Решение № 1954 от 01.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1954 гр. Пловдив, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330106343 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив срещу В. С. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 52, ал. 2 Закон за здравното осигуряване, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер о т 431 лева, представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ в периода от 24.07.2017 г. до 26.07.2017 г., за която страните са подписали споразумение от 04.08.2017 г. за разсрочено плащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /23.02.2022 г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 1889/14.03.2022 г., по ч. гр. д. № 2496/22 г., по описа на РС Пловдив, XX-ти гр. с-в.

В исковата молба е посочено, че на 24.07.2017 г. ответникът е постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. Тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение и ответникът бил хоспитализиран във Клиника по кардиология на 24.07.2017 г., в 12.50 ч., с приемна диагноза „синкоп“ (временна загуба на съзнание) по Клинична пътека № 33 „Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 16 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2017 г. (НРД за МД 2017 г.). Твърди се, че пациентът е изписан на 26.07.2017 г. с окончателна диагноза „РПН, Състояние след синкоп, 1 електрокуцио“, като е била изготвена Епикриза, в която са описани извършените медицински дейности. Посочва се, че към датата на постъпване в лечебното заведение, в периода на болничното му лечение, както и към датата на изписването му, ответникът е бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване. Предвид това е следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ по горепосочената клинична пътека, която била в общ размер на 431 лева, съгласно ценоразписа на болничното заведение. С писмена молба № 6398/26.07.2017 г. В. М. е поискала да заплати задължението си разсрочено. Изтъква се, че страните са сключили споразумение на 04.08.2017 г. за разсрочено плащане на сумата за предоставяне на медицинска помощ в периода от 24.07.2017 г. до 26.07.2017 г. Въпреки това, до момента плащания не били извършени. Сочи се, че на 02.07.2019 г. и 18.12.2020 г. ищецът изпратил покани за доброволно плащане до пациента, които са върнати в цялост като непотърсени. Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски в рамките на настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника В. С. М. особен представител – адв. И. Г.-Б.. Оспорва предявения иск по основание и размер като заявява, че от съдържанието на документа сметка на пациент от 26.07.2017 г. било видно, че ответникът е осигурено лице, а освен това в нито един от приложените с исковата молба документи не било отразено дали ответникът владее български език и дали е разбирал смисъла и значението на документите, които й били предоставени. Възразява се изтекла погасителна давност. Моли се така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2496/2022 г., по описа на РС Пловдив, XX-ти гр. с-в., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно на основание чл.

47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От материалите по делото се изяснява, че ответникът В. С. М. е постъпила за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив за времето от 24.07.2017 г. до 26.07.2017 г. Установява се и че състоянието на ответника не е могло да бъде преодоляно в спешния кабинет към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив. От листа за преглед на пациент се доказва, че ответникът е насочен към Клиника по кардиология, с оглед необходимостта от прилагане на лечение извън спешен кабинет.

От представената медицинска документация – лист за преглед на 2 пациент /л. 4/, направление за хоспитализация /л. 5/, декларация за информирано съгласие /л. 6/, епикриза /л. 7/, сметка на пациент /л. 8/, история на заболяването /л. 52 – 58/ се установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил Клиника по кардиология на твърдяната от ищеца дата /24.07.2017 г./.

Безспорно се установява, че към момента на постъпването си в болничното заведение и до края на исковия период, ответникът не е бил здравноосигурен. Това обстоятелство се потвърждава от приложената по делото справка от НАП, съгласно която лицето е извън системата на здравно осигуряване в Република България. Ищецът е изпълнил вменените му задължения, като е предоставил информация на пациента за курса на лечение, който следва да се проведе, както и условията, при които ще следва да заплати предоставената му медицинска помощ.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ.

По делото се установява от приложената медицинска документация, че всички сочени от ищеца и необходими за възстановяване здравето на ответника медицински услуги и изследвания, са извършени в периода на престой. При това положение и доколкото ответникът не доказа заплащане на оказаната му медицинска помощ, а е бил здравно неосигурен, той следва да плати стойността й на основание чл. 52, ал. 2 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив.

В приетата по делото документация е отразено, че на ответника са извършени медицински интервенции, съобразно алгоритъм по клинична пътека № 33 - „Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения“.

Не съществува спор и се установява, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, за която не е заплатил дължимата сума. Ето защо се дължи плащане на съответната услуга, която съобразно Заповед № 89/05.02.2015 г. на директора на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, с която се утвърждава ценоразписът на медицинското заведение, възлиза на сума в размер от 431 лева /л. 59 - 62/. Представеното по делото споразумение, сключено между страните на 04.08.2027 г., с което е договорено разсрочено плащане на дължимата сума в размер на 431 лева, представлява по естеството си извънсъдебно признание от страна на ответника, че дължи на ищеца стойността на предоставените медицински услуги.

Относно възражението на ответника, че пациентът не е декларирал, че владее писмено и говоримо български език и че не е участвал преводач, налице са доказателства, че ответникът е изразил своето информирано съгласие с подписване на Декларацията за информирано съгласие и е признал, че е бил здравно неосигурен и дължи сумата за лечението си с 3 подписаното споразумение за разсрочено плащане на дължимата сума.

Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува парично вземане в размер от 431 лева, представляващо стойността на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 33 - „Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения“, по време на болничния й престой, продължил от 24.07.2017 г. до 26.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /23.02.2022 г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1889/14.03.2022 г., по ч. гр. д. № 2496/2022 г., по описа на РС - Пловдив, XX - ти гр. с-в.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 755 лева, от които 25 лева държавна такса за заповедното производство, 25 лева – държавна такса за исковото производство, 5 лева - държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 400 лева - възнаграждение за особен представител и 300 лева заплатен адвокатски хонорар. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 755 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото и заповедното производство (съобразно разясненията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.

С. М., ЛНЧ: ***** дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК: 115576405, сумата в размер на 431 лева (четиристотин тридесет и един лева) – главница, представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ в периода от 24.07.2017 г. до 26.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /23.02.2022 г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1889/14.03.2022 г., по ч. гр. д. № 2496/2022 г., по описа на РС - Пловдив, XXти гр. с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. М., ЛНЧ: ***** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, сумата в размер н а 755 лева /седемстотин петдесет и пет лева/, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч. гр. д. № 2496/2022 г., по описа на РС - Пловдив, XX-ти гр. с-в.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/ _____

5