Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 231 от 16.12.2024, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Административно наказателно дело 794/2024
Вид
Решение № 231
Подписан
16.12.2024
В сила
25.03.2025
Състав
Мая Андонова Миленкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Кюстендил, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20241520200794 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Т. Г. К., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил обжалва наказателно постановление № 24-1139-001712/12.07.2024г., издадено от началника на сектор Пътна полиция в ОД на МВР Кюстендил, с което му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 20 лева , на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП..

Жалбоподателят поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като сочи допуснати нарушения на процесуалните правила и оспорва НП по същество.

Наказващият орган,чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

От фактическа страна:

На 28.06.2024 г. в 21:05 ч. свидетелите Д. Х. и В. Н., служители на РУ на МВР Кюстендил, изпълнявали служебните си задължения като полицейски патрул. При обход на града, на бул. „Цар Освободител“, пред магазин Фантастико те забелязали паркиран лек 1 автомобил м. Ситроен“, модел „С4 Пикасо“, с рег.№ ***********. Автомобилът бил паркиран след пешеходна пътека, преди уширение за автобусна спирка, респективно преди знак за такава спирка. Полицейските служители приели, че водачът е паркирал неправилно и тъй като същият не бил в автомобила те поставили уведомление на предното стъкло на автомобила за съставен фиш за нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал.1 т.1 от ЗДвП.

Малко по-късно, на същата дата, собственикът на превозното средство – жалб. Т. К. се явил в РУ Кюстендил, където изразил несъгласие със съставения му фиш за нарушение.

С оглед изразеното несъгласие с описаното във фиша за нарушение , на същата дата, св. Д. Х. съставил АУАН № GA854952, в който описал нарушението и му дал правна квалификация – чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При съставяне на акта, св. Х. влязъл , по невнимание, в оперативната система на сектор Пътна полиция, но през профила на своя колега – св. В. Н., поради което и като актосъставител в АУАН е посочен св. Н., въпреки че в действителност актосъставител е св.

Х.. Съдът прие това за техническа грешка и не го отчете като съществено нарушение на правилата по съставяне на АУАН.

Въз основа на съставения и връчен на К. АУАН, на 12.07.2024 г. началник сектор Пътна пориция при ОДМВР Кюстендил издал атакуваното наказателно постановление, в което е възпроизведено дословно описаното в акта и е дадена същата правна квалификация на нарушението. На осн. Чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП на въззивника е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 20,00 лева.

По доказателствата :

В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателствени средства, които изцяло подкрепят обвинителната теза на АНО. Разпитаните по делото свидетели, извършили проверката потвърждават изцяло и в детайли описаното от тях в акта.

Съдът намира, че показанията на тези свидетели са логични и последователни, поради което и ги кредитира изцяло.

. По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.

314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - чл. 189, ал.1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма.

По отношение на съдържанието на АУАН и НП, съгласно изискванията на чл. чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН, съдът намира, че е налице нарушение и то от категорията на 2 съществените, такива които ограничават правото на защита на санкционираното лице.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено съвсем бланкетно, че нарушението на въззивника се изразява в това, че е паркирал автомобила си на ул.“Цар Освободител“, пред магазин Фантастико. Липсва подробно описание за начина на паркиране , респ. за точното място, на което е бил паркиран автомобила / непосредствено след пешеходна пътека, преди обозначение за автобусна спирка, плътно до тротоара, в дясно, по посока на движението /.

По начина , по който нарушението е описано не може да се търси каквато и да е отговорност на водача, тъй като не може да се установи в какво се изразява противоправното му поведение. Още по-голяма неяснота създава фактическото описание на нарушението , което представлява дословно възпроизвеждане на текст на нормата на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според тази норма : Престоят и паркирането са забранени:

1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;

Тя съдържа в себе си различни хипотези на противоправно поведение и липсата на конкретика в случая от една страна ограничава правото на санкционираното лице да разбере в какво е обвинени, а от друга страна не дава възможност на съда да извърши обективна преценка на фактите и отнасянето им към съответната правна норма.

. По законъсобразността на атакуваното НП по същество:

По делото липсва спор по фактите. Жалбоподателят не отрича, че на процесната дата автомобилът му е бил паркиран точно на описаното място – на ул. „Цар Освободител“, пред магазин „Фантастико“ .

Предвид установените по делото факти съдът приема, че автомобилът на жалбоподателя е бил правомерно паркиран и не е представлявал пречка по смисъла на чл.

98, ал. 1, т. 1 от НК, а следователно и деянието му е несъставомерно от обективна страна.

Нормативните правила за паркиране в населено място и на път с двупосочно движение дава разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Посоченото правило за поведение предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

От показанията на свид.Н. се установява, че жалбоподателят К. е изпълнил в пълнота тези изисквания - плътно до бордюра, по посока на движението ,след пешеходна пътека При така установените факти се налага извод, че процесният лек автомобил е бил паркиран от жалбоподателя в съответствие с правилото по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, т. е. правомерно и според настоящия състав не е представлявал "пречка" от правна страна като признак от състава на административното нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Това е така, тъй като при начина, по който е бил паркиран автомобилът, деянието не е било носител на никаква обществена опасност.

Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно и по същество.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 24-1139001712/12.07.2024г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил, с което на Т. Г. К., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил е наложено административно наказании - на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20,00 лв. за нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския админинстративен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4