Решение № 47 от 09.04.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Панагюрище, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Гражданско дело № 20235230100201 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от С.

С. П. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст: ЕООД, с искане да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 2267813 от 07.08.2020 г. и договор за предоставяне на поръчителство от 07.08.2020 г. сключен с „Ай тръст“ ЕООД

В исковата си молба ищецът твърди, че на 07.08.2020 г. е сключил договор за потребителски кредит № 2267813 от 07.08.2020 г. с първия ответник, а с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума в размер на 3500 лева. Сочи се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл.

143, т. 19 ЗЗП поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Твърди се, че съгласно условията на договора за кредит лихвения процент е в размер на 17,55%, а ГПР е 19,03 %, като се твърди, че действително приложения ГПР е различен от посочения в договора, като по този начин кредиторът е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Освен това се излага, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.

1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като в 1 нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 19,03 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител, поради което уговорения ГПР не съответства на действително прилагания, което представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП Изложени са доводи, че на ищеца не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размерът на всички разходи, който той следва да заплати. Твърди се, че във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, като в конкретния случай кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 19,03 %/. Посочен е лихвен процент по кредита - 17,55 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 19. 03 %. Изложени са твърдения, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11 т. 20 ЗПК, като не е посочен размерът на лихвения процент на ден, която информация е от съществено значение за потребителя. Под евентуалност се твърди, че в случай, че не се приемат горните доводи, то се сочи, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение. Твърди се, че съгласно договорът за потребителски кредит потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.З от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на 07.08.2020г. е подписал с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 2000.00лв., платимо като добавък към падежната вноска. Излага се, ч е договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, 2 че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Съдебната практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е още подрастично. Изложени са съображения, че съобразно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 и чл. 16 ЗПК кредитодателят е длъжен да извърши оценка н а кредитоспособността на потребителя, поради което клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата, като на практика клаузата прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция на длъжника. Твърди се, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. По съображенията, изложени по-горе кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение. Сочи се, че е изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави е уговорката на чл. 4, ал. 1 от договора, предвиждаща осигуряване обезпечение. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се сочи, че предявеният иск се явява неоснователен и следа да се отхвърли. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит от 2020 г. между него и ищеца, като се сочи че не се претендират плащания по договора за кредит. Изложени са твърдения, че процесния договор за кредит има необходимото съдържание съобразно ЗПК, като чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК поставя изискване да се посочи лихвен процент по кредита, като не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Излага се, че в приложение № 1 към договора е посочен общ размер на кредита и условия за усвояването му, като по този начин са спазени изкисванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Изложени са доводи, че за ищеца не е съществувало задължение да сключи договор за поръчителство, като съобразно клаузите на договора кредитополучателят има право, но не и задължение да представи обезпечение.

3

Твърди се, че вземането на втория ответник не следва да се включва в ГЛП и ГПР, съгласно чл. 19 ЗПК, тъй като договора за поръчителство не е задължителен, респ. не попада в хипотезата на параграф 1, т. 1 ДР ЗПК. Освен това се сочи, че към дата на сключване на договора за потребителски кредит „Кредисимо“ ЕАД и дата на формиране не ГПР не е имал информация за размера на възнаграждението за поръчителство, тъй като договора за предоставяне на поръчителство се сключва след договора за кредит. Твърди се, че въпреки, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕАД, двете дружества са самостоятелни юридически лице. Сочи се, че договорът за поръчителство сключен с втория ответник е договор за поръчка по см. на чл. 280 и сл. ЗЗД. Излага се, че дори и да се приеме, че договора за поръчителство е нищожен, то това би довело до отпадане единствено на задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство. Моли се да се отхвърли исковата претенция. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Ай тръст“ ЕООД, в който се излагат доводи за неоснователност на иска. Сочи се, че не се оспорва нито сключването на договора за кредит, нито сключването на договора за поръчителство, като предоставянето на обезпечение е възможност, но не и задължение за потребителя, поради което възнаграждението за поръчителство не следва да се включва в ГПР. Излагат се доводи, че договора за предоставяне на поръчителство се сключва след договора за потребителски кредит, поради което отнапред няма как да е ясно възнаграждението по него, респ. същото да бъде включено в размера на ГПР.

Излага се, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано като „заблуждаваща търговска практика“, за който термин е налице дефиниция в чл. 68е ЗЗП. Сочи се, че в Приложение 1 към договора подробно по ясен и разбираем начин е посочен размерът на вноската по кредита и размерът на вноската за погасяване на възнаграждението на потребителя, като са използвани конкретни и еднозначни термини.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- че е налице възникнало между страните облигационно правоотношение въз основа на сключения договор за потребителски кредит, който е недействителен поради противоречие и заобикаляне на закона, както и че договора за поръчителство е нищожен на твърдените правни основания.

Ответниците следва да докажат фактите, на които основават своите възражения.

Безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване е фактът, че между С. С. П. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски 4 кредит № 2267813 от 07.08.2020 г., както и договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД от 07.08.2020г.

В о. с. з. страните не се представляват.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са допустими.

По същество исковете са допустими и изцяло основателни и доказани.

Безспорно по делото е, че на 07.08.2020 г. между ищеца и първия ответник е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на ищцата, в качеството на заемател, сумата от 3500 лв., с посочен падеж – 20.09.2020 год., и съответно посочени първа и последващи погасителни вноски и лихва; посочен ГПР – 19,03%.

Разпечатката съдържа 25 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c94e82d-02ce-4f27-986d-049e2d8377d9