Акт от 22.06.2015, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- 768/2014
- Подписан
- 22.06.2015
- В сила
- 31.05.2017
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.68 · Закон за автомобилните превози
- чл.71 · Закон за автомобилните превози
- чл.73 · Закон за автомобилните превози
- чл.73, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.74, т.3 · Закон за автомобилните превози
- чл.76 · Закон за автомобилните превози
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.120 · Кодекс на търговското корабоплаване
- чл.120, ал.4 · Кодекс на търговското корабоплаване
- чл.373 · Търговски закон
- чл.374 · Търговски закон
- чл.67 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№_______ гр. Варна, ___.06.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА при участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията т.дело №768/2014г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове /уточнени с молби вх.№14742/22.05.2014г. и вх.№16101/03.06.2014г./ от „А.П.Мьолер
– Мерск А/С”, действащо под търговското наименование
„Мерск Лайн”, чрез адв. Я., срещу „К.”*** за заплащане на сумите, както следва: в размер на 162 000 щ.д., представляваща обезщетение за причинената пълна загуба на превозвания товар по сключения с ответника договор за сухопътен превоз в отсечката гр.
София до Пристанище Варна- Запад, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.04.2012г. до 23.04.2014г. в размер на 2 423,10 щ.д.; в размер на 5 529,12 лв., представляваща обезщетение за заплатените разходи по допълнително сортиране, преопаковане и натоварване на увредения товар на друг камион; в размер на 632 евро, представляваща стойността на заплатената експертиза за огледа и издаване на Аварийния Сертификат на независимата сървейска организация „Булкарго”; в размер на 699,30 лв., представляваща дължимите акцизи и мита за цигарите, взети като проба, както и сумата от 213,62 евро, представляващи разходи за ремонт на увредения контейнер.
С определение №3509/04.09.2014г. като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София, ул.”Позитано” №5, на основание чл.219 от ГПК.
Ищецът излага в исковата си молба, че с потвърждение заявка №*********/20.04.2012г. е приел да извърши сухопътно-морски превоз на 1000 мастербокса цигари от марката „Престиж”, произведени от „София-БТ” АД от гр. София до гр.Дубай ОАЕ и до Ирак, със собствения му контейнер №MSKU-8202343.
Твърди, че комбинираният превоз му е бил възложен от „Тангра Шипинг енд Трейдинг Лтд” Сент
Винсент и Гренадините и е следвало да бъде извършено в полза на „Салам Кадир Фараж енд Ко. фор Дженеръл трейдинг енд ексклузив дистрибюшън”, Ирак като краен получател. Сочи още, че ищецът, в качеството си на превозвач е възложил извършването на сухопътния превоз в отсечката от гр. София до Пристанище Варна-Запад на ответника „К.”***, с който е имал сключен рамков договор за транспортни услуги №BGVAR-1024/01.05.2010г. и е издадена товарителница № 0011569/24.04.2012г. При извършване на превоза, на 24.04.2012г. в участъка на главен път София – Варна, м.”Пролог”, собствените на ответника товарен автомобил „MAN TGA” ДК № В 1719 РМ и товарно ремарке ДК № В 1163 ЕК, с които е превозван товара са спукали гума, в резултат на което и продължилото управление на шофьора е предизвикан пожар на автомобила.
Вследствие на инцидента голяма част от превозваните цигари са изгорели, а останалите незасегнати с пожара са върнати в склад под митнически контрол за установяване годността на същите. За последното са извършени независими експертизи – на 17.05.2012г. от „Булгарко”, от производителя „София – БТ” АД и от Института по тютюна и тютюневите изделия – Марково към Българска Селскостопанска академия, от които се установява, че цигарите са изцяло негодни за употреба, поради нарушаване на патентования стандарт за цигари с марката „Престиж”, поради което представляват пълна загуба. Твърди, че с писма от 26.04.2012г., 08.05.2012г. и 31.05.2012г. ищецът, чрез своя корабен и контейнерен линеен агент в България „Меркс България Лимитид” ЕООД е депозирал своевременно и впоследствие доразвил рекламация по смисъла на чл.73 от ЗАвтП, като към допълнителната рекламация от
31.05.2012г. е приложил всички изискуеми по чл.73, ал.2 от закона документи. Сочи, че до настоящия момент ответникът не е отговорил на рекламацията, но в съставения на 24.04.2013г.
Протокол за уреждане на рекламацията е признал безусловно отговорността си за инцидента, причинения пожар и настъпилите вреди равни на пълна загуба на товара. Вследствие на инцидента ищецът е претърпял вреди изразяващи се в стойността на превозвания товар, разходи за сортиране, преопаковане и натоварване на увредения товар на друг камион, разходи за изготвена експертиза за качеството на увредения товар, разходи за акцизи и мита за цигарите взети като проба, както и разходи за ремонт на повредения контейнер.
Претендира заплащане на посочените суми от ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание и с писмено становище ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Я., поддържа предявените искове. Излага, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на определените в закона предпоставки за уважаване на исковете. По делото е безспорно установено обстоятелството, че между ищеца и ответника – „К.” ЕООД е сключен рамков договор за транспортни услуги, по който с товарителница №0011569/24.04.2012г. е възложено превозването на контейнер № MSKU-8202343, като възлагането на превоза е извършено от ищеца в качеството му на основен мултимодален/комбиниран морско-сухопътен превозвач. Предвид изложеното възложител по процесния превоз е ищеца, а не собственика на товара – „Тангра Шипинг енд Трейдинг Лтд.”. Още повече, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че ищецът е заплатил на не участващото в производството лице пълната стойност на унищожения товар. Излага още, че с оглед погиването на товара и не осъществяване на превоза, навло по процесния договор не се дължи, поради което и ищецът е надлежно легитимиран да предявява исковете предмет на производството. От друга страна от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че цялото количество от превозвания товар е било унищожено поради негодност за употреба, поради което е налице пълно погиване на товара. Последното се дължи на неизпълнение от страна на ответника на поетите с рамковия договор за превоз задължения – за извършване на транспорта с качествено оборудване, вследствие на което е възникнал пожар в превозващото средство. Твърди, че наведените от ответника възражения за наличие на „случайно събитие” са неоснователни, тъй като съобразно чл.373 от ТЗ превозвачът се освобождава от отговорност само при наличие на непреодолима сила, каквато в процесния случай не е налице. Оспорва твърденията за погасяване на иска по давност, като твърди, че надлежно е упражнил правото си на рекламация с писмата от 26.04.2012г. и 08.05.2012г., а дори срокът да не е спрян със същите, от представения по делото протокол от 24.04.2013г. се установява, че ответникът е направил признание на отговорността си по рекламацията. По същество моли предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът „К.”***, с писмени отговори, в съдебно заседание и писмена защита, чрез процесуалните си представители адв. Р. и адв.Д., оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че между страните е имало сключен рамков договор за транспортни услуги №BGVAR-1024/01.05.2010г. и въз основа на същия е било уговорено извършването на сухоземен превоз на товар от гр.София до Варна - Запад, като за превоза е издадена товарителница №001569/24.04.2012г. Не оспорва обстоятелството, че на 24.04.2012г., при извършване на превоза е възникнал пожар в товарен автомобил „MAN TGA” ДК № В 1719 РМ и товарно ремарке ДК № В 1163 ЕК, с които е извършван превоза. Твърди, че вследствие на пожара се запалил и товара, от който са изгорели четири мастербокса цигари „Престиж”, като според доклада предполагаемата причина за пожара е спукана гума. Твърди, че към момента на превоза автомобилът е бил в пълна изправност, след преминат годишен технически преглед и непосредствено преди инцидента на таблото не е имало индикация за наличие на техническа повреда. Оспорва твърдението, че причина за пожара е небрежното поведение на шофьора на товарния автомобил, като твърди, че незабавно след възникналия силен гърмеж автомобилът е бил спрян и шофьорът се е приготвил за смяна на гумата, когато същата внезапно се е възпламенила. Твърди, че инцидента е настъпил вследствие на обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати и преодолени. Оспорва претенциите по размер, като твърди, че е налице частична повреда на товара, тъй като не са представени доказателства за унищожаване на 1000 мастербокса цигари „Париж” и доказателства за плащане на претендираната сума като стойност на целия товар на спедитора или собственика на товара. Оспорва претенциите като погасени по давност, на основание чл.76 от ЗАвтП, тъй като не е постъпила рекламация в определения от закона срок по следните съображения: постъпилите при ответника уведомителни писма от 25.05.2012г. и 08.05.2012г. са изпратени от „Мерск България Лимитид
ЕООД /без обозначение, че дружеството действа от името и за сметка на ищеца/ и същите не са били придружени с документите предвидени в чл.73 от ЗАвтП. Едва към третото изпратено писмо от 31.05.2012г. са приложени част от необходимите документи, но то е изпратено след тридесетдневния срок по чл.74, т.3 от ЗАвтП и към него не е приложен искът от собственика за тотална щета с обявен размер на щетата. Оспорва обстоятелството, че в протокола от 24.04.2014г. се съдържа извън съдебно признание на иска, тъй като признанието за отговорността за инцидента е във връзка със застрахователна полица № 3440А000625 изд. от ЗД „Булстрад”. По същество моли съда да отхвърли предявените искове и му присъди направените по делото разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София, в съдебно заседание и с писмено становище, чрез процесуалния си представител адв.
Д., оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищецът не е материално легитимиран да предявява исковете предмет на производството, тъй като същият няма качеството товародател или товарополучател на стоката, а е неин основен превозвач, което обстоятелство се установява от представените по делото товарителници и заявки за превоз. Още повече, че в приложената по делото товарителница за отсечката гр. София – Пристанище Варна – Запад като изпращач и превозвач са посочени лица различни от ищеца, поради което същият не е страна по процесния договор за превоз на цигари. Още повече, че по делото не се установи обстоятелството, че ищецът се е суброгирал в правата на товародателя, тъй като: възложителя „Тангра” също е спедитор, който е възложил комбинирания превоз на ищеца, а не е собственик на товара; и по делото не е установен по безспорен начин факта на плащане на стойността на товара, тъй като представените по делото документи в посочения смисъл са оспорени от страните. Твърди, че причината за възникване на пожара е от онези причини посочени в чл.68 от ЗАвтП, които освобождават превозвача от отговорност, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че се касае за внезапно възникнало, извън волята на превозвача събитие, което въпреки положените от последния усилия не е могло да бъде преодоляно. По отношение на размера на претенцията твърди, че същият е завишен, тъй като е налице частична повреда на товара, а не пълно погиване на същия. Представените по делото доказателства за пълното унищожаване на товара са частни експертизи, констатациите в които са оспорени от страните и не е проведено надлежно доказване на същите. Още повече, че съгласно чл.71 от ЗАВтП дължимото обезщетение се определя според стойността на товара на мястото и по времето, когато е бил приет за превоз, а други обезщетения от превозвача не се дължат. Предвид изложеното не основателни са и останалите претенции за заплащане на разноски за експертиза на авариен комисар, мита, акцизи и др. Излага още, че по делото не са представени и доказателства за надлежно упражняване на правото на рекламация по реда на чл.71 ЗАвтП, тъй като такава не е подадена от правоимащото лице и към рекламацията не са представени приложени документи за превоза и за щетата по смисъла на чл.73, ал.2 от ЗАвтП. По същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Разпечатката съдържа 23 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c9c9990-ace7-4a1b-aa41-ec5bc8896237