Определение № 1513 от 24.09.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1513 гр. Варна, 24.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Частно наказателно дело № 20253110203728 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по жалба на М. А. А. срещу постановление от 03.09.2025г. на Районна прокуратура- Варна, с което е било прекратено наказателно производство, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, затова че на неустановена дата в периода от 01.01.2022г. до 19.09.2022г. в гр.

Варна с цел да се набави за дееца или за другиго имотна облага е възбудено у М. А. А. заблуждение и с това му е причинена имотна вреда.

В жалбата е направено искане да бъде отменено от съда обжалваното постановление, като се изтъкват различни доводи, като се твърди не установена в цялост фактическа обстановка, неправилна преценка на установената и неправилни правни изводи.

Жалбоподателя, счита, че постановлението за прекратяване следва да бъде отменено, тъй като има извършено престъпление от установен извършител.

Районен съд - Варна, след като прецени доказателствата и изложеното от жалбоподателя намира следното от фактическа и правна страна:

ДП № 245/2024 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна е било образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, затова че на неустановена дата в периода от 01.01.2022г. до 19.09.2022г. в гр. Варна с цел да се набави за дееца или за другиго имотна облага е възбудено у М. А. А. заблуждение и с това му е причинена имотна вреда.

1

В хода на производството е било установено следното:

Свидетелят М. А. А. бил управител на „****“ ЕООД, като дружеството се занимавало с транспорт на инертни материали. Дружеството било със седалище село Близнаци, община Аврен. А. бил управител и на „*****“ ООД, което било с предмет на дейност добив на инертни материали със седалище в град Варна. Кариерата, от която се добивали инертните материали, се намирала в град Суворово. М. А. и Д.Г.Д. се познавали от около петнадесет години във връзка с бизнеса на А..

През 2021 г. Д.Г.Д. се обадил на М. А. и му казал, че бил закупил каменна фракция за производство на бетон, чрез фирма „****“ ООД. Д. започвал да развива бизнеса си и поискал А. да му доставя инертни материали. А. се съгласил. Двамата започнали да работят заедно чрез управляваните от тях дружества в началото на 2022 година. Уговорката била А. да доставя инертни материали на „****“ ООД като имало съгласие да му се заплаща в края на всеки месец или началото на следващия месец на доставката. Първите три месеца всичко било наред. След това „****“ ООД започнало да прави частични плащания, като се стигнало до няколко месечни забавяния. А. поискал обяснение от Д. за забавените плащания, на което последният отговорил, че негов контрагент забавя плащания, което му създавало трудности. Въпреки това двамата се съгласили да продължат работа заедно.

Забавянето в плащанията продължило.

Сумата, която фирмата, управлявана от Д. задлъжнявала, ставала сериозна.

Това наложило сключване на Споразумение от 12.09.2022 между „****“ ЕООД от една страна в качеството му на кредитор и „****“ ООД в качеството му на длъжник.

Според споразумението длъжникът дължал на кредитора сумата в общ размер на 108 682.69 лева, от които 106 106.96 лева главница и 2 575.73 лева лихва.

Сумата била дължима по пет фактури за периода от 31.03.2022 до 20.07.2022 за доставка на трошен камък и пясък. Длъжникът поемал задължението да погаси цялата сума в срок до 15.10.2022. Споразумението било подписано от М. А. и **** пред нотариус К.И. с рег. № 572 по описа на Нотариалната камара.

След 15.10.2022 постъпило частично плащане за около 25 000 лева. Въпреки това фирмата на А. продължавала да доставя инертни материали за „****“ 2

ООД. Доставките обаче били значително намалени. Според свидетелят А., Д. спрял да му вдига телефона през средата на 2023 година. „****“ ООД така и не заплатил остатъка от дължимата сума в размер на около 80 000.00 лева на „****“ ЕООД.

Разпитан в качеството си на свидетел Д.Д. заявил, че причината, поради която управляваното от него дружество е натрупало задължения била, че бетонът който се произвеждал от „****“ ООД не отговарял на сертификата, с който фирмата разполага. Това от своя страна се дължало на лошото качество на инертните материали, доставени от „****“ ЕООД.

Така „****“ ООД не успял да пласира продукцията си, поради което и нямало как да плати на фирмата на М. А.. Между него и А. нямало сключване на договор за доставка. **** заявил, че окончателно спрял да плаща на „****“ ЕООД, когато бил установил, че инертните материали не притежавали необходимия сертификат от оторизирана лаборатория.

В края на 2023 бетоновият възел спрял да работи поради липса на приходи.

Извършена е очна ставка между Д.Д. и М. А. за изясняване на твърденията на двамата свидетели за причината за спиране на плащанията от „****“ ООД към „****“ ЕООД. В хода на очната ставка Д. отново заявил, че причината за спиране на плащанията била, че произведения от него бетон не отговарял на изискванията, което се явявало пречка за реализирането му на пазара. Д. потвърдил, че управляваната от него фирма дължи около 80 000.00 лева на „****“ ЕООД, но нямало как да я погаси към момента, защото не упражнявал търговска дейност.

Разпитан е в качеството си на свидетел и счетоводителят на „****“ ООД М.П.А.. А. заявила, че фирмата упражнявала търговска дейност през цялата 2022 г. В края на 2022г., обаче една партида бетон се оказал некачествена, което довело до финансови затруднения. А. била чувала, че проблемът бил в некачествения камък, доставен от „****“ ЕООД. Фирмата продължила работи до края на 2023 г., след което окончателно преустановила търговска дейност.

В хода на разследването е приложена справка, от която е видно, че срещу „****“ ООД са образувани над двадесет изпълнителни дела. „****“, ЕООД също бил конституиран взискател по едно от делата. Спрямо „****“ ООД били наложени обезпечителни мерки, като запор на банкови сметки и запор на МПС.

3

При така установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствата по делото прокурорът в постановлението си е приел, че по делото липсват доказателства за съставомерност на деянието от обективна страна, съответно за осъществен престъпен състав по чл. 209, ал. 1 от НК в действията на Д.Г.Д., предвид липсата на доказателства за причинена имотна вреда.

Приел е, че при така събраните по делото гласни и писмени доказателства ценени в тяхната съвкупност от фактическа страна се налага извода, за липса на изначално намерение за извършване на измама по смисъла на чл.209, ал.1 от НК. В хода на разследването е било установено, че управляваната от Д.Д. фирма имала задължения по фактури за доставени материали към управляваното от М. А. дружество. Размерът на задълженията било около 80 000.00 лева, като Д. и А. не спорят за размера и основанието на дължимите суми.

Управляваното от **** дружество „****“ ООД в период от началото на 2022г. до края на 2023 г. е упражнявало търговска дейност, по производство на бетон. Между „****“ ООД и „****“ ЕООД са били налице търговски взаимоотношения във връзка с договори за доставка на инертни материали.

От началото на 2022 до средата на същата година двете дружества са работили безпроблемно въпреки забавяне на някои плащания. Това довело до сключване пред нотариус на споразумение през месец септември 2022 г., с което са фиксирани всички дължими от „****“ ООД суми до този момент.

Въпреки това двете дружества са продължили работа заедно до началото на 2023г.. След подписване на споразумението били постъпвали частични плащания от страна на „****“ ООД в размер на около 25 000.00 лева.

Остатъкът от дължимата сума от около 80 000.00 лева така и не бил платен, като според **** причина за това била нереализирана продукция поради лошо качество. Това довело до финансови затруднения и впоследствие до прекратяване на търговската дейност на дружеството.

Правилно, предвид установеното, прокурора е счел, че налице са били взаимоотношения между контрагенти извършващи търговска дейност и е достигнал до извода, че **** е упражнявал по занятие дейност по производство на бетон и по делото няма такива доказателства, които да сочат, че същият изначално е имал намерение първо да натрупа задължения спрямо 4

„****“, ЕООД и впоследствие да не ги заплати умишлено.

Този извод прокурорът е направил, поради това, че „****“ ООД действително е упражнявало търговска дейност по производство на бетон в продължение на около две години, първоначално е заплащал редовно всички свои задължения и поради това, че след сключване на споразумението през месец септември 2022г. е извършвал частични плащания.

Не са били събрани и такива доказателства, според които управляваното от **** дружество обективно да не е имало въобще възможност да изпълни своите задължения.

Причината за финансовите затруднения на „****“ ООД се поддържа и от счетоводителката на дружеството свидетелката М. А., която е заявила, че фирмата е работила добре до настъпване на проблем с голяма партида бетон.

Това е довело до извода на прокурора, според който са налице също неуредени търговски взаимоотношения и липса на умисъл за извършване на престъпление срещу собствеността от страна на управляваното от **** дружество „****“ ООД.

За да е налице престъплението измама по чл. 209, ал. 1 от НК е необходимо извършителят да създаде у лицето, което може да се разпореди с определен актив, неверни представи относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност. Следствие на тези неверни представи трябва пострадалият, да извърши такова разпореждане, с което да увреди своята имуществена сфера.

За състава на престъплението измама по чл. 209, ал. 1 от НК, от обективна страна е необходимо първо да има създадена невярна представа относно обективната действителност у пострадалия и второ да бъде извършено имуществено разпореждане следствие на тази невярна престава, от което разпореждане да настъпи имотна вреда у пострадалия.

Следва да е налице връзка между увреждащото пострадалия разпореждане и неверните представи за съществуването или несъществуването на факти от обективната действителност.

Създадената невярна престава трябва да бъде причината, поради която се извършва увреждащото пострадалия разпореждане.

5

От субективна страна престъплението измама се извършва с пряк умисъл. Извършителят трябва да съзнава, че възбужда или поддържа заблуждение у лицето, което има възможността да се разпореди с определено имущество. Характерно за субективната страна на измамата е, че деецът трябва да действа със специална цел - набавянето на имотна облага.

От субективна страна за извършване на това престъпление се изисква извършителят преднамерено да влезе в съответните граждански отношения с цел да въведе в заблуждение своя контрагент да направи ощетяващо го имуществено разпореждане.

Прокурорът е счел, че в хода на разследването не са били събрани доказателства за такъв извод.

Прокурора е приел също така, че след анализ на събраните по делото доказателства не може по несъмнен начин да се обоснове наличие на обективните и субективни признаци на престъпление от общ характер, вкл. това по чл. 209, ал.1 от НК.

С оглед на горното и е прекратил воденото наказателно производство.

При тази фактическа обстановка, съдът приема, че правилно в обжалваното постановление прокурора е приел, че не е осъществен състава на престъпление по чл. 209, ал.1 от НК от страна на св. Д.Г.Д..

Съдът не възприема тезата на св. М. А., че инкриминираното деяние предмет на воденото наказателно производство е наказателно правна измама по смисъла на чл.209 и сл. от НК, а намира че е представлявало легална гражданска сделка.

При анализа на действията на св.Д.Д. съдът направи извод, че поведението му не е съставомерно и същото представлява осъществена гражданска сделка, но не и наказателно правна измама.

При съпоставката на гражданско правната измама и измамата по чл.209 и сл. от НК могат да бъдат отграничени различни елементи на съответните правни фигури.