Определение № 345 от 31.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. София, 30.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20241800600497 по описа за 2024 година Произвоството е по глава ХХ II, вр.чл.249, ал.3 НПК.

В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с частна жалба против определение по чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 186 /023г. по описа на РС- С..

С атакуваното определение съдът е приел, че липсват основания да се приеме, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане на подсъдимия към наказателна отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правото на защита на същия.

Така застъпеното виждане не се споделя от защитниците на подсъдимия адв. Л. В. и адв. М. Д. от САК, които атакуват определението с частна жалба в законовия срок. В жалбата се съдържа оплакване за неправилностпротиворечие с процесуалния закон –разпоредбата на чл.246 НПК, относно изискванията към съдържанието –обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт и критериите за точност и яснота, на които следва да съответства, за да постигне основната си функция – да информира подсъдимия за обвинението в кореспонденция с правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В жалбата се твърди, че липсва прецизно посочване на параметрите на престъплението – начин на извършване, които не са конкретизирани по безсъмнен начин нито в 1 обстоятелствената, нито в заключителната част на обв. акт, както и е допуснато противоречие между двете части, по начин, че от текста на обв. акт не става ясно какъв е видът на огнестрелните наранявания на двамата пострадали, като вносителят на обвинителния акт, описвайки същото първоначално е употребил термина „транзиторно“ нараняване, а впоследствие – „транзитно“ нараняване, причинено посредством прострелване с огнестрелно оръжие от подсъдимия. По този начин от текста на обвиниителния акт- обстоятелствата, изложени в същия, не става ясно как е извършил деянията, вменени му като престъпление със съответната квалификация по НК, нито пък какви наранявания е причинил на всеки от пострадалите, с оглед на преценката на вида и медико-биологичната характеристика, определяща вида на съответната телесна повреда, имащи отношения към квалификацията. На следващо място- в жалбата се съдържа оплакване, че при описване на релевантните факти, липсват посочване на конкретни данни за взаимното разположение и разстоянието между пострадалите и подсъдимия, както и конкретизация на упражненото насилие от страна на пострадалите, непосредствено преди произвеждането на изстрели от последния. Тези обстоятелства са от съществено значение, въз основа на изясняването им действията на подсъдимия, инкриминирани в обвинителния акт, биха могли да бъдат квалифицирани като неизбежна отбрана, срещу непосредствено и пряко нападение от страна на пострадалите срещу него – по смисъла на чл.12, ал.1 НК. Отправя се упрек, че в обвинителния акт не е посочено има ли данни за рикошети, вследствие изстрелите, произведени то подсъдимия с огнестрелно оръжие.

В този контекст с жалбата се оспорва преценката на РС С. по т.3 на чл.248 НК, като се отправя искане за отмяна на атакуваното с жалбата определение и за връщане на делото на РП- С. за отстраняването на съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт и формулиране на обвинението.

Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за установено следното:

Централната фаза в наказателното производство е съдебната, която се инициира с внесен от съответната прокуратура обвинителен акт в съда, с 2 конкретно обвинение против привлеченото към наказателна отговорност лице. Без да се подценява ролята на постановленията за привличане към наказателна отговорност, обвинителният акт е този който дефинира в окончателен вид обвинението, излагайки в пълнота и подробност фактическите обстоятелства, очертавайки фактически и на тяхната основаправни рамки от обективна и субективна страна и по този начин – обезпечавайки правото на защита на подсъдимия, в основата на което стои правото му да научи и разбере обвинението – в пълнота и подробности, по ясен и непораждащ съмнение или двусмислие начин.

През призмата на изложените по –горе разбирания на процесуалния закон, отстоявани и обогатени, чрез многобройни решения на константната практика на ВКС, въззивният съдебен състав констатира, че направените оплаквания от страна на защитата по чл.248, ал.1 т.3 НПК не намират опора при внимателния прочит на съдържанието на обвинителния акт. НКПрестъплението, по дефиниция е човешко деяние, което се проявява, индивидуализира и определя посредством конкретни и уникални проявления и отпечатъци в действителността, които се рамкират чрез време, място и начин на извършване.

Внимателния прочит на обвинителния акт и в неговата описателна и в заключителната част, налагат извода за прецизно и точно – без опасност от двусмислено тълкуване или липса на достатъчна яснота, в какво се е изразило инкриминираното поведение, засягащо обществени отношения свързани със здравето и телесната неприкосновеност на всеки един от двамата пострадали. Така, по отношение на първото от двете престъпления е посочено, че подсъдимият М. Г. се е изправил от земята, обърнат с лице към пострадалите, отстъпвайки назад се е прицелил към пострадалия Ц., произвел е изстрел, който е попаднал в подбедрицата на десния крак на пострадалия и му е причинил огнестрелно нараняване със входно и изходно отверстие, изразяващо се в многофрагментарно счупване на голямо пищялната кост на подбедрицата на десния крайник. Касае се за трайно затруднение на движението на крака за период от 7-8 месеца. След произвеждане първоначалния изстрел, подсъдимият Г. от близко разстояние насочил оръжието си и се прицелил в пострадалия Г.. В момента на произвеждане на изстрела пострадалият се опитал да избута оръжието в ръцете на подсъдимия настрани, поради което произведеният изстрел причинил огнестрелно 3 повърхностно нараняване на бедрото на левия му крак, което макар и да се характеризира също с входно и изходно отверстие, но не е успяло да засегне, кръвоносни съдове, нервни снопове и кости, поради което покрова медикобиологичния признак – увреждане на здравето временно и неопасно за живота. По този начин, за обвинението, за съда, който разглежда делото и най-вече за правото на защита на подсъдимия са значими фактите, които се твърдят, а не- термините, с които се назовават определени понятия.

Правилния прочит в случая, налага разбирането, че при определяне на вида на огнестрелните наранявание , прокурорът, вносител на ОА се е служил и с термините „транзиторно“ и „транзитно“, но като синоними- защото непосредствено след като е бил употребен съответния от двата термина, прокурорът е обяснил съдържанието, което влага: а именно- наранявания, характеризиращи се с входен и изходен раневи канал/отверстие. Разяснението е единствено и не поражда никакво съмнение или колебание, относно смисъла на понятията, които са от областта на съдебната медицина и балистиката. В обстоятелствената част се твърди, че подс. М. Г. е произвел и трети изстрел, който е попаднал в асвалтовото покритие на земята, в непосредствена близост до тялото на постр. Ц., намиращ се в безпомощно състояние / без възможност да се изправи и да избяга от местопроизшествието/поради нанесеното му огнестрелно нараняване.

Действително, по-нататък в обвинителния акт се твърди, че с огнестрелното оръжие са произведени 4 изстрела от страна на подсъдимия /по данни на вещите лица от областта на съдебната балистика, извършващи огледа/. В действителност, е налице противоречие касателно това колко изстрели са били произведени от подсъдимия 3 или 4. Доколкото съществува, това противоречие се явява несъществено.Пълното и точното излагане на съставомерните факти, касае от една страна- описанието на изстрели, причинили нараняванията на двамата пострадали, а от друга страна- за квалификацията – причинени с огнестрелно оръжие –по начин и със средства, опасни за живота на мнозина е достатъчно дори само описанието на единединствен изстрел на място, на което обичайно се събират много хора и / или в присъствието и на други лица. Вповече от изискуемото за по-тежко квалифициращия признак РП е обосновала с посочването на третия изстрел, проектилът от който е рикоширал в асвалта и само по щастливи обстоятелства не е наранил някои от присъстващите в непосредствена близост лица.

4

На следващо място – внимателния прочит на съдържанието на обстоятелствената част, обосновава липса на подкрепа на оплакванията, съдържащи се в жалбата, относно непосочване на конкретни обстоятелстваударите, нанесени от страна на пострадалите спрямо подсъдимия- един удар с ръка от страна на постр. Ц., който е повалил подсъдимия на земята, два последователни удара с крак от страна на двамата пострадали в долната част на тялото на подсъдимия. Липсва основание да се приеме като коректно и оплакването за непосочване от какво разстояние е извършено прострелванетокасае се за съвсем близко разстояние, в момента в който подсъдимия се е изправял от земята. Близкото разстояние между подсъдимия и постр. Граудов е позволило на последния да посегне с ръце и да избута пистолета, като по този начин е предотвратил по –тежко огнестрелно нараняване. Липсва задължение и възможност това разстояние да бъде прецизирано в ОА в метри, такова изискване би могло да се отправи към експертните заключениядоказателствата и доказателствените средства по делото.

Останалите оплаквания, изложени в жалбата, касаят събиране на доказателства, което е в предмета на централната фаза – съдебното производство, поради което е изключено като основание за връщане на обвинителния акт поради процесуално нарушение по силата на чл.248,ал.4 НПК.

В обобщение на всичко изложено по-горе настоящият въззивен състав приема, че обвинителния акт в неговата обстоятелствена, диспозитивна част и в единството между двете, съответства на изискванията за съдържание, точност и конкретика, заложени в чл.246 НПК и е изцяло годен, съответно на предписаната му от закона функция- да информира привлеченото към отговорност лице в пълнота и подробности за повдигнатото обвинение против него в пряка кореспонденция с правото му на защита

Изложеното по-горе обосновава липса на основания да бъдат споделени оплакванията в жалбата и обуславя- като процесуална последица от въззивния контрол- потвърждаване на атакуваното определение на РС С. , предвид на което и на осн.чл.249, ал.3 и 4, вр.чл.248, ал.1 т.3 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

5

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение от 8.07.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 186 /2023г. на РС- С., по силата на което е прието, че при изготвяне на обвинителния акт не е осъществено съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.248,ал.1 т.3 НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6