Решение № 4891 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4891 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110143371 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба вх. № 272817/13.08.2025г. ищецът ******* е предявил против ******* по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.

59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1375.98 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ********, част от ап. 10, аб.№ *******, ведно със законна лихва от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 303.33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2022г. до 16.04.2025г., сумата от 35.02 лева, представляваща цена на предоставена в периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 22.04.2025г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 8.34 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2022г. до 16.04.2025г., с които суми ********** се е обогатила неоснователно за сметка на ****** и за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23065/2025 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът ******* твърди, че ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански нужди през исковия период в процесния имот, поради което и на основание разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е следвало да бъде сключен с ищеца писмен договор за продажба с предмет консумираната топлинна енергия, което не е било сторено, поради което ответникът се е обогатили за сметка на топлопреносното дружество със стойността на реално доставения топлинен ресурс и на предоставената във връзка с отчитането и разпределянето му услуга дялово разпределение. Изяснява, че сумите за топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след приключване на отоплителния сезон са издавани изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършвало дяловото разпределение в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че за процесия период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ******* на потребители за стопански нужди в гр. София, одобрени с Решение от 1

08.10.2007 г. на КЕВР. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от дружеството ******, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните.

Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, в който ответникът ******* оспорва предявените срещу него искове, твърдейки, че през исковия период имотът е бил предоставен за ползване на трето за спора лице – П. Е. М., по силата на издадена на областния управител Заповед № 99 от 22.02.1981г. и договор за наем от 03.01.1990 г., както и от споразумение от 26.11.2007 г. сключени между ********** и П. Е. М., поради което фактически не се е ползвал от областната администрация, а от посоченото лице. Поддържа, че през исковия период, вкл. съобразно изричните твърдения на ищеца в исковата молба, между страните не е съществувало договорно отношение въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което и не е налице основание от него да се претендират процесните суми. Наред с това, поддържа, че в случая, с оглед изложените от него фактически твърдения, касаещи упражняването на фактическата власт върху жилището през исковия период, не е налице основание да се приеме, че именно той се е обогатил за сметка на обедняването на топлофикационното дружество. Оспорва да е получавал фактури за исковия период, както и през същия да са съществували валидни договори между етажните собственици в сградата и дружеството за дялово разпределение, както и между последното и ищеца. Като самостоятелно основание за недължимост на обезщетение за забава сочи обстоятелството, че до него не е отправяна покана да изпълни процесните задължения, поради което и не е надлежно поставен в забава. В условията на евентуалност спрямо всички тези доводи релевира възражение за погасяване на вземанията, предмет на исковете, по давност.

Претендира разноски.

По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ищеца – ******, което не изразява становище по същество на спора.

Третото лице - помагач П. Е. М. също не е изразил становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3. стойностно съотношение между обогатяването и обедняването (обогатилият се без правно основание е длъжен да върне само това, с което се е обогатил, но до размера на обедняването); 4/ липса на правно основание за имущественото разместване и 5/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В настоящия случай, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да плати сумите. По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на 2 давностния срок. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че в неговия патримониум съществува изискуемо вземане, което длъжникът е бил поканен да заплати.

Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и твърденията си, че през процесния период имотът е бил ползван от трето лице - П. Е. М..

Не е спорно между страните, като е обявено от съда за безспорно обстоятелството, че ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот през процесния период, като се установява от съдебно-техническата експертиза, че същият се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Обществените отношения, свързани с производството и продажбата на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката.

Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От цитираните разпоредби следва извод, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлинна енергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл.

1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от ******* на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. По делото не се твърди и не се установява между страните за процесния период да е сключен такъв договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената в имота топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване следва да се докаже, че е ползвал процесния имот през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи - т.е. че се е обогатил. Това обаче не се установява по делото.

Прието е споразумение от 26.11.2007 г., от което е видно, че процесният топлоснабден имот е предоставен за ползване на третото лице – помагач по делото П. Е. М. срещу заплащане на обезщетение. Няма данни апартаментът да е освободен от това лице преди или по време на исковия период, като за това свидетелства и обстоятелството, че П. Е. М. лично е получил призовката за първото открито съдебно заседание по делото, което му е била връчена именно в ********, ап. 10. Следователно топлоснабденият имот е бил ползван не от ответника, а от друго лице, което е получило доставената топлинна енергия в него. След като ответникът не е ползвал процесния имот, то незаплащането на стойността на доставената до имота топлинна енергия, както и на стойността на свързаните с тази доставката дейности, не е довело до спестяване на разходи, поради което не е настъпило и имущественото разместване между спорещите страни в производството.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице елементите на неоснователното обогатяване и ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца, поради което предявените искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойност на доставена топлинна енергия и за цена на извършена услуга дялово разпределение са неоснователни и подлежат на отхвърляне, като това обуславя отхвърлянето и на акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторни лихви.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ответникът, който е 3 претендирал юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че такова следва да бъде присъдено в размер на 76,69 евро (150 лева), съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца *******, ЕИК ******, срещу ответника **********, БУЛСТАТ *****, положителни установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1375.98 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ********, част от ап. 10, аб.№ *******, ведно със законна лихва от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата в размер от 303.33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2022г. до 16.04.2025г.; сумата от 35.02 лева, представляваща цена на предоставена в периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 8.34 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2022г. до 16.04.2025г., с които суми ********** се е обогатила неоснователно за сметка на ****** и за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23065/2025 г. по описа на СРС, 27 състав.

ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на **********, БУЛСТАТ *****, сумата в размер от 76,69 евро (с левова равностойност 150 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред Софийски районен съд.