Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 29.08.2023, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Административно наказателно дело 52/2023
Вид
Решение № 37
Подписан
29.08.2023
В сила
26.09.2023
Състав
Тодорка Стоянова Цончева

Цитирани разпоредби

  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4, изр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Котел, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодорка Ст. Цончева при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно наказателно дело № 20232210200052 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К“ № 6641293/06.11.2022 г. на ОДМВР - Сливен, с който на К. Д. Н., ЕГН **********, гр.Несебър, ул. ************** на основание чл.189 ал.4 вр. чл.

182, ал.2, т.4 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300.00 лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДП.

Жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв.Х. Н. – Б. от АК Бургас моли съда да отмени издадения електронен фиш като счита същия за неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения, подробно изложени в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят представител, редовно призовани не се явяват. и неговият процесуален

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, не изпраща упълномощен представител, взема становище – да бъде потвърден ЕФ.

Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения.

От събраните по делото доказателства, гласни и веществени доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се 1 установи следното от фактическа страна:

На 06.11.2022г. в 10.30 часа по път II 48 на км.53 300 посока от село Градец към село Мокрен, община Котел, област Сливен, извън населено място, с АТСС – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера „TFR1-M 583“ била засечена и отчетена скорост на движение на МПС - лек автомобил „Мицубиши АСХ“ с рег. № ************ от 82 км/ч., при максимално допустима в участъка извън населеното място – 50 км/ч, ограничение въведено с комбинация от пътни знаци В-26 50км/ч. и Т-2000м. и приспаднат толеранс от 3 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 6641293, в който като нарушител било вписано лицето, на което е регистрирано МПС – а именно жалбоподателката К. Д. Н.. В издадения Електронен фиш № 6641293 за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДП на жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 300,00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно определени норми, очертани за конкретно място на движение за различните пътни превозни средства. Разграничителният критерий, даден в чл. 21, ал. 1 от ЗДП, установяващ допустимите скорости на движение, е категорията на пътното превозно средство и мястото на движение - населено място, извън населено място, магистрала. Съгласно ал.2 на същата разпоредба когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай за съответния участък от пътя, разрешената скорост е била не по-висока от 50 км/ч., въведена с пътен знак В-26. Жалбоподателката е нарушила правилата на движение, установени в чл. 21, ал. 2 от ЗДП, движейки се със скорост от 85 км/ч. при допустима такава от 50 км/ч. Така описаното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушение по ЗДвП.

2

Административно-наказващият орган правилно, след като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма, е издал електронен фиш серия К № 6641293 и е наложил наказание в установения от закона размер глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2 т.4 от ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 (изм.ДВ бр.19 от 13.03.2015г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДП законодателят е предвидил, че автоматизираните технически средства и системи и уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./ издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДП е определен начина и реда за използването . В настоящия случай видно от представеното по делото писмени доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано автоматизирано техническо средство, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред, попълнен е протокол за използване на мобилно АТСС за контрол. От приложените по преписката снимки безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по-висока скорост от разрешената, а именно 85 км/ч, като с електронният фиш е приспаднат толеранс от 3 км/ч, с оглед на което съдът намира, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДП, поради което същата следва да понесе предвидената административнонаказателна отговорност. При издаването му не са допуснати нарушения, нито на материалния, нито на процесуалния закон.

Ел.фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя с доказателствата и доказателствените средства, събрани и 3 проверени в хода на производството. Точно и ясно е установено и посочено мястото на извършване на нарушението, същото е описано надлежно и пълно.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката и изцяло остават недоказани доводите , че правната квалификация на деянието е неправилно формулирана и не ставало ясно каква е била разрешената скорост. В Ел.фиш ясно е посочена разрешената в участъка скорост, а именно 50 км/ч.

На следващо място, с оглед ограничаване възможността за превратно тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, следва да се посочи, че с използването на израза „ … в отсъствието на контролен орган”, законодателят няма предвид, че при установяване на нарушение с автоматизирана система, не може в непосредствена близост да има контролен орган. Законодателният замисъл на тази разпоредба следва да се тълкува в насока, че контролните органи не вземат участие, или ако вземат такова - не могат да влияят при самото установяване и заснемане на нарушението от техническото средство. В този смисъл не може да се приеме, че физическото присъствие на контролен орган до техническо средство за установяване и заснемане на нарушение, предопределя процедура по съставяне на АУАН и издаване НП, а не такава по издаване на електронен фиш. Подобно тълкуване на закона се явява превратно и контрастиращо със законодателния замисъл и логика на института на електронния фиш. След като в случая е безспорно, че нарушението е констатирано с техническо средство, установяващо и заснемащо нарушението, без намеса в работата на техниката от страна на контролните органи и са налице достатъчно данни за техническата годност на автоматизираната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, то приложимата процедура е именно тази по издаване на електронен фиш.

Съдът разгледа и приложи по делото отговора и схемата за приемане на пътна сигнализация от Агенция „Пътна Инфраструктура“ Областно пътно управление Сливен, от които по безспорен начин се установява, че комбинацията от пътни знаци В-26 50км/ч. и Т-2 2000 на път 48 посока от село Градец към село Мокрен са ясни и видими, и са монтирани за сигнализиране на УКПТП /Участък с концентрация на пътно транспортни произшествия/ поставени още през 2018г. съгласно Наредба №18 от 23 юли 2001г. за сигнализация на пътища с пътни знаци и към 10.07.2022г. не са 4 премахвани или повреждани.

В настоящия случай се представиха доказателства удостоверяващи, че процесното АТСС с което е измерена скоростта е преминало първоначална, респ. последваща проверка, от органа използвал мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M 583“, с което е констатирано нарушението. Ето защо, съдът приема, че към датата на констатиране на нарушението – 06.11.2022 г., мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M 583“, с която е заснето нарушението, е била технически годна и изправна за работа.

Съдът намира, че нарушението е доказано от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал от 06.11.2022г.

Превишаването на скоростта в случая е заснето с мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M 583“ и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Събраните от съда писмени и веществени доказателства са достатъчни за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Съдът приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 300 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение.

По делото не се твърди маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, която да води до отмяна на това основание по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН, но съдът, доколкото е задължен служебно да следи за всички отменителни основания, дължи коментиране и този въпрос. Не са налице обстоятелства, които да обосновават маловажност, тъй като извършеното разкрива типичната за този вид нарушения обществена опасност.

По разноските:

Основателна се явява претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от 5 юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, според който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба. Приложимата разпоредба е тази на чл.27е от Наредбата за заплащането на правна помощ, предвиждаща възнаграждение в производства по ЗАНН от 80.00 до 150.00 лева. Следва да се приеме, че делото не се отличава с фактическа сложност, поради което съдът следва да определи възнаграждение в размер на минималния, а именно 100.00 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К“ № 6641293 на ОДМВР - Сливен, с който на К. Д. Н., ЕГН **********, град Несебър, ул. ************** на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300.00 лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН К. Д. Н., ЕГН **********, град Несебър, ул. ************** да заплати на ОД на МВР Сливен, сумата 100.00 (сто) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 6