Определение № 3703 от 15.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3703 гр. Варна, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100501440 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 19933/12.03.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена о т “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ No 52-54, представлявано заедно от Весела З.а Колева и Костин- Кристиан Минкович, срещу Решение № 460/ 09.02.2026г., постановено по гр.д. 8875 / 2024г. по описа на РС – Варна, 18 –ти състав, с което е прогласен за нищожен поради противоречието му със закона Договор за потребителски кредит № 720031143687/05.01.2023 г., на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по иска на С. В. В., ЕГН **********, от *********, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно. Сочи, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети предвид и допусканията, което изискване е спазено и написано в Договора. Сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, като излага, че кредитополучателят сам е пожелал ползването на допълнителна услуга – застраховка, че отказът от застраховката, след сключването на договора за кредит, няма да промени условията на договора за кредит (лихва, размер на вноска или друг параметър). Съгласно цитирания от съда § 1, т. 1 от ДР на ЗПК разход по кредита е застрахователната премия само когато сключването на договора за услуга (застраховка) е задължително условие за получаването на кредита, каквото в случая застраховката не е. Пъвроинстанционният съд не бил съобразил, че застраховката е допълнителна услуга, която е предоставена при сключване на отделно договорно отношение, както и че застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга. В случай, че срокът на застрахователното покритие се намали, поради прекратяването на застрахователния договор, то неизползваната част от застрахователната премия се изплаща на кредитополучателя като застраховано лице. Това е уговорено в чл. 10 от Общите условия към застраховката. Застрахователната премия се връща по сметка на кредитополучателя и Банката не може да погаси със сумата автоматично договора за кредит – главницата по кредита остава непроменена, но сумата от застрахователната премия, върната от застрахователя, се използва само от кредитополучателя, а не от Банката. Неправилно 1 първоинстанционният съд е приел, че реалният размер на ГПР не отговаря на посочения на в договора, както и че задължението на клиента по застраховката следва да бъде причислено към ГПР, поради което поддържаме изложената в отговора на исковата молба теза, че процесният договор за потребителския кредит, е в унисон с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено.

Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. Заявява категорично, че застрахователната премия по договора за кредит следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, още повече, че била добавена като част от главницата. В този смисъл и представлявала скрито възнаграждение за кредитора.

Именно и ответникът носи тежестта да докаже, че застраховката не е била задължително условие за сключване на кредита. Допълва, че процесният договор е нищожен и на още едно основание, неразгледано от първоинстанционния съд. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК не се е преклудирала възможността да релевира следните допълнителни аргументи за нищожност на целия договор: налице било нарушение на императивното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, като в Договора не е упоменато конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай че потребителят упражни правото си на отказ от договора.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК. Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, като не е налице и хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална норма.

Не са направени доказателствени искания от страните.

С определение No 3518/ 07.07.2026г., въззивната инстанция е констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 22962 / 14.07.2026г. нередовностите са отстранени, като ищецът е направил уточненията. Препис от молбата следва да се връчи на насрещната страна с указания за възможността да изрази становище в едноседмичен срок от получаването на същата.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 19933/12.03.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена от “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ No 52-54, представлявано заедно от Весела З.а Колева и Костин- Кристиан Минкович, срещу Решение № 460/ 09.02.2026г., постановено по гр.д.

8875 / 2024г. по описа на РС – Варна, 18 –ти състав, с което е прогласен за нищожен поради противоречието му със закона Договор за потребителски кредит № 720031143687/05.01.2023 г., на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по иска на С. В. В., ЕГН **********, от *********, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54.

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2026г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на въззивника- ответник, препис от молба с вх. No 22962 / 14.07.2026г., ведно с призовката по делото, с указания за възможността да изрази становище в едноседмичен срок от получаването, но не по-късно от датата на насроченото осз.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3