Решение № 74 от 19.02.2021, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Разград , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №

20203330101495 по описа за 2020 година

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД и ЗПК.

Депозирана е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД срещу

П. Н. П., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата1300 лв. главница по договор за кредит, 227,93 лв. договорна лихва за периода 09.12.2018 г. – 06.08.2019 г. и 80,79 лв. обезщетение за забава за периода 10.12.2018 г. – 19.06.2020 г. и законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска и присъждане на направеното в настоящото и в заповедното производство разноски. Сочи, че на 09.11.2018 г. между „“Вива кредит“ООД и ответника е сключен договор за паричен заем №5482287, че въз основа на договора ответникът е получил паричен заем от 1300 лв. в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“АД, че ответникът се е задължил да върне сумата 2060,64 на 9 месечни погасителни вноски по 228,96 лв., че крайният падеж по заема е 06.08.2019 г. и след тази дата е начислено обезщетение за забава, че ответницата не е заплатила нито една вноска по договора, че вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, както и че за задълженията е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор, в който е посочила, че няма възможност да заплати сумите поради ниски доходи и необходимост да се грижи за болния си син.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от 1 фактическа страна следното: На 09.11.2018 г. между „Вива Кредит“ООД и П. Н. П. е сключен договор за предоставяне на паричен заем от 1300 лв., като заемателят се задължава да я върне за срок от 9 месеца при месечни погасителни вноски от 2228,96 лв. съответно на 09.12.2018 г., 08.01.2019 г., 07.02.2019 г., 09.03.2019 г., 08.04.2019 г.,08.05.2019 г. , 07.06.2019 г., 07.07.2019 г. и 06.08.2019 г. така общият размер на плащанията е 2060,64 лв. при годишен лихвен процент по заема от 40,31% и годишен процент на разходите за заема от 49,47%. В тези месечни вноски е включена и такса за експресно обслужване в размер на 532,71 лв., уговорена в чл.1, ал.3 от договора. В договора е посочен адрес на ответницата – с.

Е, общ.Ц.К, ул.***.

В чл.4 от договора е посочено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по този договор, а именно поръчител, който да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция. Съответно в чл.4, ал.2 от договора е уговорено, че при неизпълнение на това задължение на заемателя се начислява неустойка в размер на 532,71 лв., която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата. Съответно в чл.8, ал.2 от договора е уговорено, че при забава на плащане на задълженията на заемателя същият дължи законната лихва за всеки ден забава. В чл.11, на договора заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа на „Вива кредит“ООД, актуална към датата на сключване на договора.

Видно от Разходен касов ордер №84/09.11.2018 г. на ответника е изплатена сумата 1300 лв.

С Рамков договор от 01.12.2016 г. за прехвърляне на вземания/цесия/ ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД като купувач и „Вива кредит“ООД като продавач се съгласяват продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем. В чл.2.2. от този договор страните са уговорили, че конкретното прехвърляне ще става с подписване на документ, наречен Приложение №1, който ще има характер на допълнително споразумение.

В приложение №1 от 02.09.2019 г. е записана като длъжник ответницата П. Н. П. със заем от 09.11.2018 г. за сумата 1300 лв. , при договорна лихва от 227,93 лв. и неустойки 1310,42 лв. и общо дължима сума към датата на продажбата –2 838,35 лв. За цесията от е приложено потвърждение от продавача „Вива кредит“ООД.

С изрично пълномощно управителя на „Вива кредит“ООД е упълномощил „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД да уведоми от името на цедента всички длъжници по цедираните вземания.

Юрисконсулт на „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД е подготвил уведомително писмо до ответницата, с което я уведомява, че вземането е прехвърлено и посочва банковата сметка, по която се дължат плащанията по договора за заем. Това уведомително писмо е приложено и към исковата молба, която е връчена на ответницата при 2 условията на чл.47 от ГПК.

На 30.06.2020 г. ищецът е поискал и по ч.гр.д.№805/2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение за сумите 1300 лв. главница по договор за паричен заем, 227,93 лв. договорена лихва за периода 09.12.2018 г. – 06.08.2019 г., 80,79 лв. обезщетение за забава за периода 10.12.2018 г. – 19.06.2020 г., както и за 32,56 лв. разноски по производството и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува, дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.

В случая ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент именно той има право да търси изпълнение на същото. Уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника ведно с исковата молба и последният не е посочил, респ. не е представил доказателства за извършено плащане към кредитора преди това връчване.

Сключеният между ответницата и първоначалния кредитор договор за заем е валиден, като договорената сума е предадена на ответницата.

Предвид валидността на договора за заем, както и на извършената цесия, ответницата дължи на ищеца заплащане на главницата, получена по договора, а именно 1300 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно 26.06.2020 г.

Тъй като с уговорената в договора лихва не са надвишени размерите, посочени в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, а именно 50% /надвишаващ пет пъти законната лихва, определена с ПМС/ годишен процент на разходите, ответникът следва да заплати и така уговорената договорна лихва в размер на 227,93 лв.

Искът за установяване съществуването и размера на обезщетението за забава се явява основателен и доказан, т.к. за периода 10.12.2018 г. – 19.06.2020 г. законната лихва върху сумата 1300 лв. е 201,52 лв.

На основание чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разходи. В настоящото производство ищецът е направил разноски от 93,62 лв. за държавна такса за исковете, а размерът на юрисконсултското възнаграждение съобразно сложността на делото съдът определя на 100 лв. Ответникът следва да възстанови на ищеца и сумите 32,56 лв. разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№805/2020 г. по описа на РС Разград.

3

По гореизложените съображения, Съдът:

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Н. П., ЕГН ********** от гр. В, ул.***, ап.20, че същата дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК 202527341 със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Панайот Волов“, №29, ет.3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, сумата 1300 лв. /хиляда и триста лева/ по договор за заем от 09.11.2018 г., сключен с „Вива Кредит“ООД ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 227,93 лв. /двеста двадесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ договорна лихва за периода 09.12.2018 г. – 06.08.2019 г. и сумата 80,79 лв. /осемдесет лева и седемдесет и девет стотинки/ обезщетение за забава за периода 10.12.2018 г. – 19.06.2020 г., за които задължения е издадена заповед за изпълнение №2259/01.07.2020 г. по ч.гр.д.

№805/2020 г. по описа на Районен съд - Разград.

ОСЪЖДА П. Н. П., ЕГН ********** от гр. В, ул.***, ап.20ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК 202527341 със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Панайот Волов“, №29, ет.3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, сумата 93,62 лв. /деветдесет и три лева и шестдесет и две стотинки/ за разноски и 100 лв. / сто лева / юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, както и 32,56 лв. /тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ разноски и 50 лв.

/петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по по ч.гр.д.№ 805/2020 г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.

№805/2020 г. по описа на Районен съд - Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4