Разпореждане № 5903 от 19.11.2025, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 3342/2025
- Вид
- Разпореждане № 5903
- Подписан
- 19.11.2025
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5903 гр. Кюстендил, 19.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20251520103342 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. Г. И. З., против длъжника С. Я. И., ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: *** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 144,95 BGN (сто четиридесет и четири лева и 95 стотинки), представляваща главница - дължими и незаплатени месечни и еднократни т а к с и (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги за период 02.06.2023 г. – 16.10.2023 г., от които: 140,45 BGN (сто и четиридесет лева и 45 стотинки) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.06.2023 г. и 4,50 BGN (четири лева и 50 стотинки) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.06.2023 г., обединени в клиентски номер ***, ведно със законна лихва за период от 03.11.2025 г. до изплащане на вземането, 199,94 BGN (сто деветдесет и девет лева и 94 стотинки), представляваща главница - дължими за лизингови вноски по договор за лизинг на базови аксесоари от 02.06.2023 г. за периода 02.06.2023 г. – 16.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.11.2025 г. до изплащане на вземането, 684,14 BGN (шестстотин осемдесет и четири лева и 14 стотинки) – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, от които 416,21 BGN (четиристотин и шестнадесет лева и 21 стотинки), дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.06.2023г. и 267,93 BGN (двеста шестдесет и седем лева и 93 стотинки), дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.06.2023г., обединени в клиентски номер ***.
Претендират се и направените в производството разноски за заплатена/заплатени:
1. Държавна такса в размер на: 21,25 BGN
2. Адвокатско възнаграждение в размер на: 480,00 BGN
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и 1 приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.
Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:
Вземането на молителя е от тези по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави в една своя част.
С Разпореждане рег. № 5529/03.11.2025г. съдът остави заявлението без движение като указа на заявителя да прецизира вземането си за неустойка, като освен сторената разбивка на същата, конкретизира и как е формиран размерът на всяко едно от вземанията за неустойка. Съобщението, съдържащо тези указания, се счита за връчено на страната на 12.11.2025г. чрез ЕПЕП. Поради неизпълнение в срок, а и до настоящия момент, на дадените от съда указания, заявлението следва да бъде отхвърлено в тази си част, за която последица от процесуалното си бездействие заявителят е надлежно предупреден.
Единствено за пълнота и с оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то следва да се отбележи, че досежно заявеното вземане за сума от 684,14 BGN (шестстотин осемдесет и четири лева и 14 стотинки) – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, от които 416,21 BGN (четиристотин и шестнадесет лева и 21 стотинки), дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.06.2023г. и 267,93 BGN (двеста шестдесет и седем лева и 93 стотинки), дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер TV_20785318 от 02.06.2023г., обединени в клиентски номер 007007864, съдът намира същата за недължима поради уговарянето й във вероятно неравноправна по смисъла на закона клауза.
Съдържанието на клаузите относно претендираните неустойки, съдът намира да е договорено извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение.
Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на 2 вземане за неустойка по процесните договори и допълнително споразумение.
Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана.
Така, настоящият съдия-докладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива.
В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.
На последно място вземането за неустойка се претендира поради предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на потребителя, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми. В случая се касае се писмени съглашения и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 ГПК. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за развалянето/прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и за предоставено устройство за ползване на мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, което е още едно основание за неоснователност на претенцията в тази й част.
Поради изложеното, за посочените суми за неустойки заявлението също би следвало да бъде отхвърлено.
Разноските в производството, дължими на заявителя, също следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от претенцията. Така, на оператора следва да се присъдят сумите от 7,12 лв. държавна такса, както и 160,89 лв. - адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която длъжникът С. Я. И., ЕГН:
**********, с посочен в заявлението адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумите, както следва: 144,95 BGN (сто четиридесет и четири лева и 95 стотинки), представляваща главница - дължими и незаплатени месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги за период 02.06.2023 г. – 16.10.2023 г., от които: 140,45 BGN (сто и четиридесет лева и 45 стотинки) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 3
*** от 02.06.2023 г. и 4,50 BGN (четири лева и 50 стотинки) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** г., обединени в клиентски номер ***, ведно със законна лихва за период от 03.11.2025 г. до изплащане на вземането, 199,94 BGN (сто деветдесет и девет лева и 94 стотинки), представляваща главница - дължими за лизингови вноски по договор за лизинг на базови аксесоари от 02.06.2023 г. за периода 02.06.2023 г. – 16.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.11.2025 г. до изплащане на вземането, както и 7,12 BGN държавна такса и 160,89 BGN - адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 684,14 BGN (шестстотин осемдесет и четири лева и 14 стотинки) – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, от които 416,21 BGN (четиристотин и шестнадесет лева и 21 стотинки), дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.06.2023г. и 267,93 BGN (двеста шестдесет и седем лева и 93 стотинки), дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***от 02.06.2023г., обединени в клиентски номер 007007864.
УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.
Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.
Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания възможността за възражение, и на заявителя за сведение.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4