Решение № 238 от 17.06.2026, Районен съд - Плевен

М О Т И В И към Решение № 238/17.06.2026г., постановено по НАХД № 223/2026г. по описа на ПлРС.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

В Районен съд – гр.Плевен е постъпило Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от РП – Плевен по реда на чл.375 от НПК на И. К. Г., с ЕГН:

********** от гр. Плевен за това, че на 09.06.2023г. около 12:56 часа, в град Плевен, ж.к.“****“, в междублоково пространство пред ****, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег.

№ ****, собственост на Г. К. Г. от град Плевен, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва:

Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

Чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;

Чл.20, ал.2 от ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;

Чл.116 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.

И по непредпазливост причинил комбинирана средна телесна повреда на пешеходеца С. В.ов Г. ЕГН: ********** от град Плевен, изразяваща се в:

****, със счупване на черепа и контузия на ***, наложили оперативно повдигане на част от фрагментите и премахване на друга част, със счупване на носни кости, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на първи и втори шийни прешлени, довело до трайно- за повече от месец затруднено движение на врата; счупване на лявата мишнична част, довело до трайно- за повече от месец затруднено движение на ляв горен крайник - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.

За Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява 1 от прокурор В. Р.. В хода по същество представителят на прокуратурата акцентира върху причинените наранявания на пострадалия С. Г.. В качеството си на наблюдаващ прокурор по досъдебното производство сам признава за неустановената фактическа обстановка с установения на местопроизшествието бял микробус и бетонна кашпа, алтернативно твърди, че има доказателства, за това че обвиняемият е могъл да възприеме малолетния С. Г. и неговата майка Б. Г.. Въз основа на това си твърдение иска съда да наложи най-големия размер административна санкция на обвиняемия И. Г..

Защитникът на обвиняемия Г., адв. Г. П. от ***, пледира за това, че обвиняемият не е могъл по какъвто и да било начин да възприеме преминаването на пострадалия малолетен, поради наличието частично на пътното платно и на тротоара на бял товарен микробус, който е пречил на видимостта на водача. Моли съда да оправдае обвиняемия Г.. Той в последната си дума също иска да бъде оправдан.

Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства – протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК /стр.23 – 33 от ДП/; изготвения към протокол албум /стр.34 – 41 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие стр.76-78 и приложения към него албум стр.79 -83 от ДП; заключенията по изготвените съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №9/2023г. /л.203/52 – л.204/53 от ДП/; съдебно-автотехническа експертиза /л.180/55 – л.195/70 от ДП/; тройна- автотехническа експертиза /л.142 - л.166 от ДП/; допълнителна тройна- автотехническа експертиза /л.123 – л.130 от ДП/; Справка от Община Плевен, с вх. №8122/17.03.2026г., ведно с копие на схема от Генералния план по организация на движението на улицата до бл. 24 в ж.к. „****“ в участъка от училище „***“ към ул. „***“ в гр. Плевен с наличните пътни знаци /л.40 от делото/; обясненията на подсъдимия И. Г., показанията на разпитаните свидетели дадени в хода на съдебното следствие Б. Ю. Г., В. П. Г., Ю. М. Р., Г. Е. И., И. Т. А., К. К. С., Ц. А. К., А. Х. Х., В. Л.

Д., К. И. П., Х. М. Г., Д. Н. П., И. В. С. и В. Д. Б., както и прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля А. Х. Х. дадени в хода на досъдебното производство; прочетените на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелката И. Т. А. дадени в хода на досъдебното производство.

Счита за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството по реда на чл.375 и сл. от НПК, за съда не съществува процесуален ред извън този определен по реда на чл.377, ал.1, вр. чл.249, ал.4, т.1 от НПК, по който да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора. Поради това съдът разгледа делото в рамките на фактическите положения посочени в постановлението, въпреки, че констатира, че вносителят му – наблюдаващият прокурор е описал фактическа обстановка с присъствието на местопроизшествието на бял товарен микробус „Форд Транзит“, а за да обоснове тезата си за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК си е служил с условно наклонение „ако няма 2 паркиран микробус“. Впоследствие отново изпада в противоречие, като твърди „че посоченото местоположение на товарния автомобил се основава на всички данни от материалите по делото“.

Решаващият извод за това, че съдът следва да оправдае обвиняемия И. Г. е въз основа на заключенията на назначените по досъдебното производство и изслушани в съдебно заседание съдебно-автотехническа експертиза /л.180/55 – л.195/70 от ДП/; тройна- автотехническа експертиза /л.142 - л.166 от ДП/; допълнителна тройна- автотехническа експертиза /л.123 – л.130 от ДП/. От заключенията на всичките тези експертизи, посредством гласните доказателствени средства придобити от обясненията на обвиняемия И. Г. и показанията на свидетелите Ю. Р., В. Д., А. Х., К. С., Ц. К., К. П., Х. Г., безспорно се установява, че на мястото на произшествието е присъствал бял микробус – товарен автомобил „Форд Транзит“, управляван от свидетеля Ю.

Р. и с пътник и работник към борса за плодове и зеленчуци – „***“ – свидетелят В. Д., като тези двама свидетели са извършвали доставка на плодове и зеленчуци за магазина собственост на ЕТ „***.“, като превозното средство е било паркирано за товаро-разтоварна дейност по посоката си на движение в гр. Плевен, ж.к. „****“ по улицата до ****, приблизително пред входната и изходна врата на магазина, приблизително наполовина на пътното платно и с другата си половина на тротоара. При наличието на гласни доказателствени средства за присъствието на този товарен автомобил на мястото на произшествието и прякото му отношение към настъпилото ПТП, за съда остава неизвестно защо е поставяна назначавана допълнителна тройна автотехническа експертиза формулирана с условно наклонение „ако не е имало товарен автомобил, от който се доставя стока за магазина, каква е била видимостта и можел ли е водачът на лекият автомобил „Ауди“ да възприеме детето на ***.“ При безспорно установеното наличие на този автомобил, пряко влияещ върху фактическата обстановка и възприятията на обвиняемия, за съда не съществува легитимно правно основание, по силата на което и в условно наклонение обвиняемият Г. да бъде привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.

Досъдебното производство е започнало с опорочено процесуално следствено действие – Протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК, в който протокол не е фиксирано и запечатано местоположението и присъствието на ПТП на товарния автомобил „Форд Транзит“. Неговата липса се установява и от албума приложен към този протокол. На това опорочено първо действие в хода на разследването е бил направен опит за неговото събиране с повторен Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.07.2025г., повече от две години след случилото се на 09.06.2023г., като приблизително друг бял товарен автомобил – микробус „Ивеко“ е бил поставен и фотографиран във фотоалбума, така както се предполага, че се е намирал товарния автомобил „Форд Транзит“.

В хода на съдебното следствие усилията на съда бяха насочени основно 3 в това да установи точно местоположението на товарния автомобил „Форд Транзит“, управляван от свидетеля Ю. Р..

Установеното от съда от фактическа страна е сходно като описание на фактическата обстановка в Постановлението на РП-Плевен за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, с изключение на твърдението на прокурора, че „Обвиняемият Г. видял малолетния С. Г., когато той вече подминавал задната част на спрелия товарен автомобил“, а именно:

На 09.06.2023г. около 13.00 часа, в гр. Плевен, ж.к. „****“ на пътна алея между жилищни блокове №23 и №24, се движил автомобил марка „Ауди“ модел „А 4 Авант“ с ДК№ ****, управляван от обвиняемия И. К. Г. от училище „***“ към ул. „***“. На предна дясна седалка пътувал негов съученик – свидетелят К. П.. Двамата били ученици и се връщали от училище, като обвиняемият е млад водач с категория „В“, само с два месеца стаж.

Времето било слънчево, топло, пътното платно сухо, пътният участък на пътната алея, междублоковото пространство между *** и **** е прав, равен, сух асфалт с неравности, без маркировка и пътни знаци, с ниски бордюри, като от двете страни на алеята имало паркирани автомобили. Видно от изисканата от съда справка от Община Плевен / приложена на л.40 от делото/ в този участък няма поставени и предвидени пътни знаци „Жилищна зона“, както и въведени ограничения на скоростта, поради което максимално допустимата скорост за движение в този участък на Г. била 50км/ч., той се движил със скорост от 29 км/ч. По същото време в хранителен магазин „***“ собственост на ЕТ „***.“, пазарувала свидетелката Б. Ю. Г. заедно с малолетния си *** С. В.ов Г.. *** държала детето за ръка и след като пазарували, докато наближавали изхода на магазина, детето се отскубнало от Г. или тя го пуснало и се затичало навън. Пред магазина успоредно на пътното платно имало спрян товарен автомобил „Форд Транзит“ управляван от свидетеля Ю. Р. и с пътник и общ работник към борса за плодове и зеленчуци „***“, свидетелят В. Д.. Двамата зареждали магазина със стока, която вече били разтоварили и следвало да получат заплащане. Микробусът бил паркиран с десните гуми на тротоара, с предна част към посока училище „***“, а задната част била по-напред от бетонна саксия – кашпа на тротоара“.

Това местоположение на микробуса било най-удобно за извършваната товароразтоварна дейност. Пострадалият С. Г. заобиколил задната част на микробуса и навлязъл на пътното платно. В този момент лекият автомобил управляван от обвиняемия Г., навлязъл в участъка от пътя пред магазина. Водачът Г. видял детето, което било високо около 1 метър, когато то вече подминавало задната лява част на микробуса. Реагирал със завъртане на волана на дясно и с плавно спиране. Пострадалият С. Г. тичал със скорост около 2,2 м/сек. Настъпил удар в предната лява част на автомобила и дясната страна на тялото на детето. То било съборено и автомобила преминал над него. Спрял на около 16.6 метра след мястото на удара, в дясно на алеята с качено предно дясно колело на бордюра. Обвиняемият спрял автомобила, слязъл и взел аптечка, за да окаже помощ на пострадалото дете. Г. взела детето си на ръце и изчакала на пейка 4 пред вход „В“ на **** пристигането на линейка от Спешна помощ.

Така установеното от фактическа страна е доказано посредством гласните доказателствени средства – обяснения на обвиняемия и свидетелски показания, които са подкрепени безапелационно от заключенията на назначените по делото автотехнически експертизи.