Решение № 303 от 21.03.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Варна, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20253100500281 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

ВРС:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

С решение №3400/01.10.2024г., постановено по гр.д. № 167/2024 г. на - е признато за установено в отношенията между страните, че „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, Варна Тауърс,

Кула Е, дължи на “Ка Енерджи” ЕООД, с ЕИК:203893975 сумата, за която е издадена Заповед № 7526/07.12.2023г. по ч.гр.д. №15234/2023г. на РС Варна, в размер на 7848 лева, представляваща платена на 03.07.2023г. без основание цена за съгласуване условията за присъединяване с „Електроенергиен системен оператор" ЕАД на фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФвЕЦ с инсталирана мощност 0,09 MW, находяща се в *******, ПИ с идентификатор ***, ПВИ-480, искане №**********, което плащане е направено по проформа фактура № 1312058284 от 10.05.2023г., към която е издадена фактура №******г., което вземане е продадено от „Ко и Бо Импортекспорт“ ЕООД на „Ка Енерджи“ ЕООД, ЕИК 203893975, съгласно договор за цесия, сключен на 01.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата подаване на заявлението - 27.11.2023г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.422 ГПК вр с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и - „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, е осъден да заплати на “Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: 104518621, със 1 седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, заплатената без правно основание, с преводно нареждане № 737B10023191002S/10.07.2023г. сума в размер на 7848 лева с ДДС, за което плащане е издадена фактура № 0000021767 от 10.07.2023г. с основание: проучване за присъединяване на обект към електропреносната мрежа - ФвЕЦ, 0.09MW, с идентификатор № ***, с. Борисово, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на иска в съда – 13.02.2024г. до окончателното плащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба №85829/25.10.2024 г. от „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, Варна Тауърс,

Кула Е, в частта, с която е уважен главният иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано.

Твърди се, че съгласно чл.116, ал.7 от ЗЕ, вр. чл.53, ал.2 от НППКЕЕПРЕМ, операторите на разпределителни мрежи съгласуват с оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. Съгласуването следва да се окачестви като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, за което се дължи такса в размер на включените по количества и обем разходи в одобрената от КЕВР цена на „ЕСО“ ЕАД от 7748 лева, публично достъпна на интернат страницата на оператора. „Електроразпределение север“ АД е изпълнило вменените му по закон задължения, като е извършило проучване и съгласувателна процедура с електроенергийния системен оператор и е издало положително становище относно условията за присъединяване на обекта, видно от сключения предварителен договор, поради което заплатената за тази дейност цена се явява дължима.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна “Ка Енерджи” ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване, която не се следва за централи под 5 МВч. (чл.51, ал,1, т. 1 от Наредба 6/24.02.2014г.), тъй като не е нормативно определена. Съгласно чл.51, ал.1 от НППКЕЕПРЕМ в случаите на присъединяване на централи от 0 до 5 МВ, се заплаща такса за съгласуване на оператора на преносната мрежа („ЕРП Север“АД), без да е дължима отделна такса на оператора на разпределителната мрежа („ЕСО“АД), а единствено в случаите на централи от 5 до 15 МВ е приложим ценоразписът за утвърдени цени за проучване, приет с Решение Ц-27/28.07.2016г.

Предвиденото в чл.53, ал.2 от НППКЕЕПРЕМ съгласуване не съставлява проучване на условията за присъединяване на ФвЕЦ. Касае се до отделни етапи в процедурата, като е необходимо първо съгласуване, след което се извършва проучване за присъединяване. За услугата по съгласуване условията на присъединяване на ФвЕЦ не е предвидено заплащане на такса.

Съгласуването е предвидено само с цел информиране на „ЕСО“ЕАД за възникващото му задължение за присъединяване на конкретния обект.

Събраната такса не съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР с Решение Ц-27/28.07.2016г. по позиция 2.1.

„Проучване за присъединяване на ел.централи с обща инсталирана мощност до 15 МВ включително“ цена на стойност 7848 лева.

С въззивна жалба 89071/06.11.2024г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр.

2

София, ***, първоинстанционното решение е обжалвано в цялост.

Във въззивната жалба на „ЕСО“ ЕАД се съдържат аргументи за незаконосъобразност на решението на ВРС и в двете атакувани части при основни твърдения за дължимост на сумата с оглед разпоредбите на чл. 116 и сл. от ЗЕ и тези на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6) в сила към спорния момент. Твърди се, че жалбоподателят „ЕСО“ ЕАД е извършил административна услуга не само по съгласуване, но и по проучване на условията за присъединяване, която е възмездна и цената на услугата е равна на действително извършените от оператора разходи за проучване. Поддържа се, че в случая се касае за присъединяване на електропровод на електроразпределително дружество (ЕР Север) към преносната мрежа на ЕСО ЕАД, а не за присъединяване на обект на производител – ел. централа. По тази причина процедурата по присъединяване не се ограничава само със съгласуване по реда на чл.53, ал.2 от Наредба №6, а следва да се подаде и искане за проучване на условията за присъединяване, на основание чл.102, ал.3 от наредбата, за която услуга именно е заплатена сумата от 7848 лева.

След като ФвЕЦ ще работи в паралел с електроенергийната система и ще отдава ел.енергия в мрежата, на основание чл.102, ал.4 от Наредба №6 следва да бъде подадено искане за проучване на условията за присъединяване. Дори да се приеме, че присъединяване на електропроизводствена централа може да се извърши единствено на основание предоставено искане за съгласуване и същото е единствено с информативна цел, следва да се има предвид, че съгласно чл.53, ал.3 от Наредба №6, процедурата по присъединяване включва и сключване на предварителен договор, което би било невъзможно без предварително в етапа на проучване да са определени условията за присъединяване. Сочи се съдебна практика в тази насока.

В предоставения срок е постъпил отговор от „Електроразпределнеие север“ АД, в който се поддържа, че жалбата на третото лице помагач против решението е основателна и следва да бъде уважена.

В отговора на „Ка Енерджи“ ЕООД по тази жалба се развиват доводи, аналогични на тези по жалбата на ответното дружество. Допълнително се излагат съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.102, ал.1 от Наредба №6, която урежда случаите на реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи и предполага наличието на вече сключен договор за присъединяване. Заплатената фактура е с основание присъединяване на ФвЕЦ, а не на електропровод, както се твърди в жалбата.

Нормативната уредба не разделя на отделни компоненти електрическите съоръжения, за които да се предвижда различна самостоятелна процедура. Те представляват цялостна система за производство на ел.енергия.

Представеният по делото проект за предварителен договор за присъединяване не е подписан между страните и не поражда правни последици.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

ВРС е сезиран с предявен от „Ка Енерджи" ЕООД срещу

„Електроразпределение север" АД по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 7848,00 лв., представляваща платена на 3

03.07.2023г. без основание цена за съгласуване условията за присъединяване с „Електроенергиен системен оператор" ЕАД на ФвЕЦ с инсталирана мощност 0,09 MW, находяща се в *******, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.11.2023 г. по силата на договор за цесия е придобил вземането от „Ко и Бо Импорт-Експорт“ ЕООД, като ответникът е уведомен за цесията чрез ССЕВ. Сочи, че цедентът е започнал процедура по присъединяване на

ФвЕЦ към електроразпределителната мрежа, по време на която платил процесната сума за съгласуване условия за присъединяване с „ЕСО" ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение. Счита, че сумата е била недължима. Излага, че с действията си по събиране на сумата ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване на ФвЕЦ с „ЕСО" ЕАД, която не се следва за централи до 5 МВч, тъй като не е нормативно определена. Сочи, че в чл.116, ал.7 ЗЕ е посочено, че условията и редът за присъединяване към съответната мрежа се определят с наредба, а в ал.8 е указано, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата. Счита, че събраната така за съгласуване на условията за присъединяване с „ЕСО" ЕАД се явява втора такса по платена услуга и не съставлява проучване за условията за присъединяване на ФвЕЦ.

Съгласуването на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на ел. централата към разпределителната мрежа средно напрежение съгл. чл. 53, ал. 2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. не представлява проучване на присъединяване на обекта към мрежата и не съответства на включените по количества и обем разходи по одобрената от КЕВР цена по позиция „2.1. проучване за присъединяване на ел. централи с обща инсталирана мощност до 15МВ вкл." на стойност 7848 лв. и за съгласуването не е предвидена такса.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор от „Електроразпределение север” АД се заявява становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Въз основа на детайлно изложената хронология на събитията по подаденото искане за присъединяване на ФвЕЦ и съгласуването му с „Електроенергиен системен оператор” ЕАД ответникът поддържа, че с оглед конкретиката на присъединяването, на основание чл. 53, ал. 2 Наредба № 6 е бил длъжен да го съгласува с електропреносното дружество, като поддържа и че това по съществото си представлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. На база тези аргументи поддържа, че сумата не е била платена без основание. Относно размера й пояснява, че той е бил определен от КЕВР. Освен това заявява, че самият той не дължи сумата, доколкото тя не е останала в неговия патримониум, а е била преведена на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД на 19.09.2022 г.

С отговора на исковата молба, на основание чл. 219, ал. 1 и съответно чл.

219, ал. 3 ГПК ответникът е поискал привличването на „Електроенергиен системен оператор” АД като трето лице помагач на своя страна и е предявил срещу него обратен иск. Поставяйки като вътрешно-процесуалното условие уважаването на главния иск срещу него, „Електроразпределение север” АД заявява, че изисканата от „Електроенергиен системен оператор” АД такса от 7848 лв. и заплатена му от ищеца по обратния иск след получаването й от 4 цедента „Ко и Бо Импорт-Експорт“ ЕООД, би се явила платена при начална липса на основание, поради което счита, че тя следва да бъде върната обратно в неговия патримониум.