Решение № 2261 от 01.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2261 гр. Бургас, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. В. Мархолева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Т. В. Мархолева Гражданско дело № 20232120107070 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „ЗС Кредити“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя З. Г. К., чрез адв. В. Д. Д. - БАК, със съдебен адрес: ***, срещу Л. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се претендира от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца 700 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит №54033160 от 18.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство в общ размер от 625,00 лв., представляващи 25,00лв. - държавна такса и 600,00 лв. - адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. по ч.гр.д. №***г. по описа на БРС.

В исковата молба се твърди, че на 18.06.2022 г., е сключен договор за потребителски кредит между ответника и „***“ ООД, по силата, на който последното е предоставило на Л. Д. потребителски кредит в размер на 700 лв., а ответникът се е задължил да върне предоставения кредит, при условията посочени в договора, както и в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Приложение №1 - Схема на погасяване към договор №54033160 и Общи условия. На следващо място се твърди, че „***“ ООД е прехвърлило всички свои вземания и права по Договора за кредит, заедно с привилегиите, обезпеченията, 1 личните гаранции и другите им принадлежности в полза на ищеца в настоящото производство, по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 10.01.2023г., като на кредитополучателя е изпратено уведомление по чл. 99, ал.З от ЗЗД. Сочи се, че ответникът не е погасил дължимите вноски, съгласно подписания договор за кредит, поради което ищецът цесионер е депозирал в PC Бургас заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като такава му е издадена по ч.гр.д. №***г.. по описа на БРС. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземанията си, като последният е предявил такъв в изпълнение указанията на съда.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника чрез особения му представител, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан и се претендира отхвърлянето му. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. На първо място се оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, тъй като по делото не е приложен договорът за цесия между„***“ ООД и ищеца. Излага се и че ответникът не е уведомен за извършената цесия, поради което същата не може да произведе действие.

На следващо място се сочи, че липсва яснота как е формирана претендираната сума, поради което е направено доказателствено искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в отговора на искова молба въпроси. Оспорва се клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, предвидена в чл. 21 от процесния договор, поради прекомерност, нарушаване на добрите нрави и принципа на справедливост. Твърди се, че клаузите, установяващи размера на договорната лихва също са нищожни и не произвеждат действие. Излага се, че нищожността на тези клаузи обуславя недействителност на целия договор за кредит, при което се дължи само чистата стойност на кредита и плащанията по него са погасили голяма част от претендираната главница.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. №*** от 2023 г. на БРС в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Последното обуславя допустимостта на настоящото производство.

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че е сключен договор за потребителски кредит № 54033160 от 18.06.2022г. между „***“ ООД и ответника Л. Д. Д., носещ неоспорения подпис на кредитополучателя.. Видно от чл. 1 от договора на ответника са предоставени в заем 700 лв. за текущи нужди като същият се е задължил да върне сумата ведно с дължима възнаградителна лихва съобразно погасителен план до 19.12.2022 г., т.е. за срок от 6 м. до 19.12.2022 г., съгл. посоченото в СЕФ и погасителния план (л. 19). В чл. 3 е уговорен ГПР в размер от 42, 58%, а в чл.

4 – право на кредитора едностранно да увеличава ГПР (до 49, 5%) – л. 11-13 вкл. В чл.

21 е уговорена неустойка за непредставяне на поръчител, който да е на безсрочен ТД, да получава нетно месечно възнаграждение минимум 1 000 лв., да няма задължения към банкови и небанкови институции и да не е поръчител по други заеми.

2

По делото са представени схема на погасяване към договора (л. 19), стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и общите условия на кредитодателя (л. 20-24 вкл.), всички подписани от ответника.

Представен е в изпълнение на указанията по чл. 146, ал. 2 от ГПК със становище от 04.07.2024 г. Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 10.01.2023 г. видно от който „***“ООД е прехвърлило свои вземания и права в полза ищеца - „ЗС – КРЕДИТИ“ ООД, като е видно и че са прехвърлени конкретно вземанията срещу ответника по договор за потребителски кредит № 54033160 от 18.06.2022г. по т. 1.17.

Представени са приходен и разходен касов ордер (л. 84-85), подписани от ответника и от представител на „***“ООД, които документи имат характера на разписки по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, видно от които сумата по договора за кредит е платена от кредитодателя на ответника, както и че последният е направил плащане в полза на „***“ООД в размер на 255 лв., от които 108 лв. отнесени за главница, 21 лв. за лихви, 81, 78 лв. за неустойки, 5, 60 за просрочие; 38, 40 лв. за други неустойки.

Представено е уведомление от „ЗС – КРЕДИТИ“ ООД до длъжника с което последният се информира за сключеният договор за цесия. Видно от представените с документа разписки за връчване, документът не е получен от ответника. Настоящият съдебен състав намира, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера е достигнало с нея до длъжника чрез връчването й на особения представител, като последното съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Поради това, цесията е произвела действието си по чл.99, ал.4 ЗЗД и ищецът е легитимиран кредитор, придобил вземанията срещу ответника.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, приета от съда като компетентно изготвена и неоспорена от страните. Според изводите на вещото лице след датата на цесията, ответникът не е извършвал плащания по кредита, но като е взело предвид извършеното плащане при отпуснат заем от 700,00 лв. и погасена главница от 108,00 лв., експертът е счел, че остава непогасена главница от 591,78 лв.

Отчетена е направената разбивка на сумите в приходния касов ордер на платената сума от 255,00 лв., а именно: Главница - 108,22 лв: Лихви -21,00 лв.; Неустойки 81,78 лв. Просрочие - 5,60 лв. Др.неуст. - 38,40 лв. Отчетено е и че съгласно Погасителния план към договора за кредит, кредита се погасява на 6 месечни погасителни вноски от по 211,00 лв., като всяка вноска включва главница, лихви и неустойки. Вещото лице е посочило, че при кредит с параметри - заем 700,00 лв., срок на погасяване 6 месеца, месечна вноска от 211,00 лв. и обща сума за изплащане 1 266,00 лв., ГПР възлиза на 800,28 %.

Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.

10 и чл. 11 ЗПК. На свой ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в 3 договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР от 42, 58% (с възможност за едностранното му увеличаване на 49, 5%) е неправилен, тъй като не включва месечните вноски за неустойка за неосигуряване на поръчител, които представляват общи разходи по кредита. Този извод следва от параметрите на процесния договор за потребителски кредит, а именно: сума на кредита – 700 лева, ГПР – 42, 58 %; годишен лихвен процент – 36, 00 %, общ размер на всички плащания 1 266, 00 лева, съпоставими с размера на уговорената неустойка за неосигуряване на поръчител от 81, 78 лева (общо 490, 68 лв.) за периода на действие на договора за кредит, който е 6 месеца.

Изначално по отношение на самата клауза, предвиждаща задължение за предоставяне на поръчител в тридневен срок следва да се има предвид, че кредиторът е този, който има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически посилна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение (арг. от чл.16 ЗПК), като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора, или да откаже предоставянето на кредита (чл.18 ЗПК). В случая осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на договора, т.е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Поставяйки изискване за последващо осигуряване на поръчител, без дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника. Прехвърлянето на предвидените в клаузата задължения на кредитополучателя, съчетано с определянето на изключително кратък срок за изпълнението им, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни и единствената й цел е да се създаде предпоставка за допълнително оскъпяване на кредита чрез включване на ежемесечно дължима редом с анюитетната вноска сума, наречена „неустойка“.

Не са необходими специални знания, за да се установи, че при посочените параметри размерите на уговорените месечни вноски, които са и явно непропорционални на размера на получения кредит, не са включени в размера на ГПР наред с ОЛП. Освен това не са необходими и специални знания, за да се определи, че при включването им в ГПР размерът му би надвишил законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който в случая възлиза на 42, 58 %, но този въпрос не е предмет на изследване по делото, тъй като основание за прилагане на санкцията по чл. 23 ЗПК съобразно дадените от СЕС разяснения е посочването на неправилен ГПР, който не включва всички общи разходи по кредита, а не полученото в резултат от включването на тези разходи надвишаване на допустимия размер на ГПР.