Решение № 1 от 06.01.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Първомай, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Административно наказателно дело № 20235340200122 по описа за 2023 година

Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с Жалба УРИ 325000-4635/20.09.2023 г. (по описа на Районно управление – Първомай), с която Е. Х. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, моли съда да отмени Наказателно постановление № 38/07.09.2023 г., издадено от Началника на Районно управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив с доводи, че не е извършила описаното в него нарушение, или алтернативно да го измени с намаляване на наложената й глоба като прекомерна с оглед затрудненото й финансово положение на пенсионер с единствен доход от пенсия в размер на 520, 00 лева.

С Молба-становище рег. № 325000/27.09.2023 г. въззиваемият пледира за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и за редуциране на евентуално претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до нормативно предвидения минимум.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди съображенията на страните, приема от фактическа страна следното:

На 31.05.2023 г. жалбоподателката сезирала РУ – Първомай с Молба УРИ 3250002606/31.05.2023 г. за отстраняване на лицата С.А.С., ЕГН: **********, и Ж.А.С., ЕГН: ***, от собствения й гараж, законно построен в имота, в който живее на адрес: ***, тъй като 1 неправомерно са се настанили в него и го ползват повече от осем години без нейното съгласие.

В хода на образуваната по така подаденото оплакване проверка по Преписка № 325000-2606/2023 г., извършена с оглед събиране на данни за престъпление по чл. 323 от НК от свид. А. А. П., изпълняващ длъжността „Полицейски инспектор” в Група „Охранителна полиция” при РУ – Първомай, и приключила с Постановление на Районна прокуратура (РП) – Пловдив, Териториално отделение (ТО) – Първомай, от 22.06.2023 г. за отказ да се образува наказателно производство по Пр. пр. № 6486/2023 г., същият снел писмени обяснения на тъжителката и лицата Ж.А.С., ЕГН: ***, и С.А.С., ЕГН: **********, като им отправил предупреждения по чл. 65, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и разпореждания по чл. 64 от ЗМВР, които документирал в Протоколи съответно рег. № № 325р-4792/08.06.2023 г., 325р-4790/08.06.2023 г. и 325р-4791/08.06.2023 г. и Разпореждания рег. № № 325р-4794/08.06.2023 г., 325р-4795/08.06.2023 г. и 325р4793/08.06.2023 г. В Протокол рег. № 325р-4792/08.06.2023 г. записал предупреждение към първата да не се саморазправя по никакъв повод и начин с другите двама и спорните въпроси да решават по съдебен ред, а с Разпореждане рег. № 325р-4794/08.06.2023 г., препис от което й връчил, я приканил наред с описаното в протокола да се въздържа от закани и заплахи за живота и здравето против тези лица и да спазва стриктно законите на Република България.

По повод постъпил на 18.08.2023 г. на телефон 112 сигнал за скандал младши инспектори П.И. и Г.П. от РУ – Първомай посетили адрес: ***, за което последният изготвил Докладна записка рег. № 325р-7002/18.08.2923 г., и установили, че между жалбоподателката и съседката й Ж.А.С. е възникнал спор относно гореспоменатия гараж, при който взаимно си разменяли обиди. По случая свид. П. осъществил проверка, отразена в Докладна записка от 04.09.2023 г. и прекратена с Постановление на РП – Пловдив, ТО – Асеновград от 05.10.2023 г. по Пр. пр. № 9753/2023 г., в рамките на която на 23.08.2023 г. в присъствието на жалбоподателката и на колегата си Д.А.К. като свидетел съставил срещу нея и й предоставил екземпляр от Акт № 38/23.08.2023 г. (бланков № 319866) за установяване на административно нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, за това, че на 18.08.2023 г. около 08:30 часа отново навлиза в самоуправни действия с Ж.А.С. от ***, и с действието си нарушава и не спазва издадено писмено полицейско Разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, изведено с рег. № 325р-4794/09.06.2023 г., с което й е разпоредено да не се саморазправя по никакъв повод и начин с нея, а спорните въпроси да решава по съдебен ред.

Възприемайки изцяло описаните в акта фактически положения, Началникът на РУ – Първомай, оправомощен в съответствие с чл. 267, ал. 2, във вр. с чл. 33, т. 9 от ЗМВР да санкционира провинения по този закон със Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, издал Наказателно постановление № 38/07.09.2023 г., получено от жалбоподателката на 09.09.2023 г., с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР й наложил административно наказание „Глоба” от 200, 00 лева за нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.

2

Гореизложената фактическа обстановка се приема за безспорно изяснена от документите по административнонаказателната преписка, изисканите и приобщени материали от Преписка № 325000-2606/2023 г. по описа на РУ – Първомай и Прокурорска преписка № 9753/2023 г. по описа на РП – Пловдив, ТО – Асеновград, и от показанията на свидетеля А. А. П., които се кредитират, тъй като обективно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и кореспондират с писмените доказателствени източници.

При дадените факти съдебният състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество – и за основателна.

Оспореното Наказателно постановление № 38/07.09.2023 г. е издадено в срока по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН от Началника на РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив в кръга на неговата административнонаказателна компетентност, изрично делегирана му по реда на чл.

47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, във вр. с чл. 267, ал. 2 от ЗМВР със Заповед № 8121з1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 38/23.08.2022 г. (бланков № 319866), съставен при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Служебната ревизия на законосъобразността на протеклата административнонаказателна процедура, чийто правен режим по изричното препращане на чл. 267, ал. 3 от ЗМВР е подчинен на ЗАНН, открива обаче процесуални недостатъци от категорията на съществените.

По предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата и мястото на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е било извършено, са абсолютно необходими и задължителни реквизити както на акта за неговото установяване, така и на наказателното постановление. За да реализира нарушителят пълноценно правото си на защита срещу официалното обвинение, което му се предявява със съставянето на установителния акт, съдържанието му следва да индивидуализира времето, мястото и начина на извършване на деянието в кореспонденция с фактическите положения, наведени от актосъставителя като относими към съставомерните му признаци. Описанието на наказуемата проява следва да е конкретно и небудещо съмнение и не би могло да се извлича по пътя на формалната или правна логика.

С Акт № 38/23.08.2023 г. (бланков № 319866) жалбоподателката е привлечена да отговаря за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР при фактология, че на 18.08.2023 г. около 08:30 часа отново навлиза в самоуправни действия с Ж.А.С. от ***, и с действието си нарушава и не спазва издадено писмено полицейско Разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, изведено с рег. № 325р-4794/09.06.2023 г., с което й е разпоредено да не се саморазправя по никакъв повод и начин с нея, а спорните въпроси да решава по съдебен ред.

Съгласно чл. 64, ал. 1, изр. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това 3 е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Ал. 4 на нормата регламентира, че тези разпореждания са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.

Видно от разпоредбата на чл. 64, ал. 1, изр. 2 от ЗМВР формата им трябва да е писмена, но при невъзможност да бъде спазена, чл. 64, ал. 2 от ЗМВР разрешава да бъдат отправени устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за съответните адресати.

Изложената от актосъставителя фактическа обстановка е изцяло възприета от административнонаказващия орган в атакуваното наказателно постановление, с което постъпката е квалифицирана по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ наказание глоба от 100 до 500 лева за този, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление.

На първо място, законосъобразното санкциониране по състава на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР предполага еднозначна конкретизация на пренебрегнатото полицейско разпореждане по време, място, автор и съдържание. В случая в акта се посочва като нарушено писмено полицейско Разпореждане с рег. № 325р-4794/09.06.2023 г., каквото обаче не е било издавано спрямо жалбоподателката. Действително такова с идентичен регистрационен номер й е било отправено от свид. П. в качеството му на полицейски орган, но не на 09.06.2028 г., а на 08.06.2023 г. Тоест вменено й е неспазване на властнически акт, какъвто обективно не съществува в правния мир. Отделно, от обстоятелствената част на акта и на постановлението не става ясно какво е същинското противоправно поведение на дееца, с което е нарушил полицейската забрана да се саморазправя със съпрузите С. и което актосъставителят пестеливо е назовал с обобщаващия израз „самоуправни действия”.

Не по-малък недостатък е допуснат и със самото наказателно постановление, защото с него е повдигнато обвинение за нарушение на съвсем друга алинея на чл. 64 от ЗМВР – а именно на ал. 2, която е абсолютно неотносима към процесното деяние, гласейки: „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят”.

Гореизложеното мотивира съда да произнесе решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, без да разглежда въпросите по съществото на административнонаказателния спор.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38/07.09.2023 г., издадено от Началника на Районно управление – Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив, с което на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на Е. Х.

К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200, 00 (двеста) лева за нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.

4

ДА СЕ СЪОБЩИ на страните за постановяване на решението.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

СМ/ВХ

Съдия при Районен съд – Първомай: ____________п___________

5