Решение № 829 от 15.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000500956 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260025 от 04.01.2022г., постановено по гр. д. № 10567/2018г., Софийски градски съд, І ГО, 24 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на М. Ж. Ж., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 4 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.12.2017г., за което е съставен констативен протокол за ПТП №7690-12829 на 15.12.2017г. от дежурен по ПТП при ОД на МВР — Бургас, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 4 200 лв. до предявения размер от 26 000 лв. и искът с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за присъждане на законна лихва върху сумата за периода от 11.05.2018г. до 13.08.2018г. С решението СГС, I ГО, 24 състав е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“АД да заплати на адвокат В. Н., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 524 лв. С решението СГС, I ГО, 24 състав е осъдил М.

Ж. Ж. да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 549,19 лв. С решението СГС, I ГО, 24 състав е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 224, 54 лв.

Постановеното от СГС, І ГО, 24 състав решение е обжалвано от ищцата М. Ж. Ж., чрез процесуалния й представител, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 4 200 лв. до сумата от 10 000лв., както и 1 в частта, в която е отхвърлен искът й за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 11.05.2018 г. до 13.08.2018г. и в частта за разноските, в която съдът е осъдил ищцата да заплати на ответника разноски в размер на 549.19 лв. Релевира се възражение за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, като се излага становище, че решението е постановено в нарушение на материалния закон чл. 52 ЗЗД и чл. 429 ал. 3 от КЗ. В жалбата се поддържа твърдение, че първоинстанционният съд правилно е приел, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид характера и степента на уврежданията, но неправилно е занижил размера на присъденото обезщетение. Прави се оплакване срещу приетия от съда извод, че ищцата се е възстановила от претърпяното в резултат на процесното ПТП посттравматично стресово разстройство за месец и половина. Сочи се, че този извод не почива нито на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, нито на останалите доказателства. Излага се становище, че от свидетелските показания, които съдът кредитира, е видно, че ищцата не е преодоляла претърпяното от нея посттравматично стресово разстройство повече от шест месеца след катастрофата, въпреки проведеното лечение в ЦПЗ Бургас включително с приемане на медикаменти. Релевира се оплакване, че съдът не е взел предвид установеното от свидетелските показания обстоятелство, че ищцата не се е възстановила напълно от претърпените в резултат на процесното ПТП физически увреждания, като разпитаната свидетелка е установила, че над горната устна е останал малък белег, а на челото белегът е огромен. Поради изложените доводи, се прави искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части. Предявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор, в който се поддържа, че са неоснователни изложените във въззивната жалба съображения за присъждане на застрахователно обезщетение в по- висок размер. Предявява се претенция за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивницатаищца, чрез пълномощника си, поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 11.05.2018г. до окончателното изплащане. Искът е основан на отговорността 2 на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. При така предявен иск ищцата следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние й е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение, СГС, І ГО, 24 състав е уважил частично предявения иск. В мотивите на своето решение е приел, че ищцовата страна е доказала предпоставките на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Приел е за доказано възражението за съпричиняване, като е определил процент на съпричиняване в размер на 30 %, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Отхвърлил е искът с правно основание чл. 497, ал.1 КЗ за периода от 11.05.2018г. до 13.08.2018г.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 4200лв., както и в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 000 до 26 000лв., ведно със законната лихва. Предвид това със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество, поради което въззивният съд следва да вземе предвид това обстоятелство.

Обжалваното решение е валидно, същото е допустимо и частично правилно в обжалваната му част.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищцата за допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав приема следното:

От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, настоящият съдебен състав приема за установено следното: вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: контузна рана на челото и горна устна на лицето в дясно, охлузвания по лицето, кръвонасядания по външна страна на ляв долен крайник; мозъчно сътресение /без пълна загуба на съзнание, по типа на зашеметеност/; посттравматично стресово разстройство, с клинична изява на смущения в съня, страх да се движи сама в близост с автомобили. Под местна анестезия раните на челото и горната устна са били обработени хирургически и зашити.

Вещото лице посочва, че ищцата е лекувана медикаментозно с антидепресанти и невролептици в ЦПЗ-гр. Бургас в периода от 11.01.2018г. до 22.01.2018г. Описва, че посочените увреждания могат да бъдат получени в 3 условията на процесното ПТП - пешеходка движеща се по банкета в населено място, блъсната в гръб от автомобил. Заявява, че причинените болки и страдания са били най- интензивни непосредствено след травмата, след обработката на раните по лицето, при сваляне на конците, в първите 10-14 дни, с постепенно затихващ характер в рамките на 30-40 дни. Вещото лице излага, че ищцата е била временно нетрудоспособна 39 дни. Докторът установява, че естеството на травматичните увреждания е такова, че не се очакват остатъчни явления. Установеното посттравматично стресово разстройство е било лекувано- медикаментозно от специалист-психиатър в ЦПЗ-Бургас-дневен стационар, ищцата е била изписана с подобрение.

Настоящият въззивен състав изцяло кредитира приетата в първата инстанция експертиза, тъй като същата е изготвена от вещо лице, което е компетентно в своята област, отговорите са обективни и изчерпателни.

За установяване на претърпените от пострадалата болки и страдания, пред първата инстанция, са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелката Д. Ж. Ж.-М., сестра на ищцата. От показанията на свидетелката съдът приема за установено, че тя е видяла сестра си в болницата непосредствено след ПТП. Установява, че сестра й била с рана на челото и над горната устна, като към настоящия момент има огромен белег на челото и по-малък над горната устна. Излага, че сестра й била изписана на третия ден от болницата, като повече от месец била в болничен. Физически след катастрофата имала гадене, без повръщане, сънувала кошмари, главоболие, които отшумели след около 20 дни след изписването от болницата. Установява, че след като сестра й тръгнала на работа, се наложило да мине по същия път и минавайки оттам била много притеснена, отказвала да продължи да работи на това работно място. Ищцата споделила на своята сестра, че след изписването от болницата сънувала инцидента периодично.

Свидетелката излага, че ищцата започнала да получава „прищракване“ в главата, винаги, когато наближавала мястото на произшествието, като по този повод посетила психиатър, който й изписал слаби успокоителни, направили консултация с неврохирург заради „прищракването“. Свидетелката добавя, че сестра й била изпратена на скенер за главата, а след това й изписали успокоителни „Деанксит“, които трябвало да взима в продължение на месец и половина. Това продължило до месец август 2018г., като ищцата напуснала тази работа. Установява, че белегът причинявал притеснение на ищцата.

Свидетелката излага, че след ПТП ищцата станала малко по-страхлива, понеуверена, страхувала се да минава по този път. Съобщава, че помолили техен съсед, който превозва ученици, да пътува с него, а на връщане молела колеги да я закарат до центъра. Преди катастрофата сама си ходела на работа.

Установява, че сестра й след катастрофата се справяла сама в ежедневието си, като майка им й е помагала, защото живеела с нея.

Съдът възприема показанията на тази свидетелка, тъй като същите са дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления от състоянието на пострадалата. Показанията не противоречат на останалите събрани по делото 4 доказателства в т.ч. медицински документи.

В тази връзка по делото е приложено изследване от Медикодиагностична лаборатория по образна диагностика – гр. Бургас, от което се установява, че на 11.05.2018г. на ищцата е направена компютърна томография на глава, като й е изписана рецепта за прием на „Деанксит“ и „Невробекс“, които лекарства, видно от фактурата, ищцата е закупила на 11.05.2018г.

По възражението на жалбоподателката за неправилност на решението в частта относно определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди въззивният състав съобрази следното: В ППВС №4/1968г. е посочено, че, за да бъде намерен точният паричен еквивалент на неимуществените вреди, следва да бъдат съобразени не само болките и страданията, понесени от увреденото лице, но и всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Въззивният съд, като взе предвид обсъдените по-горе поотделно и в съвкупност писмени и гласни доказателства и като съобрази критериите, посочени в практиката на Върховния съд, за да определи справедлив размер на дължимото обезщетение, приема следното: На първо място, съобрази характера, тежестта, броя, вида на травмите – става въпрос за няколко травматични увреждания, които не са тежки и са причинили на ищцата временно разстройство на здравето неопасно за живота. Съдът взе предвид факта, че ищцата е била подложена на хирургическа интервенция под местна анестезия за обработка на раните на челото и над устната, което обстоятелство освен болки й е причинило негативни изживявания. Съобрази, че ищцата е била в болнично заведение 3 дни, което безспорно й е причинило дискомфорт. Съдът взе предвид и интензитета на болките – през първите две седмици интензивни и до 40-ия ден с постепенно затихващ характер.