Решение № 2672 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2672 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110136968 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. К. Р. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 2 576,67 лева, представляваща стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., както и сума от 58,02 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, обл. София, общ.

Люлин, ж.к. „Люлин-8“, бл. 881, вх. В, ет. 6, ап. 71, аб. № 194589 за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (16.04.2024 г.) до окончателното плащане на вземането; сумата от 346,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г., както и сумата от 12.21 лв. – мораторна лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., за които суми има издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 22705/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. При тези съображения, намира исковете си за доказани, както по основание, така и по размер и в този смисъл моли същите да бъдат в цялост уважени. Претендират се и съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В отговора си ответникът С. К. Р. оспорва предявените искове като 1 неоснователни и недоказани. Счита, че, макар да не съществува процесуална пречка исковете да се разгледат от съда, по същество – те са неоснователни. Доводите на ответника се свеждат до следните обстоятелства. Първо – липсвала валидна облигационна връзка между страните за процесния период. Второ – по делото били представени доказателства, а именно решение от 2012 г. на СРС, с което е допуснат до делба процесния имот при квоти по ½ част за С. Р. и за трето за спора лице – Георги Петров Георгиев. В тази връзка твърди, че титуляр на правото на собственост на имота е не само ответникът. Трето оспорва процесното количество ТЕ да е реално доставена до абоната, както и не били ангажирани доказателства, оправдаващи образуването на така посочената стойност на конкретните начислени суми за топлоенергия по партидата на наследодателя на ответника. Оспорват се приложените от ищеца документи. На следващо място се навежда, че претенцията за главница за дялово разпределение също е неоснователна. Най-сетне, ответникът намира, че претенциите на ищеца са погасени по давност, релевирайки възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Оспорват се претенциите за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД. С оглед въведените възражения, счита, че исковете са недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени от съда.

Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

2

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приложеното в електрофотографско копие по делото решение от 22.02.2012 г. по гр.д. 56924/2010 г. на СРС, 78 състав, се установява, че процесният имот, а именно апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин-8“, блок 881, вх. В, ет. 6, е бил предмет на съдебна делба, извършена между ответника С. К. Р. и трето за спора лице Георги Петров Георгиев. Съгласно съдебния акт, за който има отбелязване, че е влязъл в законна сила на 05.04.2012 г. всеки от двамата се легитимира като собственик на имота в размер на по ½ идеална част.

По делото е приложено и удостоверение за наследници на лицето Георги Петров Георгиев, починал на 03.08.2014 г., оставяйки за свои наследници по закон съпругата си Анна Николова Георгиева и сина си Петър Георгиев Георгиев.

Доколкото ответникът С. Р. се легитимира като собственик само на половината от процесния имот, то същият следва да отговаря само за ½ част от задълженията, натрупани по партидата на имота към ищцовото дружество, в случай, че това се установи в хода на производството с оглед ангажираните доказателства. Това е така понеже качеството на ответника Р. на собственик на ½ идеална част от имота предопределя и качеството му клиент на ищцовото предприятие по силата на закона, който отговаря за ½ част от задълженията на този топлоснабден имот.

Така направеното умозаключение не би могло позитивно да се разколебае от приобщеното от ищеца писмено доказателство, находящо се на л.22 по делото, видно от което с писмо с изх. номер 4442/24.03.2015 г., адресирано от ответника С. Р., ищецът му е посочил, че съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД клиентите са длъжни да уведомят писмено предприятието в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата в случай на смърт на клиент. На основание чл. 63, ал. 3 от ОУ името на ответника е вписано служебно като титуляр на партидата с абонатен номер 290037. Вещото лице, работило по СТЕ, също констатира, че титуляр на партидата е единствено ответникът С. Р.. Действително наличието на валидна облигационна връзка между един ползвател и ищецът „Топлофикация София“ ЕАД може безспорно да се изведе от подаването на заявление, респ. вписването на едно лице (например измежду няколко собственици) като титуляр на една партида, но 3 служебното вписване на ответника С. Р. като титуляр на партидата, при положение, че по делото са налице непротиворечиви доказателства, че същият не притежава самостоятелно имота, не може да предопредели ангажирането на това лице за задълженията на имота в цялост, още повече с оглед обстоятелството, събрани по делото, че лицето пребивава в чужбина, поради което и представляването му в хода на първоинстанционното производство е обезпечено от участието на особен представител. Всички изложено води, по мнение на първоинстанциония съд, до извода, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря само за ½ част от претенциите на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.