Решение № 334 от 08.09.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. /населено място/, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – /населено място/, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20231230200428 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. С. К. с ЕГН **********, с адрес : /населено място/ подадена чрез процесуален представител – адв. Б. от АК – /населено място/ срещу наказателно постановление

/НП/

№

23-0314000263/03.05.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – /населено място/, РУ - /населено място/, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 162, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление. Твърди се липса на съставомерно поведение, нарушение на материалния и процесуалния закон и неизяснена фактическа обстановка. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от процесуален представител - адв. Б., която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Изтъква, че в АУАН не е посочено държавата на издаване на СУМПС, дали същото е било валидно, съответно не е посочена и дата на влизане на съответния водач на територията на Р България. На следващо място се излагат твърдения за неправилно приложение на санкционната норма, доколкото същата не кореспондира с 1 вменената като нарушена материално-правна норма. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата стрА. Началник РУ - /населено място/, редовно призовА., не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна стрА.:

На 25.04.2023 г. около 17:33 часа, в гр. /населено място/ по ул. „Ц.Б. “ жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ ***, с посока на движение от ж. п прелеза към зеленчуковата борса, когато бил спрян за проверка в района на бензиностанция П., гр. /населено място/ от служители на РУ – /населено място/ – свидетелите А. Б. и Ж. Д.. В хода на извършената проверка същия представил на контролните органи чуждестранно свидетелство за управление на МПС № ***, издадено от В..

След извършена проверка на свидетелството му за управление на МПС и справка с ОДЧ се установило, водача не е напускал Р България от три месеца.

За констатираното свидетеля Б. съставил на жалбоподателя В. К. АУАН серия GA, бл. № 846265/25.04.23г. за нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, който акт бил подписан от жалбоподателя без възражение.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 23-0314-000263/03.05.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – /населено място/, РУ - /населено място/, с което на жалбоподателя В. К. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 162, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и показанията на свидетелите А. Б. Б. и Ж. К. Д..

Събраните по делото писмени доказателства единно и непротиворечиво установяват възприетата по-горе фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им А.лиз.

При така установената фактическа обстановка от правна стрА. съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирА. е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. РазгледА. по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото наказателно постановление, с оглед спазването на правилата за компетентност при съставянето и издаването им и прие, че лицата, заемащи длъжността „Командир на отделение в ОДМВР“, са компетентни длъжностни лица да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП на основание т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, която е представена по делото. На 2 основание т. 3.8 от тази Заповед - Началниците на районите управления при ОДМВР – на обслужвА.та територия са оправомощени да издават наказателни постановления. Спазени са разпоредбите на чл. 40, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и на твърдения нарушител, като е подписан от съответните лица (актосъставител и свидетел) и от жалбоподателя. Сроковете по чл. 34, ал.1 и ар.3 от ЗАНН също са спазен.

Първоинстанционният състав обаче счита, при издаване на атакуваното наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съобразно чл. 162, ал.1 от ЗДвП „българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - стрА. по Споразумението на Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в стрА.та“.

Съдържанието на нормата на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, която административнонаказващият орган твърди, че е нарушена, предполага посочване в АУАН и наказателното постановление на държавата на издаване на СУМПС, както и датата на влизане на водача на територията на Р България. В процесния случай отсъстват данни относно датата на влизане на водача на територията на Р България, за да се установи, че е изтекъл тримесечният срок, предвиден в чл. 162, ал.1 ЗДвП. По този начин отсъства основен факт от обективната стрА. на нарушението, при липсата на твърдения за който не може да се установи съставомерност на деянието по посочената за нарушена норма на чл. 162, ал.1 от ЗДвП. Видно от съдържанието на фактическото обвинение, както в АУАН така и в обжалваното наказателно постановление е посочено, че е извършена справка с ОДЧ, което се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели, но и от техните показания не може да се установи на коя дата е влязъл в стрА.та ни жалбоподателя. Съответно за контролните органи не е било пречка да посочат в обстоятелствената част на обвинението, дата на която жалбоподателя е влязъл на територията на стрА.та ни, доколкото същата им е стА.ла известна при извършената от тях справка. Освен това по делото липсват и доказателства в тази насока. Последното представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като се препятства възможността на нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява и срещу какви факти следва да се защитава.

Основателно е и възражението, че посочената санкционна норма не съответства на нарушение по чл. 162, ал.1 от ЗДвП, като нормата на чл. 177, 3 ал.1, т.2 от ЗДвП не урежда състав на нарушение, относим към описаното нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП. Нито една от хипотезите на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП не съответства на вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което липсата на съответствие межди нарушението и нормата, въз основа на която се ангажира административно-наказателна отговорност също следва да се оцени като допуснато съществено процесуално нарушение.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съобразно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на оргА., издал отменения акт или отказ. В процесния случай жалбата е подадена чрез адвокат Б., надлежно упълномощен процесуален представител, която представлява жалбоподателя и се явява в съдебно заседание, като са приложени доказателства – договор за правна защита и съдействие, за заплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. С оглед на това въззиваемата стрА. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0314-000263/03.05.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – /населено място/, РУ - /населено място/, с което на В. С. К. с ЕГН **********, с адрес : /населено място/ е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП за нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР – /населено място/, да заплати на В. С. К. с ЕГН **********, с адрес : /населено място/ сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен 4 съд – /населено място/, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – /населено място/: _______________________ 5