Решение № 4361 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4361 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело № 20261100504490 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 08782/19.02.2026 г., подадена от длъжника Т. М. П.-Т. против постановление от 19.02.2026 г., с което ЧСИ С.П., с рег. № 921 от РКЧСИ, е отказал да прекрати изпълнително дело № 20179210401160 по описа на ЧСИ С.П., поради липса на предпоставките на основание чл. 433 ГПК.

Жалбоподателката заявява, че не е доволна от посоченото постановление и го обжалва с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато на ЧСИ с указания за прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила перемция.

Излага съображения, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като в периода между 17.09.2021 г. и 10.07.2025 г., взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са предприемани.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че делото не е перимирано по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като няма изтекъл период от две години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 201792104001160 е било образувано по молба 1 от 26.06.2017 г. на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 24.06.2010 г., издаден на основание чл. 418 ГПК (заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК) по ч.гр.д. № 22957/2010 г. по описа на СРС, ГО, 27 с-в, солидарно срещу длъжниците „БТЛ-04“ ЕООД, Д.Ф.Т. и Т. М. П.-Т. за сумата от 5 000 лв.

– главница, дължима по договора № 6530 от 09.09.2008 год. за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business, с обявена предсрочна изискуемост съгласно чл. 50, б. „а“ от договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2010 год. до окончателното й изплащане, както и 405.55 лв. – разноски по делото.

На 26.01.2018 г., взискателят е подал молба (л. 128 от изп. дело) , към която е приложил изпълнителен лист от 30.06.2017 г. по ч.гр.д. № 55407/2010 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, издаден срещу Д.Ф.Т. и Т. М. П.-Т., за сумата от 806.45 лв. – разноски за първата и инстанция и за сумата от 462.34 лв. – разноски пред СГС, като е поискал посочените суми да бъдат събрани в процесното изпълнително дело.

На 10.12.2018 г. длъжницата Т. М. П.-Т. е подала молба (л. 188 от изп. дело) до частния съдебен изпълнител, съдържаща искане за прекратяване на изпълнителното производство поради това, че вземанията по изпълнителния лист от 24.06.2010 г. са погасени по давност.

Искането за прекратяване на изпълнителното производство е било оставено без уважение от частния съдебен изпълнител на 12.12.2018 год. поради липсата на предпоставки по чл. 433 ГПК (с разпореждане, приложено на л. 190 от изп. дело).

С влязло в сила решение от 05.03.2019 г. по в.гр.д. № 287/2019 г. по описа на СГС, е оставена без уважение жалбата на Т. М. П.-Т. срещу отказа от 12.12.2018 г. на ЧСИ С.П. по изп.д. № 201792104001160 да прекрати изпълнителното производство.

Междувременно, с молба от 13.02.2019 г., взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД е направил искане по делото да бъде присъединено вземането му съгласно приложено удостоверение по чл. 456 ГПК, издадено от ЧСИ с рег.

№ 747 (л. 249 и сл.).

С молба от 08.07.2021 г. и въз основа на Договор за цесия, като взискател по делото е конституирано „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 131001375, на мястото на „Райфайзенбанк Българня“ ЕАД (л. 388 и сл./.

С молбата от 08.07.2021 г., взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжниците, открити в „Юробанк България“ АД.

Н а 20.09.2021 г. е наложен запор върху вземанията на длъжниците в „Изипей“ АД (л. 407, 408/.

С молба от 30.05.2023 г., взискателят е направил искане да се направи справка за длъжниците в НОИ и в БНБ и да се наложи запор (л. 421).

2

С молба от 28.08.2023 г., „ЕОС Матрикс“ ЕАД е направило искане да се наложи запор върху вземанията на длъжниците по банковите им сметки в „Общинска банка“ АД (л. 423).

На 05.09.2023 г. е наложен запор върху вземанията на длъжниците (л.

427 и сл.).

С молба от 01.02.2024 г., взискателят е направил искане да се направи справка за длъжниците в НОИ относно наличнето на трудови договори и в БНБ - за банкови сметки и да бъде наложен запор (л. 430 и сл.) С молба от 30.07.2025 г., взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕАД е направил искане да бъде наложен запор върху вземанията на длъжниците в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (стр. 444 и сл.).

С молба от 23.02.2026 г. взискателят отново е направил искане да бъдат извършени справки в НОИ и БНБ и ЧСИ да наложи запор (стр. 464 и сл.) На 16.02.2026 г., Т. М. П.-Т. е депозирала молба по изп.дело (л. 449), с която е направила искане, изпълнителното производство да бъде прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради настъпила перемция, в периода между 17.09.2021 г. и 10.07.2025 г.

С обжалваното в настоящото производство постановление от 19.02.2026 г. (л. 452), ЧСИ С.П., е отказал да прекрати изпълнително дело № 20179210401160, поради липса на предпоставките на основание чл. 433 ГПК.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл.

436, ал. 1 ГПК).

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена е срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност. Поради това, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

3

Следователно, за да е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, взискателят по изпълнителното дело следва да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от 2 години. Смисълът на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, според която бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят не е изгубил интерес.

В настоящия случай, 2-годишният срок е бил прекъсван с описаните по-горе молби, подадени от взискателя по изпълнително дело № 20179210401160. Изложеното се отнася и за посочения в жалбата период, като взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕАД е прекъсвал 2-годишния срок с молбите от 08.07.2021 г., 30.05.2023 г., 28.08.2023 г., 01.02.2024 г., 30.07.2025 г., 23.02.2026 г.

Следва да се посочи също така, че реакцията на съдебния изпълнител на молбите на взискателя е ирелевантна за теченето на срока, тъй като законът свързва прекратяването на изпълнителното дело с бездействие на взискателя, а не на съдебния изпълнител. Последният изпълнява публични функции и взискателят не може пряко да влияе върху момента, в който изпълнителят ще реагира на неговото искане. Именно поради това за закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) относими са единствено действията на взискателя, а не на съдебния изпълнител (така или иначе, ЧСИ е наложил запори).

Изложеното сочи, че жалбата е неоснователна.

Отделно от това, следва и да се посочи следното: Действително, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело се прекратява по силата на закона при неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Въпреки това, обаче, прекратяването на изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до погасяване на вземанията, за събирането на които е било образувано делото, нито е пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ако длъжникът счита, че вземанията обективирани в изпълнителния титул не съществуват, той разполага с възможността да проведе исково производство по чл. 439 ГПК. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и не може да подлага на преценка съществуването на вземането, докато титулът не бъде обезсилен или не бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е установено несъществуването на вземането. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК, решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, ІV ГО, е даден отговор на материалноправните въпроси за правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на 4 прекратяването на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността. В решението е прието, че перемпцията очевидно не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Прието е също, че перемпцията е без правно значение за давността. Тя (перемпцията) е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.

Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.