Решение № 2221 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2221 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА

Административно наказателно дело № 20251110218425 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „*****“ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление - *****************, подадена чрез адвокат П. Д. Ц. от САК, против Наказателно постановление (НП) №008412/27.11.2025 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ към „Комисия за защита на потребителите“(КЗП), оправомощен със Заповед №7627/19/09/2025 г. на председателя на КЗП, като с атакувания акт на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което го атакува със срочно подадена жалба с искане обжалваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснован. В депозираната жалба са изложени твърдения, че в процесните акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП погрешно било посочено, че таксата за бързо разглеждане противоречала на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи се, че таксата за бързо разглеждане не представлявала такса, която да овъзмездява услуга, свързана с усвояване и управление на кредита. Навежда се, че предлаганата от дружествотожалбоподател услуга за експресно разглеждане нямала нищо общо с усвояването на кредита, тъй като се предоставяла по изрично искане на кредитоискателя, преди сключването на договора за кредит, и тъй като не била в причинна връзка с усвояването на кредита, защото нито била предпоставка за неговото отпускане, нито била свързана или обуславяла неговото усвояване. Излага се, че таксата за бързо разглеждане не касаела срока, в който искането за усвояване на кредита ще бъде разгледано, а се отнасяла за срока, в който дружествотожалбоподател извършвало проверка на кредитоспособността на кредитоискателя и се произнасяло по това дали искането за кредит да бъде одобрено или не. Акцентира се върху това, че тази такса нямала задължителен характер. Навежда се, че таксата за бързо разглеждане била уговорена с отделно споразумение за допълнителна услуга, което нямало 1 връзка с правоотношението по кредита и отпускането на кредита. В процесната жалба се излага и това, че предлаганата от дружеството-жалбоподател услуга за удължаване на срока за връщане на кредита също нямала задължителен характер, а се предоставяла единствено по изрично искане на кредитополучателя. Изтъква се, че услугата за удължаване на срока за връщане на кредита била допълнителна, независима от действията по управление на кредита, тъй като кредитополучателят винаги разполагал с възможност да погаси задължението си до падежната дата, при което за последния нямало да възникне необходимост за ползването на тази услуга. Обръща се внимание на това, че в случай на забава от страна на кредитополучателя дружеството-жалбоподател прилагало чл. 15 от Общите условия – начислявало лихва за забава, предавало сумата за събиране, уведомявало Централния кредитен регистър. Във връзка с предходното изречени в жалбата се посочва, че за да бъдат избегнати тези неблагоприятни за кредитополучателя последствия, дружествотожалбоподател предоставяло възможност за определяне на нов срок за връщане на дължаната сума, като давайки такава възможност дружеството поемало допълнителна стопанска тежест, поради което било логично и стопански оправдано услугата за удължаване на срока за връщане на кредита да се заплаща. Изтъка се, че при издаването на процесния АУАН били допуснати нарушения на процесуалния закон, изразяващо се в това, че в отговорност на дружеството-жалбоподател били вменени няколко административни нарушения, за които се твърди, че са били осъществени при една и съща фактическа обстановка, без ясно разграничение на отделните изпълнителни деяние. Сочи се, че твърдяното нарушение на процесуалните правила било видно от мотивите на процесния АУАН, който бил съставен по повод случай, сходен на други случаи, за които спрямо дружеството-жалбоподател са били издадени други актове за установяване на административни нарушения. Излагат се доводи за това, че при едно изпълнително деяние не възниквали множество нарушения, като това обстоятелство следвало да бъде отчетено единствено при индивидуализацията на имуществената санкция. Навеждат се аргументи за допуснато нарушение на принципа „non bis in idem”. Отбелязва се, че в процесните АУАН и НП не било посочено кои потребители са били засегнати и как точно била „обусловена“ услугата, което препятствало възможността на жалбоподателя да организира защитата си.

Поддържа се, че административнонаказващият орган бил допуснал нарушение и на чл. 54, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждането на възраженията, които в предсъдебната фаза дружествотожалбоподател отправило против процесния АУАН. Излагат се аргументи, че по отношение на процесния случай била приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед изложеното се моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адвокат Т. Т., който моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

Счита, че от разпита на актосъставителя се установявало, че не били ясни предпоставките за квалифициране на вмененото в отговорност на дружеството-жалбоподател нарушение като отпускане на кредит, управление на кредит. Навежда, че в предсъдебната фаза не бил проверен уебсайтът на дружеството-жалбоподател, който, според адвокат Т., бил основаният канал за сключване на потребителски кредити. Поддържа изложените в жалбата аргументи за отмяна на обжалвания акт. Претендира присъждането на разноски в полза на дружеството-жалбоподател.

Въззиваемата страна – главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ към КЗП, редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт М. А. М., която моли съда да постанови решение, с което депозиранта жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Поддържа, че от събрания доказателствен материал се установявало, че дружествотожалбоподател е изискало от потребителя да заплати на такси за усвояване и управление на кредита. Навежда, че таксата за бързо разглеждане била такса за искане на кредит, представляващо действие по предоставяне на кредита, което попадало в разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, която забранявало събирането на такси за действия, свързани с усвояване 2 на кредита. Сочи, че удължаването на срока на договора, представлявало действие по управление на кредита и не можело да бъде обвързано с такса. В заключение посочва, че правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател. Пледира за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на дружеството-жалбоподател и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:

Дружеството-жалбоподател „*****“ЕООД е търговец, вписан в търговския регистър на Република България, с ЕИК **********, с управители З. С. Р. и А. К.. Информацията, публикувана в търговския регистър на Република България, е общодостъпна. От публикуваната в търговския регистър информация става ясно, че предметът на дейност на дружеството-жалбоподател обхваща отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

На 25.11.2024 г. между лицето Н. Е. Д., в качеството му на кредитополучател, и дружеството „*****“ЕООД, в качеството му на кредитор, било сключено споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 25.11.2024 г. Със сключеното споразумение дружеството-жалбоподател, в качеството му на кредитор, се задължило да разгледа подаденото от Н. Е. Д. искане за отпускане на кредит и да му предостави отговор в рамките на 15 минути от подписването на споразумението. По силата на същото споразумение лицето Н. Е. Д., в качеството му на кредитополучател, се задължило до посочен в споразумението срок да заплати в полза на дружествотожалбоподател парично възнаграждение.

На 25.11.2024 г. между „*****“ ЕООД, в качеството на кредитор, и лицето Н. Е. Д., в качеството му на кредитополучател, бил сключен и Договор за кредит №9708262005/25.11.2024 г. Параметрите на сключения договора били следните: вид на кредита: потребителски кредит, размер на кредита: 1000,00 лв., срок на кредита 30 дни, лихвен процент за срока на кредита 40,99%, сума на лихвата за срока на кредита 33,69 лв., обща дължима сума 1033,69 лв., дата на получаване на сумата по кредита 25.11.2024 г., дата на връщане на сумата по кредита 25.12.2024 г.

На 20.03.2024 г. между „*****“ЕООД, в качеството на кредитор, и лицето Н. Е. Д., в качеството му на кредитополучател, бил сключен анекс към Договор за кредит №9708262005/25.11.2024 г., по силата на който срокът на договора за кредит бил удължен с 30 дни. С подписването на анекса и във връзка с удължаването на срока на договора за кредит лицето Н. Е. Д. се задължило да заплати в полза на дружеството-жалбоподател еднократно възнаграждение в размер на 312,00 лв.

На 20.03.2025 г. между дружеството-жалбоподател, в качеството му на кредитор, и лицето Н. Е. Д., в качеството му на кредитополучател, бил сключен и Анекс към Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 25.11.2024 г., по силата на който срокът за заплащането на възнаграждението за услугата за бързо разглеждане на искане за кредит бил удължен до 22.04.2025 г. По силата на сключения анекс лицето Н. Е. Д. се задължило да заплати в полза на „*****“ ЕООД парична сума в размер на 230,65 лв., представляваща възнаграждение за предоставената от дружеството-жалбоподател услуга за бързо разглеждане на искане за кредит.

Впоследствие в КЗП постъпила жалба, подадена от лицето Н. Е. Д. и насочена против дружеството-жалбоподател „*****“ЕООД.

С писмо с № Ц-03-9326/08.08.2025 г. дружеството-жалбоподател „*****“ЕООД било информирано за постъпилата в КЗП жалба, подадена от лицето Н. Е. Д.. Със същото писмо контролният орган изискал от дружеството-жалбоподател да представи заверено копие от досието по договора за кредит, сключен с лицето Н. Е. Д. (искане за кредит, стандартен европейски формуляр, договор за кредит и всички анекси със съответните искания от страна 3 на потребителя и предоставената от дружеството преддоговорна информация, Общи условия, погасителен план), извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания по договора, становище по изложените в подадената от лицето Н. Д. жалба твърдения, ценоразпис на предоставяните от дружеството допълнителни услуги и подадените от Н. Е. Д. заявки/молби/искане за отпускане на заем, включително тези за предоговаряне на условията по договора, и искане/заявка/съгласие за ползване на услуга за бързо разглеждане.

След като получило писмото с №Ц-03-9326/08.08.2025 г., дружеството-жалбоподател изпратило до КЗП изисканите документи, включително Договор за кредит №9708262005/25.11.2024 г., Анекс от дата 20.03.2025 г. към Договор за кредит №9708262005/25.11.2024 г. и Анекс от 20.03.2025 към Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 25.11.2024 г.