Определение № 1134 от 10.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1134 гр. София, 10.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002102713 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба, подадена от К. А. Н.-С., в качеството й на трето лице помагач, действаща чрез адвокат Д. М. П., против решение № 225/06.03.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2207 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 1641/15.05.2023 г., постановено по гр. д. № 815/2023 г. по описа на ВРС, съдът е прогласил за недействителен договор за покупкопродажба, обективиран в нот. акт № ..., том ..., рег. № ..., нот. дело № .../... г., в частта, в която К. А. Д. и Н. Д. Н., чрез пълномощника си К. А. Н., са се разпоредили в полза на Е. П. З. общо с 1/2 ид. част от жилищна сграда с ид.... по кадастралната карта на [населено място], с адм. адрес: [населено място], район А.,[жк], [улица], разположена в ПИ с ид. ..., със застроена площ 111 кв.м. и с 300 кв.м. идеални части от поземлен имот с ид. .... по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 764 кв.м., на основание чл. 40 от ЗЗД, поради договаряне на продажната цена от пълномощника К. А. Н. с купувача Е. П. З. във вреда на представляваните продавачи Н. Д. Н. и К. А. Д..

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и явна необоснованост.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение следва да се допусне на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, 1 твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения

Посочва решение №209/20.02.2018 г. по т.д, №1096/2017 г. на ВКС, I т.о., решение №75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д.

№ 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение №134 от 30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 183/21.11.2018 г. по т. д. №542/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 93/27.11.2020 г. по т. д. №2013/2019 г. на ВКС, I т.о., решение № 125/15.01.2020 г. по т.д.

№1204/2018 г. на ВКС, II т.о., решение № 240/15.01.2019 г. по т. д. №518/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 112/28.10.2020 г. по т.д. №2029/2019 г. на ВКС, I т.о.

2. Следва ли при тълкуването на съдържанието на един договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаемата воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор, и относно приложението на критериите на чл. 20 33Д.

Посочва решение №81 от 07.07.2009 г. по т. д. №761/2008 г. на I т.о., решение №115 от 01.11.2010 г. по т. д. №939/2009 г. на I т. о., решение №54 от 23.07.2010 г. по гр. д. №856/2009 г. на IV г. о., решение №16 от 28.02.2013 г. по т. д. №218/2012 г. на II т. о. решение № 96/22.08.2022 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 50116 от 18.10.2022 г. по т. д. № 1247/2021 г. на Върховен касационен съд, I ТО, решение по т. д.№ 218/2012 г. на 2 т.о. на ВКС и решение по т. д. № 761/2008 г. на 1 т.о. на ВКС, по т.д.№ 666/2010 г. на 1 т.о. на ВКС, решение № 252 от 29.12.2023 г. по гр. д. № 4396/2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, решение № 60079 от 19.01.2022 г. по к. т. д. № 105/2020 г.

3. Касаторът твърди, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практиката на ВКС, постановена в решение № 298/31.10.2013 г. по гр. дело № 1312/2012 г..

ВКС по правния въпрос относно специфичните функции на задатъка и особеностите на неговия правен режим.

Отделно от изложените въпроси, касаторът твърди и очевидна неправилност на съдебното решение - основание по чл. 280, ал. 2, пр. трето, от ГПК.

По така постъпилата касационна жалба насрещната страна, чрез адв. П. П. В., АК- Варна, е депозирала писмен отговор, в който жалбата се оспорва по наведени в него съображения.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което се явява допустима.

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

За да отмени първоинстанционното решение и да уважи така предявения иск по чл. 40 от ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че няма спор между страните, че Н. Д. Н. и К. А.

Д. са придобили в режим на СИО по време на брака си по силата на договор за покупкопродажба от 1981 г. 1/2 ид. част от сграда с ид. № ... по кадастралната карта на [населено място] и 300 кв.м. ид. части от дворното място, в което е построена сградата с ид. № ... по кадастралната карта, цялото с площ от 764 кв.м. с адрес [населено място], район А., кв. Г., [улица], като останалата 1/2 ид.част от сградата и 440 кв.м. ид. части от дворното място са били собствени на К. А. по силата на извършено в нейна полза дарение през 2007 година.

2

Съдът е посочил, че видно от представеното удостоверение за наследници, издадено от [община], К. А. Д. е починала на 22.10.2021 г. и нейни наследници по закон са съпругът й Н.

Д. Н. и синът й Д. Н. Д.. Съдът е отбелязал, че по делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.02.2017 г. /л.175/, сключен между Н.

Д. Н. и К. А. Д. като продавачи и К. А. Н. като бъдещ купувач, видно от който страните са поели задължение до 30.11.2017 г. да сключат окончателен договор за покупко-продажба, по силата на който купувачът да придобие собствеността върху притежаваните от продавачите недвижими имоти, а именно 1/2 ид. част от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 111 кв.м. и 300 кв. м. ид. части от дворното място с обща площ от 937 кв.м., находящи се в [населено място], кв.Г., [улица] срещу цена от 150 000 лева. Съдът е посочил съдържащите се в предварителния договор клаузи, а именно: съгласно чл. 3.2 от предварителния договор, при подписването му бъдещият купувач е заплатил на продавачите в брой задатък /капаро/ в размер от 100 000 лева, като е уговорено остатъкът от продажната цена в размер на 50 000 лева да бъде заплатен в деня на подписване на окончателния договор; в чл. 3.4 от договора продавачите са удостоверили, че са получили капаро в размер на 100 000 лева, като е посочено, че договорът има характер на разписка; видно от чл. 5, ал.

1 от договора Н. Д. Н. и К. А. Д. са се задължили до 26.08.2017 г. да узаконят и да се снабдят с валидно удостоверение за търпимост на построената в югоизточната част на ПИ сграда с ид. ...., а при неизпълнение на задължението по ал. 1 се съгласяват продажната цена да е 100 000 лева /чл. 5, ал. 2/; съгласно чл. 6 бъдещите продавачи се задължават да издадат в полза на купувача нотариално заверено пълномощно, по силата на което да има правото от името на продавачите да прехвърли - продаде на себе си или на трето лице по негов избор имота, предмет на предварителния договор. Съдът е посочил, че с ръкописен текст на страница 4 от предварителния договор продавачите Н. Д. Н. и К. А. Д. са декларирали с подписите си, че са получили сумата от 100 000 лева, както и че на 22.03.2017 г. Н. Д. Н. и К. А. Д. са подписали пълномощно с нотариална заверка на подписите /рег.№ 648/22.03.2017 г./ и на съдържанието му /рег.№ 649/22.03.2017 г./, с което упълномощили лицето К. А. Н. да ги представлява пред трети лица, включително пред нотариус в нотариално производство във връзка с разпореждането чрез продажба или по друг избран от нея начин, при избрана от нея цена на собствените им идеални части от терен /300 кв.м. ид.части/ и ид. части от постройка, находящи се в [населено място], кв. Г., бивш парцел ...-..., като пълномощникът има право да сключва предварителни договори, да получава плащания в брой или по банков път на продажната цена; да договаря сам със себе си, както и със страна, която също представлява.

Въззивният съд е констатирал, че видно от представения нот. акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... за ... г., поправен с нот. акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../... г., на 14.11.2017 г. К. Н. лично за себе си /като собственик на другата 1/2 ид. ч. от сградата/ и като пълномощник на Н. Д. Н. и К. А. Д. за тяхната ид.част от сградата и терена /300 кв.м. ид.части/ е продала на Е. П. З. цялата двуетажна еднофамилна жилищна сграда с ид. ... по кадастралната карта на [населено място] със застроена площ от 111 кв.м. за цена от 17 000 лева, както и собствените на упълномощителите 300 кв.м. ид. части от дворното място с ид. ... по кадастралната карта, цялото с площ от 764 кв.м., за цена от 3 000 лева. Съдът е констатирал още, че така 3 описаният имот приобретателката Е. П. З. е продала на Й. Д. Д. на 03.04.2018 г. с нот. акт № ..., том ..., рег. № ..., нот. дело № .../... г. за цена от 127 128.95 лева. Съдът е приел, с оглед съдебно-почеркова експертиза, че ръкописният текст и подписите, положени в разписката, изписана ръкописно на гърба на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.02.2017 г., са изпълнени от Н. Н. и К. Д.. С оглед назначена по делото съдебнооценителна експертиза съдът е приел за установено, че средната пазарна стойност на процесните недвижими имоти - двуетажна жилищна сграда и 300 кв.м. ид. части от дворното място в [населено място], кв.Г., [улица] към 14.11.2017 г. е в размер на 148 200 лева, от която 143 177 лева е средната пазарна стойност на двуетажната жилищна сграда и 5 025 лева е средната пазарна стойност на 300 кв. м. ид. части от дворното място. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания на свидетеля П. В., в които същият е посочил, че познава К. А. от 2015 г.; през 2016 . заживели заедно, а през 2018 г. сключили фиктивен граждански брак, който прекратили след няколко месеца; че познава Е. З. от К. А. като двете били в много близки отношения; че познава ищците Н. и К., с които живеели в съседство в[жк]и чийто пълномощник била К.; че знае, че Н. искал да продаде къщата си на Г. и частта от дворното място, което притежава за 100 000 лева, а К. искала да ги купи, но не й стигали парите; че свидетелят й дал заем от 30 000 лева, а други 20 000 лева тя получила в заем от съпруга на ответницата Е. на име Р. срещу 10% лихва; че като гаранция, че ще върне парите К. следвало да прехвърли собствеността върху процесните недвижими имоти в полза на Е.; че продажбата на къщата движела К., а след сделката между Е. и действителен купувач К. върнала заетата сума от 20 000 лева, ведно с лихвата на Р.; че К. не му върнала неговите 30 000 лева; че не е виждал К. да е предавала пари на ищците, нито път такива им е давал той.

Въз основа на така установената от него фактическа обстановка въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 40 от ЗЗД - ищците се позовават на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден договор като основание за недействителност на договора, който е сключен чрез представител /пълномощник/. Съдът е приел, че доколкото освен по исковете по чл. 40 от ЗЗД, с обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд се е произнесъл и по искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, недопустимо основани на същите фактически твърдения като тези даващи квалификацията по чл. 40 от ЗЗД, в тази част обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо и производството по делото по отношение на тях да бъде прекратено. Що се отнася до основателността на исковете по чл.40 от ЗЗД, съдът е приел в мотивите си, че хипотезата на чл. 40 от ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: обективен договор, сключен от пълномощник във вреда на упълномощителя и субективен споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Съдът е отбелязал, че увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми, че институтът на недействителността на договора, сключен в хипотезата на чл. 40 от ЗЗД, е уреден единствено в интерес на представлявания като в тази връзка се е позовал на мотивите на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Варненският окръжен съд е приел, че посоченото по-горе пълномощно, с което ищците са упълномощили 4