Определение № 212 от 31.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. Пловдив, 31.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600251 по описа за 2024 годИ.

Производство по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв. С. Ч. от АК – * в качеството му на защитник на подс. И. В. С., против протоколно определение № 412/16.05.2024 г., постановено по НОХД № 323/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което в хода на разпоредителното заседание е оставено без уважение искането на защитниците за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производтво, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата. В жалбата на адв.

Ч. се твърди, че в обвинителен акт на подзащитната му са вменени множество нарушения, които според прокуратурата, са в причинна връзка с настъпилия резултат, но липсва обосновка, т.е. липсва пълна и ясна фактическа рамка на обвинението, в която да са посочени всички тези обстоятелства, които касаят съставомерните последици на деянието. Счита, че тази липсваща обосновка 1 поставя в невъзможност не само подзащитната му да разбере в какво конкретно е обвинена, но и съдебният състав да прецени, разглеждайки обвинението, дали същото е доказано. В тази връзка прави искане да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на подс. И. С..

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящата въззивна инстанция намира, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на подсъдимия /да разбере за извършването на какво престъпление му е повдигнато обвинение/, като за пълното изясняване на този въпрос е необходимо да се проследи хронологията на развитието на делото в съдебната фаза на процеса.

Първоначално в Окръжен съд – Стара Загора, на 18.04.2023 г., е внесен обвинителен акт срещу подс. И. С. и е образувано НОХД № 433/2023 г. по описа на съда. Разпоредителното заседание по това дело е започнало на 16.05.2023 г. С протоколно определение от същата дата, съдът е приел, че приключилото с влялото в сила Наказателно постановление № НП-27157/07.11.2018 г. административнонаказателно производство спрямо подсъдимата се явява пречка за ангажиране на наказателната й отговорност по смисъла на § 4 от Протокол 7 на ЕКПЧ, поради което на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК е спрял наказателното производство по НОХД № 433/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и е дал едномесечен срок на Окръжна прокуратура – Стара Загора да поиска възобновяване на административнонаказателното производство срещу подсъдимата д-р И. В.

С., приключило с посоченото влязло в сила наказателно постановление.

След като е възобновено административнонаказателното производство, съдът с протоколно определение № 1006 от 01.12.2023 г. е преценил, че по време на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, защото повдигнатото обвинение срещу подсъдимата 2 д-р И. В. С. за престърление по чл.123, ал.1 от НК предпоставя в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъде посочено, защо упражняваната от нея медицинска професия като лекар, специалист по акушерство и гинекология, представлява правно регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност, а това не е сторено. Също така е приел, че в обстоятелствената част на акта не са изложени и детайлизирани всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и наличието на причинно-следствена връзка между конкретното действие или бездействие при упражняване на съответната професия в нарушение на съответни законови или подзаконови правни норми, довело до настъпване на противоправния резултат. Бланкетният състав на престъплението по чл.123, ал.1 от НК е попълнен чрез вменени на подсъдимата нарушения на разпоредби от Закона за здравето и от Наредба № 12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, като относно част от вменените нарушения причинно-следствената връзка между инкриминираното в обвинителния акт поведение на подсъдимата и вмененото нарушение е трудно видима, практически непроследима, поради това, че не е аргументирана. Това определение е било протестирано и потвърдено от горната инстанция. На 01.04.2024 г. е внесен обвинителния акт, предмет на настоящото производство, по който е образувано НОХД № 323/2024 г.

Настоящата инстанция счита, че указанията, дадени с протоколно определение № 1006 от 01.12.2023 г., постановено по НОХД № 433/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, принципно са изпълнени от прокуратурата. Не може да се сподели становището на защитата, липсва обосновка в обвинителния акт на вменени множество нарушения на подзащитната му, които според прокуратурата, са в причинна връзка с настъпилия резултат, т.е. липсва пълна и ясна фактическа рамка на обвинението, в която да са посочени всички тези обстоятелства, които касаят съставомерните последици на деянието. В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е очертано дължимото от подсъдимата поведение и професионалните задължения по отношение упражняваната професия на лекар, които имат отношение към предмета на доказване в наказателното производство, като е налице описание на действията и бездействията, твърдени от прокуратурата. Очертани са всички релевантни факти, относно повдигнатото на подсъдимата обвинение по чл.123, ал.1 от НК.

3

В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени обстоятелства във връзка с вменени множество нарушения и причинноследствената връзка между тях и вредоносния резултат от инкриминираното в обвинителния акт поведение на подсъдимата като лекар Т.е. налице е описание тези фактически обстоятелства при упражняване на лекарската професия на подсъдимата, с които е свързано конкретно и относимо към дейността й нарушение на специалното законодателство и правилата на добрата медицинска практика, което е довело, причинило настъпването на съставомерния резултат. Налице е и обосновка за характера на дейността, професията или занятието, която да е източник на повишена опасност.

Правилно първостепенният съд е приел, че отсъства противоречие между фактите от обвинението, очертаващи поведението на подсъдимата и не може да бъде възприето като такова съдържанието на абзац втори от страница 4 от обвинителния акт, описващ поведение на подсъдимата и абзацът по средата на страница 7, тъй като в последния е възпроизведен експертен извод относно прието от вещите лица поведение на подсъдимата, а и това е въпрос по същество на делото.

Неоснователно е възражението на защитата, че от обвинителния акт не става ясно, защо прокурорът е приел, че осъществяването на изпълнителното деяние е започнало на 08.03.218 г. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено изрично защо прокурорът е приел като първоначална дата, при определяне на инкриминирания период на осъществяване на деянието – 08.03.218 г. Посочил е , че на тази дата е било необходимо хоспитализация на пострадалата и извършване на изследвания относно здравословното и състояние, но това не е било направено от подсъдимата, като в тази връзка са изложени подробни обстоятелства, включително и чрез позоваване на за заключенията на назначените в хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи. За коректност следва да се посочи, че мястото на изводите на вещите лица по назначените експертизи, ако те се споделят от обвинението, е именно в обстоятелствената част на обвинителния акт, но не чрез дословното им преписване, а посредством отнасянето им към онези действия или бездействия /в случая/, които имат значение за преценка съставомерността на извършеното от подсъдимите. Ненужно в диспозитива на обвинителния акт са изписани и словесно нормите, запълващи банкетния характер на чл.123 ал.1 НК, тъй като 4 в диспозитива е достатъчно да се посочи единствено тяхното цифрово изражение, понеже в обстоятелствената част те напълно правилно са били цитирани подробно.

Поради изложено по-горе Пловдивският апелативен съд намира, че доводите, които се правят в подадената пред настоящата инстанция частна жалба, че обвинителния акт не съответства на нормата на чл. 246 НПК и ТР 2/2002 г. не могат да бъдат споделени. Според Пловдивския апелативен съд обвинителният акт отговаря на тези стандарти. В него ясно, последователно и подробно е проследена хронологията на инкриминираното деяние. Описано е поведението на подсъдимата. Посочено е кои норми, според обвинението, са нарушени, включително и това, че описаните действия и бездействия, довели до нарушението им, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Обвинителният акт отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.

246 НПК. В него е очертана рамката, в която ще следва да се движи наказателният процес в съдебната му фаза. Обвиненията са формулирани по възможно най-ясния начин за подсъдимата и дават възможност тя да реализира правото си на защита в пълен обем. Прокуратурата е описала изчерпателно и подробно нормите, които според нея са нарушени и е въпрос на преценка при решаване на делото по същество да се приеме има ли нарушени законови и подзаконови нормативни актове респективно на добрата медицинска практика, така както са посочени от обвинението и ако има кои са те включително и тяхното съотношение на общи към специални.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че атакуваното протоколно определение № 412/16.05.2024 г., постановено по НОХД № 323/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което в хода на разпоредителното заседание е оставено без уважение искането на защитата на подс.С. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, като законосъобразно и правилно следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 412/16.05.2024 г., 5 постановено по НОХД № 323/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6