Решение № 208 от 06.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20234000500296 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. А. Г., ЕГН **********, действащ чрез настойниците си А. Л. М. и С. Н. М., чрез пълномощник – адвокат С. Н., срещу Решение № 132/20.03.2023г. по гр.д. № 424/2021г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 100 000 лв. до претендирания размер от 300 000 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Посочва, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е определил занижен размер на застрахователното обезщетение. Счита, че неправилно е приложил и разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, приемайки, че загиналият А. Б. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради това, че е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Прави искане за отмяна на първоинстанционния акт в атакуваната част и вместо него постановяване на друг, с което исковата претенция за неимуществени вреди бъде уважена до пълния претендиран размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва от 29.09.2020г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление град С., бул. „Г. М.

Димитров“ № 1, не е подала отговор на въззивната жалба.

1

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг:

ЖИ.т и здраве“, чрез пълномощник – адвокат И. Ц.. В същата жалбоподателят излага, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД и е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди в прекомерен размер, несъответстващ и на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период.

Развива оплаквания относно приетия от съда принос на пострадалия, като счита, че същият следва да бъде определен на 80%. Излага доводи относно началната дата, от която следва да бъде присъдена законната лихва за забава върху обезщетението, като счита, че това е датата от изтичане на тримесечния срок, в рамките на който ответното дружество е следвало да се произнесе по застрахователната претенция. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди бъде намалено и бъде присъдена законната лихва върху него, считано от датата на изтичане на тримесечния срок от завеждане на застрахователната претенция.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК Т. А. Г., ЕГН **********, действащ чрез настойниците си А. Л. М. и С. Н. М., не е подал отговор на въззивната жалба на ответното дружество.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат подадената от всяка от тях въззивна жалба и искането, направено с нея. ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“, чрез пълномощник – адвокат С. Т., конкретизира искането си във въззивната жалба, като моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило на 29.09.2020г. ПТП за сумата над 20 000 лв. до присъдения размер от 100 000 лв. Претендират разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК.

Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от В.

А.ева Л.а автомобил „Нисан Навара“ с рег. № СВ 81**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ щета на ищеца е отказано да бъде заплатено застрахователно обезщетение.

Не са спорни и се доказват от приетите експертизи механизмът на настъпване на ПТП и фактът на получаване на телесните увреждания на А. Г. Б., вследствие на които е настъпила смъртта му. При управление на описания по – горе автомобил, при 111+900 км, между комплекс „Бряста“ и град Дебелец, при изпълнение на маневра „завой наляво“ и скорост на движение преди завоя от 123 км/ч, водачът Л.а рязко завъртяла волана наляво и 2 едновременно с това задействала до максимална степен спирачната уредба, довели до загуба на напречната устойчИ.ст на МПС и изменение на посоката на масовия център на същото с около 20 градуса наляво спрямо предишната траектория на движение, от който момент водачът загубил контрол над управлението на автомобила. Последвало косото му навлизане в лентата за насрещно движение, заораване в северния банкет и следващо сложно движение – транслационно и ротационно около масовия му център, довело до преобръщането върху дясната му страна. Според заключението на автотехническата експертиза, по време на това сложно движение на автомобила и предадените преносни сили върху тялото на пътника А.

Б., същият излетял от купето и изпаднал върху платното за движение – тялото му се установило върху южната пътна лента /посока от Габрово към Велико Търново/.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Г., се установява, че вследствие настъпилия пътен инцидент А. Б., като пътник на предна дясна седалка в автомобила, е получил тежък травматично-хеморагичен шок в резултат на нарушаване на анатомичната цялост на черния дроб, далака, разкъсване на държателите /опорака/ на тънките и дебели черва с излив на кръв в коремната кухина от 1 700 мл, разкъсно-контузна рана на носа вляво, охлузна рана на челото, широка охлузна рана на гръдния кош, широка охлузна рана на цялата предна коремна стена, охлузвания от по 4-5 см на двете коленни стави. Причиненият травматично-хеморагичен шок с настъпилата кръвозагуба от излялата се кръв в коремната кухина са довели до леталния изход на лицето.

Следователно, налице е виновно протИ.правно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и настъпила смърт на пътника в него, както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Това са елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, поведението на водача на процесния автомобил представлява непозволено увреждане и поради наличието на застрахователно събитие застрахователят-ответник следва да заплати застрахователно обезщетение.

С ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС се конкретизира кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, че това са лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. Това са деца, включително и отглеждани, родители, съпруг, както и фактически съжител. С оглед на това, ищецът, явяващ се низходящ на починалия, е материалноправно легитимиран да получи парично обезщетение от загубата на своя родител.

Пред настоящата инстанция спорът е сведен до справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и до основателността на направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия, съответно до степента на неговия принос.

Съгласно закона, на обезщетение подлежат всички действително

3 претърпени неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени в Постановление № 4/68г. и Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС и съдебната практика на други равни по степен с настоящия съдилища и на ВКС по сходни случаи, съдът намира, че оплакването на ищеца за несъответстващо на претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия баща обезщетение е неоснователно.

Неоснователни са и оплакванията на ответното дружество в подадената въззивна жалба за допуснати от първостепенния съд нарушения при прилагане разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критерия за справедлив размер на обезщетението. При причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, отражението на настъпилата смърт върху психоемоционалната сфера на ищеца и последиците от това, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение за неимуществени вреди по справедлИ.ст да присъди.

Въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към определяне размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд счита, че в настоящия случай не е налице основание за определяне на обезщетение в размер, различен от определения. Въз основа на ангажираните в първоинстанционното производство гласни доказателства, съдът приема за доказано настъпването на всички твърдени в исковата молба неимуществени вреди, търпени от ищеца в резултат от смъртта на неговия баща. Ищецът Т. А. Г. е бил на една година и осем месеца, когато е станало ПТП, при което са загинали двамата му родители. От показанията на св. А. С. се установява, че същите били задружно и сплотено семейство. Починалият А. Б. обичал еднакво и детето си Т., и детето на съпругата си, грижел се много за тях и децата изглеждали щастливи. Вкъщи полагал грижи за Т., хранел го, къпел го, сменял памперсите му. Работата му като строител му позволявала понякога да остава вкъщи, за да гледа детето си. То било привързано и към двамата си родители и когато излизали заедно, търсело баща си и се обръщало към него „тата“. След смъртта на родителите си, Т. не бил същото дете – усмихнато, лъчезарно и щастлИ., бил тъжен и не толкова жизнен. Отглеждащите го прародители споделяли, че детето вероятно усеща липсата на родителите си – изнервено е и не слуша. В най-ниска възраст ищецът е загубил най-близкия си човек и завинаги е лишен от грижите и обичта на своя баща. Смъртта на последния е настъпила в разцвета на жизнените му сили и с нея ищецът завинаги е изгубил възможността да разчита на неговата подкрепа и помощ. Липсата му неизбежно се отразява при израстването му, като несъмнено дефицитът на бащина обич и подкрепа би повлиял при формирането му като личност. Не се твърдят в исковата молба и не се доказват обстоятелства, налагащи завишен размер на обезщетението – негативните субективни преживявания на детето да превишават обичайното за такива ситуации, което да предполага определяне на по-висок размер на обезщетението. Съобразявайки и практиката на ВКС, и на други равни по степен с настоящия съд съдилища, включително и на ВТАС /съгласно 4 които присъдените обезщетения за аналогични случаи на малолетни деца от смъртта на техен родител, макар и за настъпили застрахователни събития преди процесното – в периода 2018г.-2019г., варират между 170 000 лв. и 180 000 лв./, конкретните икономически условия в страната към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът намира, че сумата от 200 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на търпените от ищеца неимуществени вреди. От значение за определяне този размер на обезщетение е и факта, че в изключително ниска възраст /съвсем в началото на житейския си път/ детето е лишено от родителско присъствие и грижи.

Разпечатката съдържа 34 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c9998e2-0586-4d69-a5d0-9054faf13d58