Решение № 6403 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6403 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20261100505204 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „А1 България“ срещу решение № 2245/06.02.2026г., постановено по гр. д. № 56936/2024г. на СРС, 59 с-в., с което е „А1 България“ е осъдено да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 2,44 евро (4,78 лева с ДДС) - сбор от неоснователно начислени и получени от ответника месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ******** за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., за който е издадена фактура № 0442402718.

Във въззивната жалба се твърди, че процесното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се излагат следните съображения: първоинстанционният съд неправилно е приел, че "Минолби" ЕООД е активно легитимирано да предяви иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като активно легитимирано е само лицето, което фактически е дало имуществената облага и чийто патримониум се е обеднил за сметка на ответника, като активната легитимация се определяла от фактическото даване, а не от юридическото задължение, което е погасено. В случая „Минолби" ЕООД не доказал, че именно неговият патримониум се е обеднил, тъй като не установил, че именно той е дал претендираната сума. Поддържа се, че дори да има обогатяване на имуществото на "А1 България" ЕАД, то не е за сметка на имуществото на "Минолби" ЕООД, като уважаването на иска би обогатило ищеца с нещо, което не е излязло от неговия 1 патримониум. Твърди се, че ищецът не е обявявал финансови отчети от 2020 г., не е правил никакви разходи след 2020 г., включително за процесната фактура и няма служители, които биха могли да платят задължението, като през 2020 г. дружеството подало декларация за липса на дейност по ЗСч. Моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който се моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че е активно легитимиран да получи процесните суми, дори плащането да е извършено от трето лице, защото то било използвано за погасяване на задължението на "Минолби" ЕООД, като в този случай "Минолби" ЕООД обеднявало, тъй като дължало заплатената сума на третото лице, извършило плащането. По изложените съображения моли съдът да потвърди решението на СРС.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, предявеният иск е недоказан, тъй като ищецът е успял да установи при условията на пълно и главно доказване основния елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – ефективното заплащане на сумата от неговия собствен патримониум и е оставил без уважение възражението на ответника, че плащането не е извършено от ищеца

Основният спор по настоящото дело е кой е активно легитимиран да претендира процесната сума.

За да бъде уважен иска по чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника е да установи основанието на което да я задържи. Вземането по чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД се поражда, както при пълна липса на основание за плащането /липса на каквото и да било правоотношение между страните/, така и при невалидно основание /нищожно правоотношение/, а също така и при грешка на кредитора относно размера на дължимото плащане по дадено правоотношение, каквато е налице в случая.

Във всички тези хипотези правото на връщане възниква за лицето, което е извършило 2 недължимото плащане, а не за лицето, което е било задължено да го извърши по силата на правоотношението между страните.- в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т.д. 717/2006 г., I I т.о., ТК. Фактът на плащане от трето лице, обаче, не може да се предполага. Той подлежи на доказване от страните по делото, като доказателствената тежест в тази насока зависи от конкретните техни възражения и ангажираните от тях доказателства.По иска с правно основание чл.55,ал.1, предложение първо в тежест на ищеца е да установи, че той е направил плащането, като при успешно провеждане на това доказване, ответника следва да установи твърденията си, че трето лице в действителност е направило плащането.

В случая по делото не се спори, че процесните суми са били заплатени, като ответникът не успя да докаже възраженията си, че трето лице е заплатило процесната сума. Видно от отговора на исковата молба и въззивната жалба, това възражение се основава на предположението, че след като ответникът няма толкова служители, колкото са използваните от него мобилни номера, то мобилните услуги са били ползвани от трети лица.

Това от своя страна е породило и следващото предположение, че след като трети лица са ползвали мобилните услуги, то те са и заплащали задълженията за тях вместо „Минолби“ ЕООД. Тези житейски предположения, обаче, не намират опора в доказателствената съвкупност по делото. Без значение е и въпросът, дали дружеството е изпълнявало задължението си за обявяване на годишни финансови отчети, тъй като от него не може да се направи извод, че процесното плащане е извършено от трето лице. Ето защо въззивният съд намира, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване – издаването на фактура за недължима сума, плащането й от жалбоподателя-ищец и липсата на възстановяване на недължимо платената сума по какъвто и да било начин.

По изложените съображения съдът намира, че решението на СРС трябва да бъде потвърдено изцяло, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на спора във въззивното производство право на разноски има въззиваемата страна. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро, платено изцяло в брой и срещу което е постъпило възражение за прекомерност от насрещната страна. Съдът намира, че така претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, доколкото същото е съобразено с минималните размери в НМРАВ и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Така мотивиран Софийският градски съд,

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2245/06.02.2026г., постановено по гр. д. № 56936/2024г. по описа на СРС, 59 с-в.

ОСЪЖДА , на основание чл.78,ал.1 във вр. с чл.273 ГПК, предложение първо ЗЗД, „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „ Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 сумата от 50 евро, представляваща разноски в производството пред СГС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4