Решение № 1448 от 04.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1448 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300502678 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с две въззивни жалби. Първата въззивна жалба е подадена от МАКРОАДВАНС АД ЕИК201127485, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Г С Раковски“ № 147, представлявано от В.Г.С., чрез юрисконсулт И., срещу Решение №345/21.06.2024 г. по гр.д.№ 1150/2023 г. по описа на Асеновградски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против А. Д. Б., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул. *** искове за признаване за установено в отношенията между страните, че въззиваемата страна дължи на жалбоподателя следните суми: 389,05 лева - обезщетение за забава от 20,05,2020 до 04,05,2023г. , сумата за разликата над 205,10 лв. до 477,39 лв. -договорна лихва за периода от 12,07,2019-20,05,2020г, както и сумата за разликата над 13,59 лв. до 78,05 лв.наказателна лихва за периода от 12,07,2019-19,05,2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 826/2023г по описа на АсРС.

Жалбоподателят счита решението в атакуваните му части за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени във въззивната му жалба съображения и иска неговата отмяна, като вместо това съдът да постанови решение, с което исковите претенции да бъдат уважена в цялост. Оспорва се изводът на съда, че цесионерът не е придобил всички акцецорни права върху цедираното вземане. Претендира разноски.

Въззиваемият по тази жалба А. Д. Б. ЕГН **********, чрез адвокат П. изразява становище за неоснователност на същата по подробно изложени съображения. Счита, че решението на Районен съд -Пловдив в тази му част е правилно и моли да бъде потвърдено.

Втората въззивна жалба е подадена от А. Д. Б. ЕГН **********, чрез адвокат 1

П., срещу

Решение №345/21.06.2024 г. по гр.д.№ 1150/2023 г. по описа на Асеновградски районен съд, в частта, с която е признато за установено съществуването на вземане на МАКРОАДВАНС АД, към жалбоподателя по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 826/2023г по описа на АсРС в размер на 1276,61 лв.- главница, наказателна лихва от 13,59 лв. за периода 16,12,2018-11,07,2019 г., договорна лихва от 205,10 лв. за периода 19,11,201811,07,2019г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 09,05,2023г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Навеждат се доводи, че клаузата за възнаградителна лихва е недействителна поради противоречието й с добрите нрави. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият по тази жалба МАКРОАДВАНС АД, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е изразил становище за нейната неоснователност. Иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалвана му част.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на МАКРОАДВАНС АД срещу А. Д. Б. с която се предявяват обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1 във вр. с чл.

415 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 9 ЗПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1276,61лв главница, обезщетение за забава в размер на 389,05 лв. от 20,05,2020-04,05,2023г., остатък от дължима договорна лихва в размер на 477,39лв за периода 19,11,2018-19,05,2020г., наказателна лихва за периода 16,12,2018-19,05,2020г. в размер на 78,05лв, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.05.2023 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 826/2023г. по описа на АсРС. Приложено е и заповедното производство, от което се установява, че е постъпило възражение от длъжника и в дадения месечен срок заявителят е предявил настоящия иск, т.е. установява се допустимостта на производството по чл.422 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че на 19,11,2018г. между БАНКА ДСК АД и ответника е сключен договор за стоков кредит № 398682, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1276,61лв. със срок за изплащане до 19,05,2020г. На 11,07,2019г е сключен договор за покупко продажба на вземания, по силата на който кредиторът е прехвърлил на ищеца всички свои вземания по отношение на ответника по договор за стоков кредит № 398682/19,11,2018г. Ищецът е упълномощен от БАНКА ДСК АД да уведоми длъжника за сключения договор за цесия, в изпълнение на което на 09,09,2019г. е изпратено уведомление за извършено 2 прехвърляне на вземания. Твърди, че е налице неизпълнение по договора за кредит от 19,11,2018г., като с оглед настъпването на падежа - 19,05,2020г, всички вноски падежират и задължението става изцяло изискуемо. Плащане от страна на ответника за погасяване на задължението не е извършено, поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 826/2023г на АсРС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. Д. Б., с който се оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че на 19,11,2018г е сключил договор за стоков кредит с БАНКА ДКСК ЕАД в размер на 1276,61лв за закупуване на климатик, както и че не е заплащал месечните вноски, посочени в погасителния план. Оспорва твърдението, че вземането по договора е цедирано от кредитора на ищеца, както и че е уведомен за това по надлежния ред.

Прави възражение за недействителност на договора за стоков кредит, поради това, че съдържа неравноправни клаузи, а именно - уговорката за начисляване на лихва за забава в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 10 процентни пункта, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Прави възражение за нищожност на договора за стоков кредит, поради противоречие с добрите нрави, произтичащо от чл. 6 и 7 от същия, а именно размер на ГЛП от 24,93% и ГПР 28,03%, като е предвидено че може да бъде променян при предпоставките, посочени в ОУ.

От фактическа страна по делото се установява, че на 19.11.2018г. между БАНКА ДСК ЕАД - кредитор и А. Д. Б. – кредитополучател, е сключен договор за стоков кредит № 398682, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1276,61лв за закупуване на избрана от него стока – климатик FINLUX FDC118LK46, при ГЛП от 24,93% и ГПР от 28,03%, която сума ведно с начислената договорна лихва и еднократна застрахователна премия в размер на 117,61 лв., кредитополучателят се е задължил да върне на 18 месечни вноски в срок до 19.05.2020г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Към договора е приложен погасителен план. Неразделна част от договора са ОУ по договори за стокови кредити на кредитора.

На 24.04.2019г. между БАНКА ДСК ЕАД - продавач и Макроадванс АД – купувач, е сключен договор за покупко продажба на вземания с предмет – вземанията, дължими на продавача по предоставени от него необезпечени стокови кредити на физически лица, със забава между 180 и 210 дни, подробно описани в приемнопредавателен протокол. Последният е приложен по делото и от него се установява, че вземането на Банка ДСК ЕАД към ответника е прехвърлено на ищеца, като е посочен и неговия размер- 1495,30лв, от които 1276,61лв. главница, 13,59лв. наказателна лихва и 205,10лв. договорна лихва. Продавачът Банка ДСК ЕАД е упълномощил купувачаМакроадванс АД да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала и е потвърдила цедиране на вземанията по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. До ответника е изпратено уведомление от купувача за прехвърляне на вземането на БАНКА ДСК ЕАД, за което няма данни да е получено от последния.

От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, се установява, че Банка ДСК ЕАД е изпълнила задължението си по договор за стоков кредит № 398682/19,11,2018г., като безкасово е платила сумата от 1159лв на търговеца ЗОРА ММС ООД. На 19.11.2018г. кредиторът безкасово е платил и еднократна застраховка от 117,61лв на застрахователя по договора за кредит и кредитът е осчетоводен от кредитора като усвоен на 19.11.2018г. Вещото лице е констатирало, че съгласно 3 счетоводни документи задължението по договора за кредит от 19.11.2018г. към 04.05.2023г. е в размер на главница 1276,61лв., договорна лихва в размер на 477,39лв. за периода 19.11.2018-19.05.2020г., наказателна лихва в размер на 78,07лв. от 16.12.2018-19.05.2020г. , или общо сумата от 1832,07лв. , лихва за забава върху тази сума в размер на 389,05лв. за периода от 20,05,2020-04,05,2023г. Вещото лице е посочило, че плащания от кредитополучателя за погасяване на задължението му по договора за кредит не са извършвани, размерът на лихвения процент, с който е начислена възнаградителната лихва в размер на 477,39лв. е 24,93%, а начислената наказателна лихва от 78,07лв е в размер на законната лихва, начислявана върху падежиралата главница.

С обжалваното решение районният съд е приел, че ответникът е бил надлежно уведомен за цесията с връчване на ИМ, като за за цесионера не е възникнало право да продължи да начислява дължимата на банката договорна и наказателна лихва.

Обезщетението за забава по договора за кредит не е прекомерно по смисъла на ЗЗП.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд, която се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районният съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства.

По направените оплаквания във въззивните жалби, въззивният съд намира следното:

Досежно съобщаването на цесията, настоящият съдебен състав намира следното. Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. По делото е прието уведомително писмо от цедента „Банка ДСК“ ЕАД, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.14 от делото на АсРС/ за извършената цесия /л. 11 от делото на АсРС/, адресирано до длъжника, което е приложено към исковата молба. Приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Поради това възраженията на ответника, че цесията не му е съобщена е неоснователно.

Разпечатката съдържа 33 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c951f04-4fc8-4062-b10f-5ab18dd3beb0