Решение № 6478 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6478 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100510827 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20181532/07.09.2021 г., СРС, II ГО, 52 състав, е уважен предявеният от „*ф.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град София, ул. **** срещу А.

А. С., ЕГН **********, с адрес: град София, ж.к. **** иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.6 ЗПФУР, с което е признато за установено, че А. А. С., ЕГН ********** дължи на „*ф.“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 254,60 лева, представляваща главница по Договор за кредит №********** от 26.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на заявлението – 03.06.2016 год. до изплащане на вземането и сумата от 34,21 лева, представляваща неустойка за периода от 28.04.2015 год. до 13.05.2015 год., за които суми е издадена Заповед от 03.11.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №29749/2016 год. СРС и е ОТХВЪРЛЕН иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД за установяване на вземанията за: неустойка за размера над уважения от 34,21 лева до пълния предявен размер от 145,80 лева за периода от 28.04.2015 год. до 13.05.2015 год. и такса за уведомяване на длъжника в размер на 30 лева.

Съобразно изхода на делото са разпределени и направените по делото разноски.

Срещу решението в срока по чл.259 от ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. Счита решението за недопустимо, неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа заявеното още в отговора на исковата молба, че не се разбира претенцията на ответника, като исковата молба е неясна в частта за основанието, на което претендира да му бъде върната процесната сума. Въвежда твърдения за липса на правен интерес от предявяване на иска от страна на ответника. Оспорва правилността на правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, направена въз основа на грешния извод за липса на валидно сключен и действителен договор за потребителски кредит. Счита, че неправилно е преценен доказателствения материал по делото. Моли съда да отмени решението, да прекрати 1 производството като процесуално недопустимо в посочената в жалбата част, както и да му бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции. Претендира разноски.

От страна на ответника е постъпил отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който иска от съда да отхвърли като неоснователна въззивната жалба, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Пред настоящата въззивна инстанция не са заявени доказателствени искания от страните, поради което съдът намира от фактическа страна следното:

По отношение правилността на решението във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира обжалваното решение за валидно.

По правилността на съдебното решение въззивният съд приема следното:

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Следователно, предвид гореизложеното, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявения иск и установяване по отношение на ответника, че дължи посочените суми. Като е достигнал до крайния извод за уважаване на иска, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Въззиваемият изрично е направил искане във въззивната жалба за присъждане на разноски за въззивното производство.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20181532/07.09.2021 г., постановено по гр. д. № 5061/2022 г. на СРС, II ГО, 52 състав, като УВАЖАВА предявеният от „*ф.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град София, ул. **** срещу А. А. С., ЕГН **********, с адрес: град София, ж.к. **** иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.6 ЗПФУР, с което е признато за установено, че А. А. С., ЕГН ********** дължи на „*ф.“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 254,60 лева, представляваща главница по Договор за кредит №********** от 26.02.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на заявлението – 03.06.2016 год. до изплащане на вземането и сумата от 34,21 лева, представляваща неустойка за периода от 28.04.2015 год. до 13.05.2015 год., за които суми е издадена Заповед от 03.11.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №29749/2016 год. СРС и ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД за установяване на вземанията за: неустойка за размера над уважения от 34,21 2 лева до пълния предявен размер от 145,80 лева за периода от 28.04.2015 год. до 13.05.2015 год. и такса за уведомяване на длъжника в размер на 30 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3