Решение № 19269 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19269 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110104049 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПK.

Предявени са от Т субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане в условията на разделна отговорност на сумите, както следва:

1. по отношение на Ф. Р. К. – 1481,72 евро, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **; 155,92 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 14.01.2026 г.; 19,61 евро, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г.; 4,14 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 14.01.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2026 г. до окончателното им заплащане;

2. по отношение на К. Р. К. – 1481,73 евро, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **; 155,92 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 14.01.2026 г.; 19,62 евро, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г.; 4,14 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 14.01.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2026 г. до окончателното им заплащане.

1

Ищецът Т твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответниците имат качеството на потребители на услугите на ищеца, произтичащо от качеството им на собственици на топлоснабден имот с адрес **, придобито в резултат на наследяване на общия им праводател Р. Д. К..

Сочи, че съгласно посочените ОУ е доставял за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Поради неплащане на задълженията на определения в ОУ падеж ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ф. Р. К. и К. Р. К. са подали отговори на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни и недоказани. Оспорват да има качеството на потребител на топлинна енергия. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – Т изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца съответната част от претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна 2 енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното 3 предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 51, том LV, дело № 11717/1992 г. на нотариус при СРС, се установява, че на 23.07.1992 г. Р. Д. К. е придобил в качеството на надарен правото на собственост върху процесния имот, като върху същия дарителят ГЕ е запазил пожизнено вещното право на ползване. От представения от Община Варна, район „Приморски“, препис-извлечение от акт за смърт с № 0412/15.06.2002 г. се установява, че ГЕ е починал на 14.06.2002 г. Ето защо и на основание чл. 59, ал. 1 ЗС ограниченото вещното право на ползване върху процесния имот се е погасило със смъртта на титуляра му. Налични по делото са и доказателства, че върху имота е наложена възбрана, но няма данни за извършена публична продан. По делото не са налице и данни впоследствие правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице, или да е бил сключен изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия с друго лице, различно от титуляра на абсолютното вещно право, доказателствената тежест за което се носи от ответната страна. Следователно Р. Д. К. е имал за процесния период качеството на битов клиент (съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), т.е. установено е съществуването на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между него и Т, възникнало по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

На следващо място, от представено от Столична община, район „Средец“, удостоверение за наследници с изх. № РСЦ26-ВК08-490/11.03.2026 г. се установява, че Р. Д. К. е починал на 23.10.2025 г., като е оставил за свои наследници по закон синовете си Ф. Р. К. и К. Р. К. – настоящи ответници по делото.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и събраните в хода на производството доказателства, настоящият съдебен състав намира за доказана пасивната материалноправна легитимация на ответниците по претенциите за заплащане на топлинна енергия. Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 437/17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011г. на III ГО на ВКС, нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството под опис или отказ от наследството. В случая нито са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства за вписани по предвидения в чл.

52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред откази от наследството на починалото лице. Ето 4 защо следва да се приеме, че ответниците отговарят за задълженията, с които наследството е обременено – арг. от чл. 60, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебна техническата експертиза (СТЕ), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото, за процесния имот и период е доставяна топлинна енергия остойностена на сумата от 2962,68 евро. По делото не се твърди и не се установява посоченото вземане да е погасено чрез плащане.