Определение № 14 от 10.01.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 10.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500006 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248,ал.3 ГПК.

Образувано е по повод постъпилата частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/, представлявана от П.

К. – началник отдел на ТО- гр. Сливен, против определение № 851/18.11.2024 г. по гр.дело №352/2022 . по описа на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на поставеното по делото решение № 294/10.10.2024г в частта за разноските и е осъдена Комисията да заплати държавна такса в размер на 6089,36лв, предвид частичното прекратяване на производството поради отказ от иска.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния закон и със съдебната практика.Сочи за безспорно, че в първото по делото открито съдебно заседание поради частичен отказ на Комисията от предявения иск до размера от 152 233,93 лв., производството е прекратено в тази част с влязло в сила определение. Назначеният особен представител на ответника не е възразил против направения отказ от иска и е направил искане за намаляване на разноските, съобразно претендираната сума. Въз основа на изложеното, Комисията счита, че разноски не следва да бъдат присъждани. Излагат се доводи, че Комисията е освободена от заплащане на държавна такса според разпоредбите на специалния закон/чл.154,ал.3 ЗОНПИ/ и според разпоредбата на чл.84, ал.1 ГПК . Твърди се, че според константната практика на ВКС исковете на Комисията са за публични държавни вземания и ищецът следва да се ползва с привилегията, предвидена в чл.84 ГПК.Сочи се, че разпоредбата на чл.159 ЗОНПИ препраща към ГПК за неуредените със специалния закон въпроси. Доколкото ЗОНПИ не предвижда заплащане на държавна такса при предявяване на иска, счита, че специалната разпоредба следва да намери прилагане вместо общите.Дори да бъдат приложени общите разпоредби, 1 съгласно чл.159 ЗОНПИ, то ищецът следва да бъде освободен от плащане на държавна такса на осн.чл.84,т.1 ГПК и чл.162 ,ал.2 ДОПК, която изброява публичните държавни вземания. Цитира решение № 215/12.10.2017 г., постановено по гр. дело № 432/2017 г., ГК, IV г.о. на ВКС, според което Комисията е процесуален субституент на Държавата и на основание ТР № 7/16.11.2015 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС, не се дължи държавна такса в случаите, когато държавен орган сезира съда или отговаря пред съда като представител на държавата в изпълнение на възложена със закон компетентност, защото, макар органът да е инициирал производството по гражданското дело, не негов е интересът и ползата от правораздавателната дейност.

Цитира се и ТР № 6/06.11.2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,в което е посочено, че „държавата и държавните учреждения дължат държавна такса при въззивно и касационно обжалване на решения по трудови дела и дела по искове за парични вземания на държавните служители по ЗДСл.“, т.е. тези спорове са извън обхавата на чл.84,т.1 ГПК.Не така стои въпросът при делата, чийто предмет е отнемане на незаконно придобито имущество, където Комисията е субституент на Държавата. В посочения смисъл е и практиката на съдилищата, според частния жалбоподател.На следващо място се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т. 5 ДОПК вземанията на Държавата по делата за отнемане на незаконно придобито имущество са публични, тъй като представляват санкция, упражнявана от Държавата – израз на нейната публична власт. На последно място се изтъква, че частичният отказ от предявения иск е породен от факти, настъпили след подаване на исковата молба – постановяването на ТР№4/18.05.2023 г. по т.д №4/2021 г. на ОСГТК на ВКС.Ответникът е дал повод за завеждане на делото и отказът от иска е поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, а ищецът има право на разноски.

В отговор на частната жалба, подаден от адв. А., особен представител на Ж. Д. Ж., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Счита, че не са налице предпоставките на чл.84, ал.1 ГПК за освобождаване на Комисията от заплащане на държавна такса по делото, съгласно предпоставките на т.10 от ТР №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, чл.2 от ЗДС и чл.162, ал.2 ДОПК.

Сочи актуална практика на съдилищата – определение №2900/11.06.2024 г. по ч.гр.дело №1762/2024 г. по описа на Четвърто гражданско отделение на ВКС, според което след приемането на Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм.. 23.01.2018 г./ и в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобито имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора- чл. 78. ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм/ и чл.157.ал.2 от ЗОНПИ. В посочения смисъл е формирана трайна практика на ВКС. Според разпоредбата на чл.154 ЗОНПИ Комисията не внася държавна такса при предявяването на иска, което не значи, че тя не се дължи от ищеца съобразно изхода на спора или при прекратяване на производството. Счита определението за правилно и моли да бъде потвърдено.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, прие за установено следното:

2

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Сливенския окръжен съд по исковата молба на КОНПИ против Ж. Д. Ж. по иск с правно основание чл.153,ал.1 ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност от 165 565, 70 лв.С молба вх. №6605/24.11.2023 г. Комисията е депозирала отказ от предявения иск за имущество на стойност 152 233,93 лв. и производството по делото е прекратено в тази част с протоколно определение от 05.02.2024 г. по делото.

С обжалваното определение Сливенският окръжен съд е оставил без уважение молбата на Комисията за изменение на постановеното по делото решение в частта, с която е осъдена да заплати държавна такса по прекратената част от производството поради направения отказ от иск в размер на 6089лв. За да достигне до този извод, съдът е приел, че доводите за недължимост на държавната такса, повторени пред настоящата инстанция, са неоснователни.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗПКОНПИ, е частноправно.В решение №3/08.07.2008г. по конст.д.№3/2008г. на КС на РБ е прието, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. Доводите в жалбата, че производството по отнемане на незаконно придобито имущество касае публично вземане не са основателни. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т.е. занапред.Безспорно, също така, положителното решение по чл. чл. 154 ЗПКОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост.

Както е изяснено в определение № 13/12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., ВКС, една от разликите между ЗОПДИППД (отм.) и следващите два закона – ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ - е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл. 28, но по иска по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) и по иска по чл. 153 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото.

Поради това позоваването от страна на частния жалбоподател на съдебна практика, формирана по приложението на ЗОПДИППД (отм.), е 3 неоснователно – тази практика е създадена при различна правна уредба. По действащия закон е налице изрична разпоредба /чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ , идентична на чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.)/, от която следва, че при отхвърляне на исковете на Комисията /или при прекратяване поради отказ от иска/ в нейна тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото. От нормата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай, че искът е неоснователен или производството е прекратено. Касае се за изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително / виж определение № 2366/02.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г., ІІІ г. о., ВКС и цитираните в него други актове на ВКС по същия въпрос/ В заключение, доколкото друго не е предвидено, КПКОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, в зависимост от резултата, на основание чл.157,ал.2 ЗПКОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл.84, т.1 ГПК. Що се отнася до това дали ответникът е дал повод или не за завеждане на делото, това би имало значение при разрешаване на въпроса с дължимите разноски/чл.78, ал.2 ГПК/, но не и относно дължимостта на държавна такса.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от П. К. - началник отдел на ТО - гр. Сливен, против определение № 851/18.11.2024 г. по гр.дело №352/2022 г. по описа на Сливенския окръжен съд.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4