Решение № 898 от 03.07.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 602/2026
- Вид
- Решение № 898
- Подписан
- 03.07.2026
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- Екатерина Мандалиева, Иван Йорданов, Радослав Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 898 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Екатерина Мандалиева
Членове:
Радослав Радев
Иван Йорданов като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20265300500602 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 19178/22.05.2026 год. подадена от З. Х. Д., ЕГН:
**********, чрез адв. Г. Б., с искане за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 656/21.05.2026 год. на основание чл. 250 от ГПК. Заявява, че по делото е депозирана частна жалба срещу Определение № 188/19.01.2026 год., постановено по гр.д. № 1483/2025 год. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е изменено Решение № 699/10.12.2025 год., в частта му за разноските, по която съдът е пропуснал да се произнесе..
Моли съдът да се произнесе по частната жалба с вх. № 2674/17.02.2026 год. по описа на Районен съд – Асеновград.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна в производството Н. Д. Д.. В указания едноседмичен срок отговор по молбата не е постъпил.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Молбата за допълване на постановеното по делото въззивно решение е подадена в едномесечния законов срок от влизане в сила на съдебното решение, респ. постановения по настоящото дело съдебен акт е окончателен и изхожда от лице, легитимирано да поиска допълване, поради което същата е процесуално допустима и като такава същата следва да бъде разгледана по същество.
С Решение № 656/21.05.2026 год. постановено по въззивно гражданско дело № 602/2026 год. по описа на Окръжен съд–Пловдив, е потвърдено Решение № 699/10.12.2025 год., постановено по гр.д. № 1483/2025 год. по описа на Районен съд – Асеновград, III гр.състав. С акта си въззивният съд е пропуснал да се произнесе по частната жалба с вх. № 2674/17.02.2026 год. по описа на Районен съд – Асеновград, в която е обективирано искане за отмяна на първоинстанционното определеление, с което Районен съд – Асеновград се е произнесъл по чл. 248 от ГПК и е изменил първоинстанционното съдебно решение, в едната 1 част, а в другата е оставил без уважение исканията отправени и от двете страни в частта му за разноските.
Първоинстанционният съд в Решение №699/10.12.2025г. е отчел спецификата на производството по ЗЗДН и е присъдил разноски на страната, като е отчел принципа за съразмерност на разноските съгласно чл. 78 от ГПК, при частично уважена молба за защита, поради което е намалил адвокатското възнаграждение на молителя след възражение за прекомерност, от 2 600 лв на 2200 лв.С Определение №188/19.01.2026. по реда на чл.248 ГПК, първоинстанционният съд е намалил присъдените на молителката разноски от 2 200лв на 880лв, приемайки че всеки акт на насилие, следва да бъде разгледан като отделен иск.
Съгласно трайната съдебна практика обективирана в Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС), вземайки предвид, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че целта на защитата по ЗЗДН е да преустанови осъществено срещу молителя насилие и при доказано такова, извършителят следва да понесе тежестта на сторените разноски, без значение от броя на актовете на насилие в производството, настоящият съдебен състав намира, че на молителката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 200 лв. представляващи адвокатско възнаграждение.
В останалата част жалбата, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Ето защо молбата за допълване на решението следва да се уважи, а решението следва да се допълни в горепосочения смисъл.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 656/21.05.2026 год., постановено по в.гр.дело № 602/2026 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VIII–ми граждански състав, в следния смисъл:
ОТМЕНЯ Определение № 188/19.01.2026 год., постановено по гр. дело № 1483/2025 год. по описа на Районен съд – Асеновград, III гр.състав, В ЧАСТТА С КОЯТО СЕ НАМАЛЯВАТ присъдени на З. Х. Д., ЕГН: ********** РАЗНОСКИ за адвокатско възнаграждение от 1124.84 евро /2200 лв./ на 449.94 евро /880 лв./ , като оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Д. Д. за изменение на Решение № 656/21.05.2026 год., в частта за разноските присъдени на молителката.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 188/19.01.2026 год., постановено по гр. дело № 1483/2025 год. по описа на Районен съд – Асеновград, III гр. състав, в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3