Определение № 2592 от 14.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2592 гр. София, 14.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502599 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2, във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Е. Г. срещу Определение № 11846/29.07.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 2857/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-ри въззивен брачен състав, в частта, с която въззивният съд е оставил без разглеждане молбата му за изменение на привременни мерки.

Частната жалба е подадена в срок, доколкото първоинстанционният съд е посочил в определението си, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване, т.е. актът не е съобщаван на страните, следователно не е започвал да тече срок за обжалване.

Подадена е лично от жалбоподателя, като към жалбата е приложен и вносен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса.

С оглед на горното жалбата е редовна.

По същество жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваната му част по съображения изложени в частната жалба.

Моли съда да отмени определението в обжалваната му част и да върне делото на СГС за произнасяне по същество на искането за изменение на привременни мерки.

1

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответницата по жалбата депозира отговор чрез процесуалния си представител адвокат Ш.. Поддържат недопустимост и неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в отговора.

Апелативен съд-София и след като се запозна със становищата на страните и писмените доказателства, приложени по в.гр.д.№ 2857/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-ри въззивен брачен състав намира следното:

От фактическа страна:

Производството по в.гр.д.№ 2857/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-ри въззивен брачен състав е започнало по въззивни жалби и на двете страни: на С. С. Г. и на И. Е. Г. срещу Решение № 20106979 от 31.10.2023 г. по гр.д.№ 22489/2021 г. по описа на СРС, 92 състав, постановено по иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на постановения с Определение № 176473/14.08.2020 г. по гр.д. № 29533/2020 г. на СРС, 117 състав режим на лични отношения на малолетните М. И. Г. и М. И. Г. с техния баща-И. Е. Г..

Въпросите относно упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца, тяхното местоживеене, издръжка, както и контактите им с другия родител, са решение по споразумение между двамата родители, утвърдено от съд.

В хода на така образуваното въззивно производство въззивникът И. Е. Г. с молби вх.№ 52842/09.05.2024 г. и № 63877/04.06.2024 г. е поискал от съда определяне на привременни мерки.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че молбите в частта, им с която се иска определяне на привременни мерки е недопустима и ги оставил без разглеждане в тази им част, приемайки че в производството по иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК, не намира приложение нормата на чл.127, ал.3 от СК и не могат да бъдат определяни привременни мерки.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба, е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

2

Неправилно въззивният е съд посочил в акта си, че същият е окончателен. Съгласно чл.127 ал.3 ГПК не подлежи на обжалване определението, с което съдът се произнася по искане за постановяване на привременни мерки, но правилото е приложимо, когато съдът е разгледал искането по същество. Когато съдът е намерил искането за недопустимо, актът му е преграждащ по отношение на търсената с него защита и подлежи на обжалване на общо основание /чл.274 ал.1 т.1 ГПК/. Изцяло в този смисъл е и Определение № 109/21.03.2022 г., ч.гр.д. № 900/2023 г., ВКС, ІV ГО, на което се позовава и жалбоподателя.

По същество на жалбата.

Постановеното определение в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и в съответствие със съдебната практика. Така в Определение № 1469 от 6.06.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 146/2023 г., съставът на ВКС е разсъждавал по поставения въпрос: Допустимо ли е постановяване на привременни мерки в производството по чл. 59, ал. 9 СК, поради заведен нов иск при който се твърди, че има изменение на обстоятелствата, когато има влязло в сила съдебно решение, касаещо предоставяне на родителски права, местоживеенето на детето и неговата издръжка.

Прието е, „че безспорно константна е съдебната практика, че целта на привременните мерки във висящ брачен процес, посочени в чл. 323 ГПК, както и във висящи производства при спор между родителите за упражняването на родителски права / чл. 127, ал. 3 СК/ или в производства за ограничаване или лишаване от родителски права /чл. 133, ал. 3 СК/ е да бъде защитен интересът на децата, докато липсва все още трайна уредба на мерките, поради което случаите, в които е възможно постановяването на такива мерки са изрично посочени от законодателя в разпоредбите на чл. 323 ГПК, чл. 127, ал. 3 СК и чл. 133, ал. 3 СК и касаят висящи производства, в които предстои да бъдат определени първоначалните мерки за регулиране на отношенията на всеки от родителите с детето/децата. По отношение на производството по чл. 59, ал. 9 СК няма изрична законова уредба, поради което и липсва възможност за постановяване на привременни мерки. В процесния случай, обаче се касае не за постановяване на привременни мерки, а за промяна на съществуващия режим на лични отношения между бащата и детето.“

3

Определение № 418/30.09.2019 г., ч.гр.д.№ 2990/2019 г., ВКС, ІV ГО, на което се позовава жалбоподателя, в случая е неотносимо, доколкото със същото е определен компетентния съд да разгледа молба за привременни мерки в рамките на висящ брачен процес. В настоящия казус, производството е по реда на чл.59, ал.9 от СК и е налице трайна уредба на мерките, която страните искат да променят.

По така изложените съображения Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а определението в обжалваната му част-потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11846/29.07.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 2857/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-ри въззивен брачен състав, в частта, с която въззивният съд е оставил без разглеждане молбата му за изменение на привременни мерки.

Определението е окончателно на основание Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 23.06.2022 г., т.д.№ 2/2018 г., ВКС, ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4