Определение № 297 от 27.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. Враца, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500200 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, подадена чрез юрисконсулт М. Г., против Определение № 135/09.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 638/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на присъдените в полза на насрещната страна разноски с постановеното по същото дело Решение № 257/03.11.2025 г.

В жалбата се изразява несъгласие с мотивите на районния съд, обосноваващи присъденото адвокатско възнаграждение, като се изтъква, че проучването на казуса и изготвянето на исковата молба не могат да бъдат възприети като достатъчни и релевантни действия, тъй като представляват обичайни и задължителни процесуални действия при инициирането на всяко съдебно производство. Жалбоподателят счита, че тези мотиви не съответстват на критериите, установени в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, както и на трайната практика на ВКС. Ето защо счита, че липсват достатъчни и конкретни мотиви, които да обосновават присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

Навеждат се доводи, че от една страна отговорността за разноски е обективна деликтна отговорност и от нея страните не могат да бъдат освободени, но от друга страна адвокатският хонорар не следва да бъде необосновано висок, а съобразно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ следва да е справедлив и обоснован. Посочва се, че са налице два критерия за оценяване на адвокатския труд, а именно – възнаграждението да е пропорционално на защитавания материален интерес и да отговаря на правната и фактическа сложност на делото. Жалбоподателят счита, че ако се ползва за база единствено материалния интерес, то би могло да се достигне до 1 определяне на необоснован размер на възнаграждението, тъй като са възможни случаи, като настоящия, при които става дума за типизирани производства. Развива съображения, че конкретното дело не се ползва с фактическа и правна сложност, тъй като спорът основно е свързан с действителността на договора за потребителски кредит, а по този въпрос е налице многобройна и константна съдебна практика. Изтъква, че трудът, положен от адвоката на ответника, не е свързан със събирането на множество доказателства, тъй като доказателствената тежест е разпределена на ищеца.

Жалбоподателят счита, че обстоятелството, че срещу него са образувани множество на брой дела от адв.С., би могло да индикира и превратно упражняване на процесуални права не с цел защита правата на потребители и възстановяване на недължимо платени суми, а с цел присъждане на адвокатски хонорар. Изтъква, че когато съдът констатира злоупотреба с право има задължение да я осуети, като в тази насока се позовава на практика на ВКС. Намира, че един от начините за преодоляване на такава злоупотреба е чрез намаляване на присъжданото адвокатско възнаграждение.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. на 150,00 лв.

В срочно подаден отговор адв.М. С. оспорва основателността на подадената частна жалба.

Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не може да се приеме за прекомерно. Навежда доводи, че делото е със значителен материален интерес и за да упражни успешно правна защита адвокатът се е запознал със значителни по обем и вид документи, с отговора на ответника и е взел участие в съдебно заседание. Изтъква, че дори и делото да не се отличава с фактическа и правна сложност, същото е изисквало отделяне на време за анализиране на доказателства и изготвяне на искова молба.

В отговора се посочва, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е формиран в съответствие с Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, която не е задължителна, но служи като ориентир. Сочи се още, че това възнаграждение е под минималното предвидено за такъв тип дейност и дори не кореспондира с характера, труда и отговорността на адвоката. Подчертава се, че в случая са предявени два отделни иска и се касае за различни правоотношения, тъй като са изследвани договори с отделни дружества, поради което разноските по оценяемия иск следва да се определят на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, а тези за неоценяемия иск – по чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата, при което минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 1 600 лв.

В подкрепа на изложеното се извършва позоваване на практика на ОСВраца.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

2

Съдебното производство по гр.д.№ 638/2025 г. по описа на РСКозлодуй е образувано по искова молба на Й. М. Р., чрез пълномощника й адв.М. С., против "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с която са предявени следните обективно съединени искове:

1/ Иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК - за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 5103627 от 26.04.2024 г. , сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ответното дружество;

2/ Иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД – за осъждане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 1,47 лв., платени без основание във връзка със сключения договор за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал отговор на исковата молба.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищцата – адв.М. С. е присъствал лично. В рамките на това заседание е направено увеличение на цената на предявения осъдителен иск до размер от 78,01 лв.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата Й. М. Р. и адв.М. С., от който е видно, че не е договорено адвокатско възнаграждение поради наличието на предпоставките по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.2 ЗА.

С постановеното по делото Решение № 257/03.11.2026 г. РС-Козлодуй е уважил изцяло исковите претенции, като е пррогласил на основание чл.10а, вр.чл.19, ал.4, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от З З П нищожността на договор за паричен заем № 5103627 от 26.04.2024г., сключен между Й. М. Р., ЕГН **********, и „Изи Асет Мениджмънт„ АД, ЕИК ***, и е осъдил на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, ЕИК 203670940 да заплати на Й. М. Р. сума в размер на 78.01 лева, представляваща платена без основание по недействителен договор за паричен заем №5103627 от 26.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.05.2025г. до окончателно изплащане на сумата.

Със същия съдебен акт районният съд на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3, пр.2 е осъдил „ Агенция за събиране на вземания ” ЕАД да заплати на адв.М. М. С. сума в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която моли съда да измени постановеното решение в частта относно присъдените разноски на процесуалния представител на ответника, като намали същите до размер от 150,00 лв..

Подаден е отговор от адв.М. С., в който се изразява становище за неоснователност на тази молба.

Районният съд се е произнесъл с обжалваното Определение № 135/09.02.2026 г., с което е оставил без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК.

При така констатираното от фактическа страна, настоящият 3 съдебен състав прави следните правни изводи:

Предметът на спора пред въззивната инстация се свежда до размера на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл.633 ГПК, е прието, че чл.101, пар.1 от ДФЕС във връзка с чл.4, пар.3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

След постановяване на посоченото решение на СЕС са постановени множество съдебни актове на ВКС на РБ, в които се приема, че регламентираните от Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не представляват обвързващи съда правила, а могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай е постановено позитивно решение за ищцата, представлявана от адвокат в условията на безплатна правна помощ – чл.38, ал.1, т.3 ЗА. П р и това положение и при своевременно заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА предвижда, че съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.

Както бе посочено, предвидените в наредбата възнаграждения не са обвързващи за съда, но настоящият съдебен състав намира, че същите следва да служат като ориентир, позволяващ определяне на обективно и справедливо възнаграждение на процесуалните представители.

В конкретния случай присъденият размер на адвокатското възнаграждение е формиран в съответствие с действащата Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа и е в минимален размер, съобразно материалния интерес по казуса. В случая съдът е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска, но доказването и правните аргументи по същите се припокриват и не се налага отделна процесуална 4 активност за всеки иск, поради което районният съд правилно е присъдил едно възнаграждение, което обхваща целия обем на извършената правна помощ. Ето защо и като съобразява, че пълномощникът на ищцата е извършил множество процесуални действия, свързани с осъществяване на договорената правна помощ и защита, а именно - изготвяне на искова молба, лично присъствие в открито съдебно заседание, изготвяне на отговор на молбата с правно основание чл.248 ГПК, както и отговор на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че определеното адвокатско възнаграждение е справедливо и обосновано и напълно кореспондира на характера, труда и отговорността на адвоката.