Решение № 75 от 01.07.2019, Районен съд - Оряхово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

Гр.Оряхово,01.07.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Оряховският районен съд, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ИВЕТА

КЪНЕВА-САНКОВА при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 387 по описа на ОРС за 2018 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал.1, във вр. с чл.430 от ТЗ, и чл.86 от ЗЗД от Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Московска“ № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова, действащи в качеството си на главен изпълнителен директор и изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт И.С.К. против Е.А.И., с ЕГН ********** *** и П.Г.К., с ЕГН ********** *** за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 8 177.87 лв./осем хиляди сто седемдесет и седем лева и осемдесет и седем ст./, представляваща задължение по Договор за кредит за текущо потребление от

22.05.2015 г., от които главница,в размер на 6 162.69 лв. /шест хиляди сто шестдесет и два лева и шестдесет и девет ст./, договорна лихва за периода 28.11.2015 г. до 14.06.2018 г. в размер на 1 764.69 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и девет ст./, санкционираща лихва за периода 28.02.2016 г. до 14.06.2018 г. в размер на 130.49 лв. /сто и тридесет лева и четиридесет и девет ст./, еднократна такса „разходи по изискуем кредит“ в размер на 120.00 лв. /сто и двадесет лева и нула ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2018 г. /депозиране на Исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар в размер на 450.00 лв.

В исковата молба се твърди, че на 22.05.2015 г. г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Е.А.И., е сключен Договор за кредит за текущо потребление, като на същата е отпуснат кредит в размер на 6 400 лв.

/шест хиляди и четиристотин/, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване – 22.05.2015 г. Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 28-мо число на месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 10.5% годишно. Уговорено е, че кредитът се погасява чрез разплащателна сметка с IBAN № BG73STSA93000022475907 с месечни погасителни вноски, състоящи се от различни части главница и договорна /възнаградителна/ лихва.

Съгласно Договор за поръчителство от 22.05.2015 г., е учредено лично обезпечение на отпуснатия кредит от ответникът П.Г.К. ***.

Сочи се също, че на 28.11.2015 г. кредитополучателят не е заплатил дължимата месечна погасителна вноска и след тази дата окончателно е преустановено заплащането на месечните вноски и по заема не са извършвани никакви погашения. Съгласно чл. 19 ал.1 от ОУ, частта от всяка падежирала и непогасена вноска представляваща главница, се олихвява със санкционираща лихва, равняваща се на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта.

Към

15.06.2018 г. непогасените изцяло дължими месечни вноски по кредита са 31. Тъй като кредитът е станал предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи и такса „разходи по изискуем кредит“ в размер на 120.00 лв.

В исковата молба е посочено, че поради наличието на забава в плащанията от длъжника за повече от 90 дни, на осн. чл.19, ал.2 във вр. чл.20, ал.1 т.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД с депозираното на исковата молба ищецът обявява процесния договор за предсрочно изискуем.

С ИМ са представени писмени доказателства: извлечение от счетоводни книги от 15.06.2018 г., Договор за кредит за текущо потребление от 22.05.2015 г. сключен между страните и приложимите към него Общи условия, извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните на „Банка ДСК“ ЕАД прилага при извършването на услуги на клиенти.

По искане на ищеца е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка на документите, съхранявани в кредитното досие на длъжника и информационната система на „Банка ДСК“ ЕАД да даде отговор на следните въпроси:

1.Усвоени ли са средствата по договора и на коя дата?

2.Бил ли е погасяван своевременно кредитът?

3.Към 15.06.2018 г., както и към датата на връчване на преписа от ИМ за отговор, налице ли са просрочени погашения по кредита?

4.Ако – да, към съответните дати колко са просрочените вноски, кои са техните падежи и какъв е техният размер?

5.Какъв е размерът на дължимите такси по заема?

6.Какъв е размерът на непогасените задължения при дата на предсрочната изискуемост: 1.- датата на депозиране на настоящата искова молба; 2. Датата на връчване на препис от исковата молба на ответника за отговор?

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от назначените особени представители на ответниците – адв. З.Й. и адв. Ц.К., не са постъпили писмени такива.

В съдебно заседание за ищеца редовно призован, се явява юр.к.И.К., който поддържа предявения иск.

В съдебно заседание, особения представител на ответницата Е.А.И.-адв.Ц.К. се явява, не оспорва иска по основание и размер.Изразява становище за основателност на същия.

В съдебно заседание, особения представител на ответника П.Г.К. - адв.З.Й. се явява и не оспорва предявения иск. Изразява становище за основателност на същия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства от ищеца се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.А.И., е сключен Договор за кредит за текущо потребление, като банката е предоставила кредит в размер на 6 400 лв. /шест хиляди и четиристотин/, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Сумата по кредита е изцяло усвоена от кредитополучателя на 22.05.2015 г. Съгласно Договор за поръчителство от 22.05.2015 г., е учредено лично обезпечение на отпуснатия кредит от П.Г.К. ***.

На

28.11.2015 г. кредитополучателят не е заплатил дължимата месечна погасителна вноска и след тази дата окончателно е преустановено заплащането на месечните вноски и по заема не са извършвани никакви погашения. Към 15.06.2018 г. непогасените изцяло дължими месечни вноски по кредита са 31.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните като компетентна, обективна и пълна се установява, че общият размер на дължимата сума по кредита към 15.06.2018 г. – датата на депозиране на ИМ от ищеца, дължимата сума по главницата на получения от ответницата кредит е в размер на 6 162.69 лв. Дължимата лихва по кредита е в размер на 1 764.69, а санкциониращата лихва е в размер на 125.72 лв. За втория период -18.02.2019 г. - датата на получаване на ИМ от особения представител на ответницата Е.А.И., дължимата главница е в размер на 6 162.69 лв., дължимата лихва е в размер на 2 221.30 лв., а санкциониращата лихва е 172.02 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.79 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валиден договор за кредит между страните с уговореното съдържание, изпълнение на задължението си да предостави под формата на потребителски кредит, претендираната сума, наличието на уговорка за възнаградителна лихва, както и настъпване изискуемостта на вземанията си.

При доказване на горните факти, в тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили претендираните суми.

Безспорно се установи в производството, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.А.И., с ЕГН **********, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, като банката е предоставила кредит в размер на 6 400 лв. /шест хиляди и четиристотин лева/, със срок на издължаване – 120 месеца от датата на неговото усвояване. Сумата по кредита е изцяло усвоена от кредитополучателя на 22.05.2015 г. На 28.11.2015 г. кредитополучателят по договора за кредит не е заплатил дължимата месечна погасителна вноска и след това плащанията по кредита са преустановени.

Общият размер на дължимата сума по кредита е 8 177.87 лв., от които дължимата главница възлиза на сумата от 6 162.69 лв., размера на договорната лихва за периода 28.11.2015 г. до 14.06.2018 г. е в размер на 1 764.69 лв., размера на санкциониращата лихва за периода 28.02.2016 г. до 14.06.2018 г. е в размер на 130.49 лв., а размера на еднократна такса „разходи по изискуем кредит“ е в размер на 120.00 лв.

Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от Закона за потребителския кредит. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума – 6 400 лв., общият размер, който потребителят следва да върне – 6 400 лв., годишният процент на разходите – 13,56%, годишния лихвен процент по кредита – 11,5%, представен е погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски - 120 вноски , както и дължимата такса за „разходи по изискуем кредит“ е в размер на 120 лева. Договорът е обезпечен с договор за поръчителство сключен между банката кредитор и ответника П.К., с който същият се е задължил солидарно с ответницата Е.И. да върне сумата от 6 400 лв., при годишен лихвен процент по кредита – 11,5%, по представения погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски - 120 вноски.

С оглед изложеното, съдът приема, че сключения между страните Договор за кредит за текущо потребление от

20.04.2015 г. е действителен. С ръкописното изписване на имената си и полагане на подписа си под графата "потребител" ответницата е удостоверила, че е съгласна и приема условията на договора. Ответницата се е подписала и на всяка страница от договора, с което е удостоверила че е прочела и е съгласна с условията по него.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Съгласно договорът потребителят е длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща дължимите си месечни вноски по предоставения погасителен план чрез разплащателна сметка на кредитополучателя, като в случай на просрочие дължи да заплати и начислените лихви за периода на просрочието. Договорът е двустранен и възмезден, като в полза на кредитора е предвидено възнаграждение, т.е. лихвите са възнаградителни. Освен това от потребителя се дължи и годишен процент на разходите по кредита. Клаузите в договора са ясно и недвусмислено формулирани.

При свободата на договаряне и по изрична воля на ответника той е получил кредит за текущо потребление на стойност 6 400 лв.

С оглед характера на договора, неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави договорената сума и възможността на последния да я върне разсрочено и на вноски, макар и с надбавки, съдът намира, че договорът в частта на уговорената дължима лихва не противоречи на закона и добрите нрави. Възнаградителната лихва и годишния процент на разходите в настоящия случай калкулират риска от бързото отпускане на кредита при предсрочна изискуемост, поради което не следва да се приемат като неравноправни и недействителни.

По делото се доказа по безспорен начин, че кредиторът е изпълнил задължението си да преведе съответната част от договорените средства по сметка на потребителя, като за потребителя е възникнало задължение за същия и поръчителя да върнат предадената парична сума в уговорения в договор начин и срокове.

На основание чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД при забава на плащанията от страна на кредитополучателя с повече от 90 дни, вземането на кредитодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки (които по същество представляват възнаградителна лихва).

Разпечатката съдържа 49 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c930c1c-14d6-4f4c-b578-d798038f8a18