Решение № 556 от 29.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Тони Гетов

Ирина Стоева при участието на секретаря Цветанка Б. Делова като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100601880 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда от 11.02.2022г.постановена по н. ч. х. д. №2478/2020 год. Софийски районен съд, НК, 100 с – в е признал подсъдимата Д. С. Д. за невиновна в извършване на престъпления по чл.146 ал.1 от НК и такова по чл.147 ал.1 пр.1 от НК,поради което я е оправдал по повдигнатите за това обвинения.

Против присъдата,в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от тъжителката.С жалбата се оспорва правилността на съдебния акт ,като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на нова- осъдителна присъда спрямо подсъдимата.

В съдебно заседание,повереникът на тъжителката поддържа жалбата си и изложените доводи в нея.

Защитникът на подсъдимата счита ,че атакуваната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт , намира за установено следното:

За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред писмени и гласни доказателства,въз основа на които е приел от фактическа страна следното:

Подсъдимата Д. С. Д. с ЕГН ********** е родена на **** година в с. Доброплодно, обл. Варна, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, със средно образование, пенсионерка.

1

Същата живее на адрес: гр. София, жк. ****. Разполага с добри характеристични данни.Не е осъждана.

Към 2019г. нейни съседки били тъжителката В. К., която живеела в апартамента, над този на подсъдимата, и свидетелката З.А., която живеела на първия етаж в същия вход и блок. В. К. работела като стоматолог и свидетелката А. й била пациент.

През лятото на 2019г. отношенията между Д. Д. и В. К. били влошени. В. К. се оплаквала на свид. А., че има проблеми с Д..

Един ден на неустановена дата в периода от 01 до 05 юли 2019г., докато свид. А. седяла на пейка пред входа си заедно с други две жени /към настоящия момент вече починали/, се появила подсъдимата Д. Д. и се оплакала, че вече не издържа, тъй като всяка вечер в апартамента над нейния имало дандании и веселби, тропало се някъде до към 1-2 часа през нощта, ставали оргии и след това се викали таксита, за да се извозват и смеховете продължавали по стълбите до долу. Казала пред трите жени „В. е *****”. Впоследствие З.А. предала на В. К. това, което е чула от подсъдимата този ден по неин адрес. Тъжителката останала силно разстроена от чутото,поради което подала сигнал в 08 РУ-СДВР. След извършване на предварителна проверка, прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство. Това постановление било обжалвано и било потвърдено от СГП.

При така установената фактическа обстановка първата инстанция е приела, че авторството на деянията по чл.146 ал.1 и по чл.147 от НК не е доказано по несъмнен начин,поради което подсъдим ата Д. е призната за невиновна по повдигнатите й за това обвинения с тъжбата.

Както фактическите констатаци, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.

Основният спорен въпрос – дали подсъдимата е извършила престъпленията, описани в депозираната тъжба пред СРС е намерил своето правилно разрешение в мотивите на обжалваната присъда.

Съдът от първа инстанция е изградил своите фактически изводи на базата на показанията на единственият свидетел-очевидец на твърдяното процесно деяние/квалифицирано като престъпление по чл.147 от НК/- св.З.А..В хода на съдебното следствие пред първия съд ,последната е изложила в подробен разказ възприятията си от процесния разговор с подсъдимата ,в който основна тема е била тъжителката.В показанията си св.А. твърди,че подсъдимата се е оплакала от постоянните веселби в дома на тъжителката ,които продължавали до късно след полунощ,описала ги е като оргии,като е посочила ,че „В. е *****“.В показанията на тази свидетелка, не се споменават инкриминираните в тъжбата изрази“кани млади момичета в апартамента си и ги развращава,,мърсува с тях,развращава не само млади момичета , а всичко ,до което се добере“.

Обосновано първия съд се е доверил на изложеното от свидетелката,като е приел ,че същото отговаря на обективната действителност и липсват основания да се приеме ,че показанията й са лишени от достоверност.Отсъствието на основания за тенденциозност и необективност в показанията на св.А., подкрепя решаващия извод на СРС за кредитирането им.Важно е да се отбележи ,безпристрастността на тази свидетелка ,тъй като същата не поддържа близки отношения с някоя от страните,поради което доверието в показанията й е оправдано.Фактът ,че същите не обслужват обвинителната теза не е достатъчен,за да бъдат игнорирани при формирането на фактически изводи.

2

Обосновано,първият съд е приел ,че показанията на вторият разпитан свидетел по делото-св.А. не могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда ,доколкото тази свидетелка не е очевидец на процесния разговор/предмет на престъплението по чл.147 от НК /, а е научила за съдържанието му от тъжителката,която също не е пряк очевидец.

Т.е.налице е ефекта на предаване на информация от ухо на ухо,което внася основателно съмнение за действителното съдържание на изразите,употребени от подсъдимата.А. не е очевидец и на разговора между подсъдимата и тъжителката,по време на който първата е нарекла втората „“Простакеса“.За него също е научила от тъжителката,която в конкретното наказателното производството не е обективен източник на информация,с оглед процесуалното си качество.

Безспорно се установява,че подсъдимата е нарекла тъжителката „*****“,израз който обаче не е инкриминиран в тъжбата,поради което обсъждането му е безпредметно.Аналогичен е и случаят с твърдението,че в дома й „ставали оргии“,което също не е инкриминирано, а в същото време не е й тъждествено,дори смислово сходно с посочените в тъжбата изрази.Това е така,тъй като не става ясно ,дали смисълът е ,че тъжителката е участник в оргии или предоставя жилището си за такива.

По отношение на останалите епитети и изрази,посочени в тъжбата,въззивния съд се съгласява с доводите на първия съд ,че са недоказани по изискуемия от закона начин.Това е така,тъй като освен показанията на двете свидетелки,посочени по –горе,в хода на съдебното следствие не са събрани други доказателства ,подкрепящи описаното в тъжбата ,касателно и двете деяния,които са инкриминирани.В този смисъл ,първия съд обосновано е оневинил подсъдимото лице,с всички произтичащи от това последици.

Липсват основания за ревизия на обжалвания съдебен акт ,поради което същия следва да бъде потвърден.

С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.02.2022г. постановена по н. ч. х. д. № 2478/2020 год. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 100 с – в

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4