Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260168 от 07.08.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1618/2019
Вид
Решение № 260168
Подписан
07.08.2020
В сила
17.07.2021
Състав
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА ХЕКИМОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е

№ …./……..08.2020г., гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при секретар Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1618 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от П.Т.Ш., ЕГН **********, живуща ***, чрез процесуален представител адв. В.Н.

***" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 90 000 (деветдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 27.11.2017г. събитие, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на събитието - 27.11.2017г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на

27.11.2017г. около 18:00 часа в гр. Варна К.С. управлявал л.а. „***" с per. № ***по бул. „Константин и Фружин" в посока към обособения като автобусен обръщач край на булеварда. В района на бл. 408 водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството и не пропуснал пресичащата пътното платно отляво надясно по посока на движение на автомобила, по сигнализирана и обозначена пешеходна пътека, пешеходка П.Ш., вследствие на което я блъснал. При така настъпилото ПТП били причинени телесни увреждания на ищцата като пешеходец.

Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 360/2018г. по описа на Сектор „ПП" при ОД на МВР - Варна. Проведеното НОХД № 366/2019г. по описа на PC - Варна приключило със споразумение, влязло в законна сила, с което К.Б.С. се е признал за виновен за настъпване на процесното ПТП и причиняване на средна телесна повреда на П.Т.Ш..

Пострадалата била откарана по спешност и хоспитализирана в МБАЛ „Света Анна -Варна" АД, като й е поставена следната диагноза: Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма. Фрактура на дясна ябълчна дъга без дислокация /фрактура на дясна зигоматична дъга/. Разкъсно-контузна рана вдясно, фронтопериетално. Субдурален хематом в ляво темпоро-фронто-париетално.

Контузионни огнища и малък интрацеребрален хематом в мозъчния паренхим темпорално, вляво. Наличие на кръв в субарахноидите ликворни пространства предимно темпоропариетално, вляво - САХ. На

04.12.2018г. била прегледана от д-р Д.Г.- лекар в отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, при което били установени следните травматични увреждания: Кръвонасядания и разкъсно контузна рана в областта на лицето. Контузия на мозъка. Кръвоизлив в мозъка. Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Счупване на дясна ябълковидна кост без разместване на фрагментите. Кръвонасядания в областта на горните крайници и дясната седалищна половина. По своя медико-биологичен характер контузията на мозъка и описаните кръвоизливи са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, а останалите травматични увреждания - временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Вследствие получените телесни увреждания, ищцата не е излизала от дома си през продължителен период от време, ограничила е социалните си контакти. Към настоящия момент все още не се възстановила напълно от травмите, не е в състояние да вдига тежко, да слиза по стълби, при преумора и промяна на времето изпитва силни болки в областта на травмите, не е в състояние да извършва ежедневните си задължения и има нужда от чужда помощ, както и затруднения с придвижването. Освен това пострадалата изпитва и психически дискомфорт – страх от автомобили, от пресичане, сънува кошмари, има нарушения в съня. Преди катастрофата е била напълно активна, понастоящем се е променила, затворила се е в себе си, събитието й е повлияло негативно във физически и емоционален аспект.

Твърди се в исковата молба, че водачът на л.а. „***" с per. № ***- К.Б.С. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/02/117002998926/11.11.2017 г. със срок на валидност от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г., издадена ЗД „Бул Инс" АД.

Със заявление

№ ОК-322981/30.05.2019г. пострадалата предявила претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, като били представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Макар законоустановеният 3-месечен срок да е изтекъл, ответното дружество не изплатило застрахователно обезщетение на пострадалата.

С допълнителната искова молба се оспорват направените в отговора възражения за липса на деликт, на причинно-следствена връзка, за съпричиняване, както и възраженията срещу размера на претенцията за неимуществени вреди.

В срока по чл.

367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ

ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по допустимост, основание и размер.

Твърди недопустимост на предявените претенции поради неизтичане на рекламационния срок по чл.498, ал.3 от КЗ. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „***" с per. № ***. Възразява да е причинен деликт от застрахованото лице, оспорва се твърдяния в ИМ механизъм на ПТП, оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка, релевира се и възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е прекомерно завишена.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за „***" с per. № ***.

Като доказателство по делото са приети заверени преписи от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3152/27.11.2017г., протокол за оглед на местопроизшествие, споразумение №50/30.01.2019г. за прекратяване на наказателно производство по НОХД №366 по описа за 2019г., одобрено от съда и влязло в законна сила на 30.01.2019г., с което К.Б.С. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.”А”, предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, като при управление на МПС е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на П.Ш. средна телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Приети са по делото заверени преписи от журнал за прием на пациенти в спешен център на МБАЛ „Света Анна -

Варна” АД за периода от 19.11.2017г. до 03.12.2017г., лист за преглед на пациент в спешното отделение на МБАЛ

„Света Анна - Варна” АД, епикриза, издадена на П.Ш. от Клиника по неврохирургия, медицинско удостоверение №1227/2017г., амбулаторни листи, издадени за извършени на ищцата прегледи.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че в района на ПТП бул.“Константин и Фружин“ е с 4 ленти за движение – по 2 еднопосочни ленти за движение във всяка посока, като инцидентът е настъпил в лявата лента за движение, след като пешеходецът е преминал дясната лента, при навлизане в лявата лента за движение автомобилът се е намирал на 46,92м, пешеходецът е бил извън опасната зона на автомобила. Асфалтовата настилка е бил мокра, валял е дъжд, пътният участък не е бил добре осветен, от това разстояние пешеходецът не е възприел приближаващия автомобил като заплаха. Пешеходецът би могъл да предотврати ПТП, ако не е започнал да пресича. Водачът на автомобила е имал обективната възможност да възприеме пресичащия пешеходец, който е пресичал отдясно наляво, но тъй като не е видял пешеходеца, не е предприел необходимите действия за предотвратяване на ПТП, едва след удара е предприел аварийно спиране.

По искане на ищцовата страна е разпитана като свидетел Н.С.Ш., дъщеря на ищцата, от чиито показания, кредитирани от съда изцяло като непротиворечиви и основани на непосредствени впечатления, се установява, че пострадалата била много стресирана и уплашена след катастрофата, нямала спомени за случилото си, по време на престоя в болницата, около две седмици, била на легло, нуждаела се от непрекъснати грижи за ежедневните си нужди. След изписване от болницата била на домашно лечение, започнала раздвижване, като едва след две седмици с помощта на дъщеря си бавно се придвижвала до банята, изпитвала болки в таза, в ръката и особено силни болки в главата. Изпитвала замайване и главоболие, дълго време нямала спомен за катастрофата. Страхувала се и понастоящем да излиза навън и особено да пресича, преди била активен и решителен човек, а сега била плаха, накуцвала постоянно и изпитвала болки в крака и главоболие, което се отразило и на психическото й състояние.

По искане на ответника е разпитан като свидетел К.Б.С., без дела и родство със страните, от чиито показания се установява, че е бил водач на автомобила „***" с per. № ***. Свидетелят заявява, че валял дъжд и вече било тъмно, преди инцидента се е пристроил вляво за завой, движел се с около 20км/ч, и в този момент настъпил удар, като преди това не е видял пешеходката, не знае кога е слязла на пътното платно.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на медицинската документация, материалите по делото и преглед на ищцата, се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъка, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и счупване на дясна ябълковидна кост без разместване на фрагментите, кръвонасядания в областта на горните крайници и дясна седалищна половина и разкъсно-контузна рана в областта на лицето, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от заключението е налице усложнение на здравословното състояние, изразяващо се в нарушение на когнитивните функции като количество и качество, в рамките на умерена деменция, към настоящия момент ищцата има корова атрофия, като пълно възстановяване е невъзможно, това състояние бавно се влошава. Според вещото лице оздравителният период е в рамките на обичайния срок, възрастта на пострадалата не се е отразила неблагоприятно на неговата продължителност, ищцата е боледувала от хипертонична болест, нямаща отношение към получените травми и към настоящото й състоянието.

Вещото лице е установило, че пострадалата има далекогледство от много години, като последният диоптър е 7.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

По предявения иск с правно основание чл.432 КЗ ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти - наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и деликвента към датата на деликта, факта на настъпване на ПТП, механизма, при който е осъществено ПТП, противоправността на деянието и виновността на дееца, претърпените неимуществени вреди и обстоятелствата, обосноваващи техния размер, както и причинната им връзка с твърдяното ПТП, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване фактите, на които основава своите възражения, в т. ч. твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.