Присъда № 17 от 15.09.2026, Районен съд - Свиленград

М ОТИВИ към ПРИСЪДА № 17 от 15.09.2026 година по НОХД № 141/2026 година на Районен съд – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 6/2025 година по описа на ГПУ – Свиленград (преобразувано от Бързо такова (БП) с Постановление от 14.01.2025 година на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград), преписка с вх.№ 95/2025 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Десислава Садова – към онзи момент Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига обвинение на Л. У. (L.U.), роден на ********** година в град Анкара, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в ************************** и с адрес за призоваване в страната: град Свиленград, ул.„Гео Милев” № 33, област Хасково, разведен, с висше образование, турски личен номер **************************, неосъждан, за това, че на 08.01.2025 година на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен документ – Турско свидетелство за управление (СУ) на моторно превозно средство (МПС) с № AK ********** на името на Л. У. (L.U.), роден на ********** година, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност престъпление по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.

Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.

3, т. 1, т. 2 и т. 4, б.„б” от НПК в отсъствие на подсъдимия Л. У., тъй като 1./ въпреки че обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Допълнителната разпоредба ( Д Р ) на НК, то отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина;

2./ не е намерен на посочения от него на ДП адрес, а именно: град Свиленград, ул.„Гео Милев” № 33, област Хасково;

3./ променил е посочения от него на ДП адрес, а именно: град Свиленград, ул.„ Гео Милев” № 33, област Хасково, без да уведоми съответния орган;

4./ местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е У.новено и

5./ намира се извън пределите на Република България и не може да бъде призован.

В съдебното заседание, проведено на 15.09.2026 година, участващият по делото Заместник Районен прокурор М. К. поддържа обвинението, така както е предявено с ОА.

Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и У.новени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК и 1 при приложение на института на условното осъждане, а именно: Лишаване от свобода в размер на около 1 година с 3-годишен изпитателен срок. Предлага вещественото доказателство да остане приложено по делото; а разноските за превод да останат за сметка на съответния орган и разноските за експертиза - да бъдат възложени на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия Л. У. – адвокат Д. С., в хода на съдебните прения, пледира за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението. Алтернативно се иска от Съда да преквалифицира деянието като маловажен случай, т.е. в по-леко наказуем състав на престъпление.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени, последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги със закона, приема за безспорно У.новено от фактическа страна, следното:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 260227005000091703 от 27.02.2026 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, подсъдимият не е осъждан.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият няма ненавършили пълнолетие деца, има годишен доход в размер на 10 000 лв. (5 112,92 евро) и не притежава недвижими имоти и МПС.

На 08.01.2025 година, подсъдимият предприема пътуване от Турция за България, като около 06.45 часа се явява на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, за влизане в страната от Турция, управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с турски регистрационен № ************. По това време служебните си задължения изпълнява свидетелят Д. А. С. – Старши полицай в 03 група в ГПУ - Свиленград, к ойто извършва проверка на представени я от подсъдимия Турски паспорт с положена в него френска виза. Граничният служител иска от подсъдимия и неговото СУМПС. Подсъдимият му представя процесното Турско такова.

Свидетелят С. У.новява, че същото не отговаря на изискванията на спесимена за този вид документи.

Неистинското Турско СУМПС е предадено доброволно от Л. У., за което е изготвен съответния Протокол, в който сочи, че предава фалшивата си Шофьорска книжка, която е представил на полицая при влизането си в Бълтгария.

О т Заключението на извършената Техническа експертиза, обективирано в Протокол № 6/2025 година по описа на ГПУ - Свиленград е видно, че предоставеното за изследване Турско СУМПС е неистински документ. Фоновата мрежа и постоянните текстове от лицето и гърба на документа са отпечатани на термосублимационен принтер, а не на висококачествен офсетов печат. Под увеличиние е видно, че фоновата мрежа не съдържа изискуемите по спесимен микротекстове от лицето и гърба на документа. Оптически вариращият елемент от лицевата част на документа е имитиран посредством принтиране, същият не е изготвен полиграфически.

Транспарантният дифракционен оптически вариращ елемент от лиценага част 2 на документа е имитиран посредством принтиране върху трпанспарантен носач и е положен върху защитния ламинат на документа. Защитният ламинат от лицето на документа не достига до края на страницата. Под увеличаване се констатира микрочастици между ламината и бланката. При увеличение се констатира, че снимката на притежателя и персонализиращите данни от лицевата част на дкумента са отпечатани на принтиращо устройство, вместо да са лазорно гравирани. Отчетатаните на гърба на документа дати на придобиване и валидност на съответния вид квалификация са имитирани на принтиращо устройство вместо да бъдат интегрирани посредством лазерна гравюра. У.новява се липсата на UV защита от лицето и гърба на документа, както и липста на „светла” флуоресценция на бланката. У.новена е флуоресценция на бланката, несъответстваща на изисканията на спесимена.

Т.е. процесният документ не е изготвен на поликарбонат, не съдържа необходимите видове печат и защитна печатна техника и не е персонализиран по технология, съгласно изискванията на спесимена. В съдебно заседание вещото лице Й. Р. поддържа представеното Заключение.

Разпитан в хода на БП в процесуалното качаство на обвиняем, Л. У. не се признава за виновен като сочи, че не знаел, че СУМПС било неистинско, тъй като когато трябвало да подменя Шофьорската си книжка, по интернет заявил в Общината издаване на нова и в последствие получил документа от Общината по пощата.

По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на свидетели, разпит на У. в процесуалното качаство на обвиняем, назначена е и е изготвена експертиза, изискани са и са приложени множество писмени документи и т.н.

Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е У.новена, за което се цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка; Справка за пътуване на лице; Протокол за доброволно предаване; Заключение по Техническата експертиза; кореспонденция с турските власти чрез Съвместния контактен център на ГКПП „Капитан Андреево”; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справки за съдимост и актуална такава и др.

Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а именно: Д. А. С. и К. Х. Д.. Показанията на свидетеля Д. А. С., Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелят има качеството на очевидец, формирал непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл показанията му са пряко относими към деянието и неговото авторство. Анализирани в съвкупност и съотнасяне с писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически издържани и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които свидетелства, като в тях не съществуват 3 противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им.

Що се отнася до показанията на разпитания по делото св идетел К. Х.

Д., провел беседа с подсъдимя след задържането му, следва да се посочи, следното: при преценка възможността да бъдат ценени показанията на разпитани полицейски служители от съществено значение е моментът на провеждане на „беседата” и какво качество е имало лицето в този момент.

Проведен разпит от страна на полицейски служител по отношение на задържано лице винаги следва да бъде приеман за официален контакт (в този смисъл Titarenko v Ukraina жалба 31720/2002 година). При провеждане на разговор между задържания и полицейския служител следва да бъдат съблюдавани гаранциите в ЕКПЧ. При липса на защита на правата му, то информацията станала известна на полицейските служители в хода на тези разговори е събрана в нарушение процесуалните правила и не може да бъде ползвана, защото представлява заобикаляне на императивната норма на чл.

105, ал. 2 о т НПК (в този смисъл е делото Д.М. срещу България Жалба 34779/2009 година). Извънпроцесуално признание пред служител на МВР, дадено в рамките на проведена с него „беседа” и приобщени чрез разпит на полицейския служител като свидетел не представлява доказателствено средство за У.новяване на релевантни факти, относими към самопризнанието.

Недопустимо е по този ред да бъда заместено самопризнанието. Отсъствието на адвокат и липса на разясняване на процесуалните последици от самопризнанието опорочават доказателствено значение на беседата. Когато в хода на разследване от полицейски служител, възложено му по служба, бъдат снети обяснения те не могат да бъдат ценени като „извънпроцесуални самопризнания”. Събирането на информация по този ред представлява заобикаляне на закона, защото чрез свидетелски показания се възпроизвеждат обяснения на лице, което не е имало качеството на обвиняем, респ. не е било запознато с правата си по НПК. Императивната разпоредба на чл. 105, ал. 2 от НПК изключва възможността несъбрани по реда на НПК доказателствени средства да бъдат използвани, поради което Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. в тази им част, в която сочи факти и обстоятелства във връзка с направени от подсъдимия признания относно осъщественото от него деяние и не изгражда правни изводи въз основа на тях, а в останала им част (че подсъдимият е бил задържан за изпозването на неистински документ на ГКПП „Капитан Андреево” и относно външното цветово оформление на стария и новия образци на Турските СУМПС), като непротиворечащи на останалия събран поделото доказателствен материал се кредитират от Съда.

Разпитаните свидетели са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители, които само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не се У.новява, който и да е от свидетелите да се е намирал в някакви отношения с 4 подсъдимия, поради което да целят увреждането му, като му припишат престъпление, което не е извършил. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие (по отношение на показанията на Д. в ценените части). Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите и правни изводи.