Решение № 260485 от 08.02.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 08.02. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Ива Иванова сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова въззивно гражданско дело № 13959 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 29195 от 31.01.2020 г. по гр.д.№ 41664 п описа за 2016 г. СРС, Трето ГО, 151 състав:ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г.Р.Ф. и М.Х.Р. против Е.А.В. и П.А.В., искове с пр. осн. чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици при равни квоти от по 1/2 на апартамент

№ 58, находящ се в гр.София, ж.к. „*****, с идентификатор № ***, на основание договор за продажба на наследство от

07.10.2011 г.; ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г.Р.Ф. и М.Х.Р. против Е.А.В., П.А.В. и Д.С.Л., искове с пр. осн. чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици при равни квоти от по 1/2 на апартамент

№ 28, находящ се в гр.София, ж.к. „*****, с идентификатор № ***, на основание договор за продажба на наследство от 07.10.2011 г.;

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г.Р.Ф. и М.Х.Р. против П.А.В., иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на двата апартамента, а именно: апартамент №28, находящ се в гр.София, ж.к. „*****, с идентификатор № *** и апартамент № 58, находящ се в гр.София, ж.к. „*****, с идентификатор № ***. В тежест на ищците са възложени разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищците пред СРС- Г.Р.Ф. и М.Х.Р..

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на така постановеното решение, като се твърди, че СРС погрешно бил приел от коя дата влиза в сила решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД без да вземе предвид изложеното в писмената им защита на с.5 и с.8. Изводите на СРС относно завещанието от 2010 г. от А.В. били неправилни. Сочат, че СРС едностранно и необосновано бил цитирал и приел приложимата съдебна практика относно времето на съставяне на завещанието от А.К.В. в полза на съпругата му М.С.В.. Следвало да се има предвид, че към датата на завещанието през 2010 г. починалия А.В. вече бил подал искова молба и било висящо исковото производство пред СРС, 49-ти състав, което установявало, че същият бил възприемал, че той е единствен собственик на процесните имоти като с ясна представа и цел завещал същите на съпругата си М.В.. Договорът за продажба на наследство от 07.10.2011 г. по силата на който Г.Р.Ф. и М.Х.Р. като купувачи на наследството бил следващото събитие след възстановяването на собствеността върху процесните имоти въз основа на частично влязлото в сила решение на СРС, 49-ти състав /има се предвид това по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД/, което било станало през м.04.2011 г. Това означавало, че М.В. била имала правата на наследник към 07.10.2011 г.

Процесните апартаменти били върнати в наследствената маса по силата на влязлото в сила решение през м.04.2011 г. М.В. била дала пълномощно поради факта, че била лишена от свобода и съответно не можела да се яви лично и да продаде наследството си. Затова и ТР от 1955 г. на което се бил позовал СРС не било приложимо. Приложимо било ТР № 122 от 01.12.1986 г. на ОСГК на ВС, тъй като се касаело до продажба на наследство по чл.212 ЗЗД. Затова и исковете по чл.124, ал.1 ГПК били основателни. Като по отношение на ап.№ 28 сочи, че продажбата е извършена при нарушение на всички разпоредби. Следвало да се има предвид, че завещанието не било оспорено и след развалянето на договора за гледане и издръжка, само съпругата на наследодателя била единствен собственик. Сделката сключена с Д.С.Л. като купувач на ап.28 била нищожна, тъй като продавачите не били собственици, а и дори да били собственици, имотът бил наследен и съсобствен, т.е. не били спазени изискванията спрямо съсобствените имоти. Без значение било кога е извършено вписването; това не било определящо, както бил приел СРС.Иска се разваляне на договора за продажба, сключен между ответниците Е.А.В. и П.А.В. като продавачи и Д.С.Л. като купувач. Отказът от наследството на М.В. като наследник на А.В. бил нищожен с оглед извършените конклудентни действия след него. Искът по чл.32, ал.2 ЗС бил основателен, защото ответникът П.А.В. бил сключил договор за наем на ап.№ 58 без да е налице разпределение на ползването, като ползвател на основа на решението на СРС, 49-ти състав по гр.д.№ 45788 по описа за 2019 г., и другите собственици.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи исковете им. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от Е.А.В. лично за себе си и като настойник на П.А.В./ответници пред СРС/, с който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Считат, че СРС правилно бил приел, че процесните ап.58 и ап.28 не са били предмет на договора за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД, защото не били част от активите и пасивите на това наследство. Сочат, че по отношение оспорването на датата на влизане на решението по гр.д.№ 45788/2009 г. на СРС, 49-ти състав била настъпила преклузия. Следвало да се има предвид доклада по чл.140 ГПК където от СРС били отделени спорните от безспорни обстоятелства между страните по спора.

Независимо от това считат, че развитите доводи от въззивниците досежно влизането в сила на решението по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, били дълбоко погрешни.

Сочат, че с оглед предмета на спора – иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, решението не можело да влезе в сила „на части“. В този смисъл била и съдебната практика – решение № 441 от 27.05.2009 г. по гр.д.№ 486/2008 г. на ВКС, Четвърто ГО, решение № 327 от 25.02.2015 г. по гр.д.№ 1205/2014 г. на ВКС. Решението по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД било влязло в сила на 31.10.2014 г. Налагал се извод, че ищците /въззивници/ не били станали собственици на процесните два апартамента към датата на продажбата на наследството от 07.10.2011 г. В случая при развалянето на договора за издръжка и гледане процесните два апартамента се явявали „увеличение на наследството“ и затова приложимо било ТР № 137 а от 17.11.1955 г. на ОСГК на ВС. Това следвало и от правния характер на договора за продажба на наследство. Прехвърлителният ефект настъпвал само по отношение на тези права и задължения, които наследникът бил имал в качеството си на наследник по времето на откриване на наследството. Правата, които придобивал след прехвърлянето на наследството не можело да се счете, че са включени в договора за продажба на наследство. Хипотезата била аналогична на хипотезата на новооткрито наследство, касаещо реституирани след продажбата имоти, както и хипотезите на чл.53 ЗН и чл.90 а ЗН. Изводите на СРС по отношение на формата на упълномощаването, обаче, били неправилни. Неправилно СРС бил приел, че е спазена изискуемата се форма, противното било установено от свидетелските показания. По категоричен начин по делото било доказано, че продавачката не се била явила лично пред длъжностното лице, изпълняващо функциите на български нотариус по арг. от чл.84, ал.1 ЗННД. Считат, че пълномощното следвало да бъде с нот.заверка на подписа като се аргументират с чл.37, предл.1 ЗЗД вр. с чл.212 ЗЗД. Считат, че ирелевантно в случая било, че подписът на упълномощителката бил положен пред представител на МП на Р Гърция. В случая мотивите на СРС били противоречиви. Нищожността на пълномощното водело до нищожност на сключения впоследствие договор за покупко-продажба на наследство – чл.26, ал.1,предл.1 вр. с чл.37, предл.1 ЗЗД. Мнимо представляваната М.В. не била потвърдила сключената от нейно име сделка. Относно липсата на подпис на М.В. следвало да се има предвид експертизата по приложената пр.пр.38156/2011 г. на СРП. Искането за разваляне на договора за продажба, сключен между ответниците и Д.С.Л. намират за недопустимо доколкото ищците не били страна по този договор.

Неоснователен бил и доводът за нищожност на договора за наем, тъй като отдаването под наем на чужда вещ не водело до нищожност. След като ищците не били собственици на процесните имоти, то те нямали право да водят иск по чл.32, ал.2 ЗС. Дори искът да бил допустим, същият бил неоснователен като се позовават на мотивите на СРС.

Другият ответник по въззивната жалба – Д.С.Л. /ответник пред СРС/ е депозирала отговор като излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното решение. Твърденията на въззивниците били неконкретизирани и голословни. По отношение значението на вписването на договора за продажба на наследство, се позовава на чл.212, ал.3 ЗЗД и сочи, че по безспорен начин било установено, че договорът бил вписан няколко месеца след сключването на договора за покупко-продажба от 17.03.2015 г. по силата на която ответницата била придобила собствеността върху ап.№ 28, а именно – на 29.12.2015 г. Относно неспазването формата на пълномощното поддържа доводите в отговора по въззивната жалба, направени от другите двама ответници.

По допустимостта на въззивната жалба:

За решението на СРС всеки един въззивник е бил уведомен на 06.03.2020 г.

Въззивнатата жалба е подадена на г., следователно въззивната жалба е в срок по чл.259, ал.1 ГПК.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от въззивниците пред настоящата инстанция /ищци пред СРС/ искове по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.32, ал.2 ЗС.

Налице правен интерес от обжалване.

Следователно, въззивната жалба се явява допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:

Съдът е сезиран с искове по чл.124, ал.1 ГПК за установяване на собственост по отношение на ответниците Е.А.В. и П.А.В. /поставен под запрещение и действащ чрез настойника си първата ответница/ относно ап.№ 58 с идентификатор № ***, както и по отношение на ап.№ 28 с идентификатор № *** по отношение на ответниците Е.А.В. и П.А.В. /поставен под запрещение и действащ чрез настойника си първата ответница/ и Д.С.Л., на основание договор за продажба на наследство от 07.10.2011 г.; както и с иск по чл.32, ал.2 ЗС срещу П.А.В. /поставен под запрещение и действащ чрез настойника си Е.А.В./.

Именно по горепосочените искове е налице произнасяне от СРС в диспозитива на обжалваното решение.

С влезли в сила разпореждания от 31.08.2016 г. /л. 60 том първи/ и от 28.04.2017 г. /л. 203 том втори/, потвърдени от СГС, исковата молба е върната по отношение на предявените от ищците, както следва:

-иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за наем, сключен между ответника П.А.В. /поставен под запрещение и действащ чрез настойника си Е.А.В. / и Ирена Владимирова;

-иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения на 17.03.2015 г. между ответниците Е.А.В. и П.А.В. /поставен под запрещение и действащ чрез настойника си първата ответница/ и ответницата Д.Л. договор за покупко –продажба на ап. № 28;

-иска по чл.32, ал.2 ЗС срещу Е.А.В..

Затова и доводите във въззивната жалба във връзка с исковете, производството по които е налице влязъл в сила съдебен акт за връщане на исковата молба, не ще бъдат разглеждани.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е налице правен интерес от водене на исковете по чл.124, ал.1 ГПК, но същите били неоснователни защото:

По делото било установено, че хронологично са се осъществели следните сделки и други факти. На 30.12.2005 г. А.В. отчуждил двата процесни апартамента с № № 58 и 28 и учредил пожизнено право на ползване в полза на сина си П.В.. През 2009 г. А.В. предявил искове по чл. 87 ЗЗД за разваляне на тези два договора. С универсално нот. завещание от 18.05.2010 г. А.В. завещавал цялото си имущество на съпругата си М.В.. На 14.09.2010 г. А.В. починал и наследството му било открито. На 05.08.2011 г. наследницата по завещание М.В. упълномощила по надлежния начин съгл. чл. 37 ЗЗД пълномощници да сключат от нейно име и за нейна сметка договор за продажба на наследство. На 07.10.2011 г. наследството като съвкупност от права и задължения било продадено на ищците при равни квоти с договор за продажба на наследство. На 05.08.2014 г. М.В. се отказала като наследница по закон от наследството на А.В.. На 31.10.2014 г. влязло в сила съдебно решение, по силата на което договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане бил развален и имотите – ап. № 58 и ап. № 28, се били върнали в патримониума на наследниците на А.В.. Решението било вписано в Службата по вписванията на 09.12.2014 г. На 17.03.2015 г. наследниците по закон П. и Е. В.продали ап. № 28 на Д.Л.. На 29.12.2015 г. в Службата по вписванията бил вписан и договорът за продажба на наследство от 2011 г.