да й бъдат присъдени разноски за двете инстанции – първоинстанционното и въззивното производство.

Посочено е, че пред всяка от двете инстанции, а също и за заповедното производство С. претендира по 500 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, за които е представила договори за правна защита и съдействие. Прието е за основателно релевираното от въззиваемия своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е редуцирано до сумата 400 лв., дължима за всяка една инстанция.

Посочено е, че не следва да бъдат присъждани сторените в заповедното производство от ответницата Г. С. разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по тази претенция следва да се произнесе съдебният състав по гр.д. № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

С определение № 211 от 01.04.2024 г., постановено по гр. д. № 228/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, е оставена без разглеждане молба вх. № 1360/13.03.2024 г. по чл. 248 ГПК, подадена от ответницата Г. Щ. С., като процесуално недопустима. Районен съд - Бяла Слатина е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в 3 срока за обжалване на съдебното решение, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, а в конкретния случай този срок за ответницата е изтекъл на 13.10.2023 г. (съдебното решение е връчено на 29.09.2023 г.), а молбата по чл. 248 ГПК е постъпила на 13.03.2024 г.. Изложил е, че такива разноски (ако се дължат) би следвало да се присъдят от инстанцията, постановила крайния акт, с който е приключило исковото производство, а именно ОС - Враца с постановеното решение № 101/23.02.2024 г. по в. гр. дело № 594/2023 г., с което производството по делото е прекратено. Приел е, че първоинстанционният съд в своето решение се е произнесъл по разноските на страните както в заповедното, така и в исковото производство, като в срока за обжалване на съдебното решение не са постъпили молби по чл. 248 ГПК, а молбата предмет на обсъждане в определението се явява просрочена и недопустима.

С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от лице легитимирано да го обжалва и в предвидения в закона срок за това, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С постановките в т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, изрично е прието, че с решението по установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, включително относно размера им като в това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство. Аргумент за този извод ОСГТК на ВКС черпи от приетото разрешение по т.10.в на тълкувателното решение, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска като компетентността на съда произтича и от разпореждането на законодателя в чл. 81 ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай както правилно е указано в решение № 101/23.02.2024 г., постановено по в. гр. дело № 594/2023 г. по описа на ОС – Враца, по посоченото производство не е следвало да бъдат присъждани сторените в заповедното производство от ответницата Г. С. разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по тази претенция би следвало да се произнесе съдебният състав по гр. д. № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, а не състава по по гр. дело № 228/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина. По в. гр. дело № 594/2023 г. по описа на ОС – Враца е установено, че гр. д. № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина все още не е насрочено в открито съдебно заседание и по същото няма постановено решение, поради което не е настъпила предпоставката по чл. 81 ГПК за произнасяне по искането за разноски, а именно произнасяне с акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съобразно указанията в посоченото решение на ОС – Враца.

Поради това и искането по чл. 248 ГПК, направено пред съдебния състав по гр. дело № 228/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, е лишено от правен интерес и 4 предмет - съдебен акт, който да подлежи на изменение в частта за разноските и правилно молбата е оставена без разглеждане, като недопустима.