Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11594 от 10.09.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13/2026
Вид
Определение № 11594
Подписан
10.09.2026
В сила
10.09.2026
Състав
Неделина Маринова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11594 гр. Варна, 10.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20263110100013 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба вх. № 58282/21.07.2026 г., подадена от „********“ ЕООД, чрез процесуалния му представител юрк. Ваня Цвяткова, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 2571 от 25.06.2026 г. в частта му за разноските.

В молбата са наведени твърдения за явна несъразмерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение спрямо материалния интерес на спора. Счита се, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, която да оправдае размера му, както и че справедливият размер следва да бъде 200 евро общо за двата предявени от ищцовата страна иска. Моли претендираното възнаграждение да бъде намалено до 200 евро, а в условията на евентуалност - да бъде намалено до друга сума, която съдът счете за справедлива.

Ищецът А. И. И., чрез процесуалния си представител адв. С. К., е депозирал отговор на молбата, в който е изложил становище за неоснователността й. Излага, че съдът правилно е присъдил разноски в полза на ищеца в пълен размер и моли молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за процесуално допустима – като депозирана в предвидения в посочената разпоредба срок от страна, притежаваща процесуална легитимация за това. Доколкото искането касае изменението на определението в частта за присъдените разноски на насрещната страна, представянето от молителя на списък по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимостта на молбата, съобразно разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС

Разгледана по същество обаче, молбата се явява неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение съдът е приел за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит е нищожен, поради 1 противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от общо 128,85 евро, представляваща платена без основание сума по сключения между страните договор, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на иска – 05.01.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Предвид изхода от спора и пълното уважаване на предявените от ищеца искове, съдът е присъдил разноски в негова полза, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като е оставил без уважение депозираното възражение за тяхната прекомерност, доколкото претендираният размер не се явява завишен, с оглед вида и цената на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, събрания в производството доказателствен материал, както и размерите, визирани в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В хода на производството са били представени доказателства за реализираните разноски от страна на ищеца, поради което са му били присъдени в тяхната цялост.

При валидно възникнал въпрос досежно справедливия размер на дължимия адвокатски хонорар, съдът следва да определи по свое усмотрение размера на същия, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и отчитане предмета на производството, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, имащи значение за спора.

Действително, в конкретния случай делото не се характеризира със сложност над обичайната за този вид дела, но с оглед вида и цената на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, събрания в производството доказателствен материал, както и размерите, визирани в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, присъденото такова от съда не се явява завишено, поради което и не следва да се намалява.

Не са възникнали и нови обстоятелства по делото, които да налагат ревизиране на вече присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.

Доколкото в мотивите на цитирания съдебен акт е било разгледано възражението за прекомерност от страна на ответника и въз основа на гореизложеното, съдът не намира основание да ревизира извода си, формиран при постановяване на крайния акт по делото, относно разноските.

По посочените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 58282/21.07.2026 г., подадена от „********“ ЕООД, за изменение на Решение № 2571 от 25.06.2026 г. постановено по гр.д. № 13/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 2

ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд - Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3