Решение № 1246 от 13.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1246 гр. Пловдив, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20225300501757 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от П. В. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П*, ул. „***, против решение № 260301/09.05.2022 г., постановено по г. д.

№ 6068/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят не дължи на Н. П. Н., ЕГН **********, представляван от законния си представител – неговата майка В.

В. П., ЕГН **********, сумата от 1000,00 лева (хиляда лева)– главница, представляваща общ размер на платена и присъдена в полза на Н. П. Н. издръжка в размер на по 500,00 лева месечно, за периода от месец ноември 2016 г. до месец декември 2016 г. включително, за което вземане е издаден изпълнителен лист на 15.11.2017 г. по г.д.№ 3641/2011 г. по описа на РС Пловдив и е отхвърлен искът за разликата над уважения размер на главницата до предявения размер от 10 000,00 лева (десет хиляди лева), както и за периода от месец януари 2017 г. до месец юни 2018 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист на 15.11.2017 г. по г.д.№ 3641/2011 г. по описа на РС Пловдив, като са присъдени разноски за първоинстанционното производство.

По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение се иска неговата отмяна. Сочи се, че години наред жалбоподателят е плащал издръжка за сина си в размер по – голям от определения, като имал предвид издръжката му за период напред.

1

Последното счита за категорично установено, както от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, така и в хода на образувано наказателно производство. От двете експертизи се счита за категорично установено, че издръжките за периода месец ноември 2016 г. до месец юни 2018 г. са платени авансово. Сочи се съдебна практика, в подкрепа на извода, че не съществува забрана за длъжника да изпълни предварително, като без значение е какво основание е записано в платежното нареждане, с което е заплатена издръжката. В тази връзка се поддържа неправилност на изводите на първостепенния съд, че след като в платежните нареждания не е изрично записано, че се плаща издръжка за бъдещ период, то се подразбира, че просто се плаща повече по морални подбуди. Поради изложеното се моли за отмяна на решението и вместо това уважаване на предявения установителен иск изцяло в размер от 10 000,00 лева. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил по делото отговор на въззивната жалба от Н. П. Н., представляван от законния си представител – неговата майка В. В. П..

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане в частта срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за признаване за установено в отношенията между страните, че П. В. Н., не дължи на Н. П. Н., представляван от законния си представител – неговата майка В. В. П., разликата над уважения размер от 1000,00 лева – главница, представляваща общ размер на платена и присъдена в полза на Н. П. Н. издръжка в размер на по 500,00 лева месечно, за периода от месец ноември 2016 г. до месец декември 2016 г., включително, до предявения размер от 10 000,00 лева, както и за периода от месец януари 2017 г. до месец юни 2018 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист на 15.11.2017 г. по г.д.№ 3641/2011 г. по описа на РС Пловдив. В останалата част, с която решение № 260301/09.05.2022 г., постановено по г. д. № 6068/2020 г. по описа на РС Пловдив се обжалва в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят не дължи на Н. П. Н., представляван от законния си представител – неговата майка В. В. П. сумата от 1000,00 лева – главница, представляваща общ размер на платена и присъдена в полза на Н. П. Н. издръжка в размер на по 500,00 лева месечно, за периода от месец ноември 2016 г. до месец декември 2016 г. включително, за което вземане е издаден, посоченият изпълнителен лист, въззивната жалба е недопустима и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане, с оглед липсата на правен интерес за жалбоподателя да атакува първоинстанционното решение в благоприятната за него част, с която претенцията му е уважена.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, предявен от П. В. Н. против Н. П.

Н., ЕГН **********, представляван от законния си представител – неговата 2 майка В. В. П., за признаване на установено в отношенията между страните, че П. В. Н., не дължи на Н. П. Н., сумата от 10 000,00 лева (десет хиляди лева)– главница, представляваща издръжка за периода от месец ноември 2016 г. до месец юни 2018 г., включително, за което вземане, е издаден изпълнителен лист на 15.11.2017 г. по г.д.№ 3641/2011 г. по описа на РС Пловдив и е образувано изп. дело № 1320/2018 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие - ОС Пловдив.

Претенцията е обоснована с твърдение, че въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2017 г. по г.д.№ 3641/2011 г. по описа на РС Пловдив, по молба на В. В. П. - бивша съпруга на ищеца, е образувано изп. дело № 1320/2018 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821 на КЧСИ, за събиране на сумата от 10 000, 00 лева, представляваща дължима текуща издръжка за периода от месец ноември 2016 г. до месец юни 2018 г. за сина им Н. П. Н.. По НОХД № 5598/2019 г. по описа на РС Пловдив, образувано по повдигнато на ищеца обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, обаче се установило, че ищецът е надплатил много по – висока сума от търсената му по изп. дело № 1320/2018 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев издръжка за детето, за периода от месец ноември 2016 г. до месец юни 2018 г. Обосновава се, че доколкото твърдените от него факти на заплащане на периодичните задължения за издръжка, са настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание за заплащане на периодичните задължения, а изпълнителните действия по изп. дело № 1320/2018 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев срещу ищеца продължават, е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за това, че ищецът не дължи исковата сума от 10 000,00 лева, представляваща издръжка за периода от месец ноември 2016 г. до месец юни 2018 г., по така издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 1320/2018 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев.

В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от Н. П. Н. - малолетен, чрез законния си представител В. В. П., искът се оспорва. Не се оспорва, че П.

Н. и В. П. са били в брак, като след прекратяването му родителските права по отношение на роденото от брака дете Н. Н., са предоставени за упражняване на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения и издръжка, която да заплаща за детето Н.. Сочи се, че в определен период от време ищецът е заплащал освен определената от съда месечна издръжка и сумата от 500,00 лева, но се твърди, същата да е допълнителна издръжка за някои от миналите месеци. В такива случаи майката В. П. подписвала по две разписки в месеца – една, в която декларира, че е получила в брой сумата от 500,00 лева за издръжка на детето Н. и втора разписка, в която декларира, че е получила допълнителна издръжка за детето Н. за съответния месец. Оспорва се допълнително платената издръжка в съответния месец да представлява предплащане на издръжка за бъдещ период, като се сочат подписани в тази връзка между родителите две писмени споразумения от 02.02.2018 г. и се поддържа в случаите, когото бащата е извършвал допълнително плащане на издръжка, то да се отнася за конкретния месец, в който е направено и да е в изпълнение на моралния му дълг.

3

За да постанови обжалваното сега решение, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен, районен съд е приел, че заплатените в периода 27.06.2011 г. до 20.12.2016 г. допълнителни суми за издръжка, не представляват авансово плащане на бъдеща издръжка, доколкото от разписките, приложени по НОХД № 5598/2019 г. на РС Пловдив не може да се направи извод, че допълнителните плащания касаят някакъв бъдещ период, във всяка разписка е посочено, че платената парична сума се дава за издръжката на детето Н. за посочения в разписката конкретен месец, като този извод се подкрепя и от представените по делото две споразумения от 02.02.2018 г. подписани между родителите, изявленията на ищеца в едното от които, е прието за извънсъдебно признание, че дължи издръжката за периода октомври 2016 г. – януари 2018 г., включително. Прието е, че изводите на гражданския съд не са в противоречие с влязлата в сила присъда по НОХД № 5598/2019 г. на РС Пловдив, доколкото ищецът е оправдан на основание чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК за това, че макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, извършеното деяние, поради своята малозначителност, е с явно незначителна обществена опасност.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно, а в обжалваната част и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Поради това на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата.

В рамките на въведените от жалбоподателя възражения, поддържани пред въззивната инстанция, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като според ал. 2 този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Погасяването на задължение за заплащане на присъдена издръжка следва да се докаже пълно и главно от длъжника - ищец по отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК - чрез плащане или като се установи съгласието на другата страна за приемане на издръжка в натура. Погасяване поради изпълнение е налице и когато задълженият да плаща издръжка изцяло сам поеме грижите и издръжката на детето без участието на другия родител, на когото са предоставени родителските права след развода (решение № 134/25.06.2012 г. по г. д № 90/2012 г., ІV г. о. на ВКС).

В случая се твърди погасяване чрез плащане.

С влязло в сила на 16.07.2011 г. решение № 2402/22.06.2011 г. по г.д.№ 3641/2011 г. на РС Пловдив е прекратен бракът между П. Н. и В. П., родителските права по отношение на малолетното дете Н. Н. са предоставени за упражняване на майката, съответно на бащата е определен режим на лични отношения с детето и размер на дължима издръжка за детето от 500,00 лева 4 месечно, считано от 16.06.2011 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи друг размер на издръжката или прекратяването , ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. За вземането за издръжка по посоченото дело е издаден изпълнителен лист на 15.11.2017 г., въз основа на който е образувано изп.д.№ 1320/2018 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие ОС Пловдив. Между страните няма спор, а и от заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза (л.

394 от делото на РС), което настоящата инстанция кредитира в тази му част, като компетентно изготвено, обективно и обосновано, се установява, че в периода от 27.06.2011 г. до 20.12.2016 г. П. Н. е заплатил на В. П. общо 65 750,00 лева за издръжка на детето Н. при дължими за същия период съгласно изпълнителен лист 33 250,00 лева. Плащането на сумите е удостоверено с разписки, представени на л. 73 - л. 116 от ДП № 139/2018 г. по описа на Пето РУ – гр. Пловдив, към НОХД № 5598/2019 г. на РС Пловдив.