Решение № 226 от 18.11.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Кърджали, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Николина Данева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200398 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2400054 от 08.04.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лв. на „****" ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „****" ЕООД намира наказателното постановление за незаконосъобразно, неправилно и несъобразено с установената фактическа обстановка и разпоредбите на КТ и ЗАНН. Твърди, че неправилно и незаконосъобразно било констатирано от органите на Д“ИТ“- Кърджали, че търговското дружество не било изпълнило даденото му в хода на предходна проверка задължително предписание и е било констатирано, че е било извършено от него нарушение на 01.02.2024 година. Също така неправилно и незаконосъобразно е бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение №09-2400054 от 11.03.2024 г. за горепосоченото нарушение, което жалбоподателят счита , че не е извършил. Аргументите, които излага в тази насока жалбоподателят са, че жалбоподателят на 20.07.2023г. е подал до Окръжен съд – Кърджали молба за откриване на производство по несъстоятелност. От въпросната искова молба ставало ясно, че търговското дружество „****" ЕООД към 20.07.2023 година не е разполагало с никакви финансови средства, с които да разплаща заплатите на служителите и работниците си, а така също и да разплаща всичките си разходи по осъществяване на производствено-търговската си дейност. Сочи се, че тези обстоятелства били известни на 1 органите на Дирекция „Инспекция по труда" град Кърджали, които независимо от това извършва проверки на неработещото търговско дружество, дава му невъзможни за изпълнение предписания и тъй като дружеството обективно не може да изпълни тези предписания, поради неплатежоспособността си, държавният орган констатира неправилно и незаконосъобразно, че дружеството нарушава чл.415 ал.1 от КТ и му налага неправилно и незаконосъобразно имуществени санкции. В случая санкцията била определена към средния размер. По този начин държавният орган, без да бъде сезиран допринасял за влошаване на финансовото състояние на дружеството, както и че се целяло облагодетелстване на държавата за сметка на дружеството с конкретната имуществена санкция. Изложено е и твърдение, че дружеството – жалбоподател в качеството си на юридическо лице не можело да носи административнонаказателна отговорност, тъй като същата била лична. Освен това място във всички случаи административно наказващият орган е следвало да извърши преценка на случая по смисъла на чл.415 б."в" от КТ за маловажно нарушение и не би следвало да има санкция за работодателя, поради маловажност на нарушението ако въобще е имало такова към датата на издаването на акта за установяването на административното нарушение-11.03.2024 година. Жалбоподателят моли за отмяна постановление, както и за присъждане на разноските в производството. на атакуваното

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Представя и писмена молба, в която отново излага съображенията си за незаконосъобразност на наказателното постановление и претендира разноски.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата. Намира за безспорно доказано вмененото на жалбоподателя нарушение. Твърди, че не са допуснати съществени пороци при съставяне и връчване на АУАН. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, а в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София да бъде изплатено юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В периода от 28.02.202г. до 11.03.2024г. свидетелите Т. С. и З. К. Т. - Н. - инспектори в ДИТ гр. Кърджали, извършили последваща проверка за спазване на трудовото законодателство на жалбоподателя „****" ЕООД с ЕИК ****. Предмет на същата било изпълнение на дадените предписания протокол №

ПР2345571/09.01.2024г. и проверка по спазване на трудовото законодателство по представени документи за обект: „**", намиращ се в г**** стопанисван от „****" ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: установих, че ****" ЕООД, ЕИК: **** в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил в срок до 31.01.2024г. даденото му предписание т.5 , а именно:

„****" ЕООД, ЕИК: **** в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ да изплати на С. М. М. полагащото й се обезщетение по реда на чл. 224, ал.1 от КТ в размер 2 на 1518.95 начислено във ведомостта за заплати за месец септември 2023г., което обезщетение се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца през който трудовото правоотношение е прекратено, съгласно чл. 224, ал. 1 вр чл. 228, ал.З от Кодекса на труда. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 31.01.2024 г.

Служителите на ДИТ гр. Кърджали установили, че горепосоченото предписание не е изпълнено от жалбоподателя в срок. До приключване на проверката не били представени документи, удостоверяващи изпълнение на даденото предписание по т. 5 от Протокол № ПР2345571/09.01.2024 г. Нарушението било извършено на 01.02.2024г. Същото било установено по документи и сведения от упълномощеното лице С. К., в които сведения заявява, че дружеството не е изпълнило така дадените му предписания, защото се намирало във влошено икономическо състояние. По повод така установеното нарушение, на 08.04.2024 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ наложил на „****" ЕООД административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лв. за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в ДИТ гр. Кърджали в присъствието на упълномощеното лице С. К., която подписала акта без възражения и й бил връчен екземпляр от него.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, кредитирани изцяло като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и от приложените множество писмени доказателства и доказателствени средства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.С процесното наказателно постановление е наложено административно наказание на „****" ЕООД Кърджали за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. В текста на чл. 404, ал. 1 от КТ е уредено правомощието на контролните органи на инспекцията по труда, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, да прилагат принудителни административни мерки, в това число и мярката по т. 12 - да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и след прекратяване на трудовите правоотношения (каквато е настоящата хипотеза). В тази връзка следва да се отбележи, че даденото от контролните органи предписание по т. 5 от Протокол № ПР2345571/09.01.2024 г има характер именно на принудителна административна мярка, с цел преустановяване на извършено от работодателя нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. След анализ на доказателствата по делото, съдът стигна до извод, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно 3 нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая на „****" ЕООД гр. Кърджали е било дадено задължително предписание да изплати в установените срокове на С. М. М. полагащото й се обезщетение по реда на чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 1518.95 начислено във ведомостта за заплати за месец септември 2023г., което обезщетение се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца през който трудовото правоотношение е прекратено, съгласно чл.

224, ал. 1 вр чл. 228, ал.З от Кодекса на труда. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 31.01.2024 г. Това негово задължение е следвало от разпоредба на трудовото законодателство, а именно от чл. 224, ал.1 вр. 228, ал.3 от КТ. Даденото предписание не е изпълнено от жалбоподателя в определения срок до 31.01.2024 г., което обстоятелство е констатирано при извършената последваща проверка от контролните органи в периода от 28.02.202г. до 11.03.2024г.Законосъобразно е определено, че „****" ЕООД в качеството на работодател е субект на нарушението. Както се посочи, изпълнителното деяние по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган. Нарушението е с особен субект - работодател или орган по назначаване (по аргумент от чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ), на който е издадено и самото предписание. В конкретния случай, видно от протокола за извършената проверка, адресат на предписанието е работодателят, т.е. „****" ЕООД гр. Кърджали. Няма данни, а и не се твърди това предписание да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ и от него за жалбоподателя е възникнало задължение да го изпълнени в определения срок. Наложената имуществена санкция в размер на 5000 лв. е съобразена с изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал.

2 от ЗАНН, като са отчетени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и обществената опасност и динамика на съответния вид административни нарушения. При определянето размера на имуществената санкция като отегчаващо вината обстоятелство АНО е взел предвид и е описал в мотивите към НП, че по отношение на дружеството „****" ЕООД, към момента на издаване на настоящото наказателно постановление има влезли в сила 64 наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство, множество от които именно за други нарушения на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, което от своя страна предполага по-висока обществена опасност на процесното деяние и дееца. Поради изложените причини, имуществената санкция, в нейния определен от АНО размер би спомогнала за постигане целите на чл. 12 ЗАНН и преди всичко да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред.

Несъстоятелно е и оплакването, че като дала предписание да се начисли и изплати обезщетението на работник по прекратено трудово правоотношение, ДИТ гр. Кърджали допринасяла за влошаване на финансовото състояние на дружеството, както и че се целяло облагодетелстване на държавата за сметка на дружеството с конкретната имуществена санкция.Така и според разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от КТ, изменена също през 2017 г., цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от 4

Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. В тази връзка е именно и правомощието на "Инспекция по труда" да дава предписания при нарушения на трудовото законодателство, какъвто е и настоящият случай.