Решение № 5474 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5474 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20261100506061 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на Й. А. С., подадена чрез пълномощника адв.В.Б.длъжник по изп.дело № 20259190437673 по описа на ЧСИ С.А., срещу разпореждане от 04.03.2026 г. на ЧСИ С.А. по изп.дело № 20259190437673 по описа на ЧСИ С.А., с което е оставено без уважение възражението на длъжника; оставена е без уважение молбата на длъжника за заличаване на възбраната; оставена е без уважение молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че процесуалното право на взискателя да се снадби с изпълнителен лист е преклудирано. Вземането е станало изискуемо на 26.10.2010 г., когато е влязло в законна сила решението по гр.дело № 6924/2010 г. на СРС, 89 състав. С оглед на което според длъжника образуваното изпълнително дело следвало да се прекрати, издадения изпълнителен лист да се обезсили, както и наложените обезпечителни мерки следвало да бъдат отменени. Като е отказал да стори всичко това, съдебният изпълнител бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, поради което длъжникът моли съда да отмени обжалваното разпореждане с всички произтичащи от това законни последици. В случай, че съдът приеме жалбата за неоснователна, то алтернативно длъжникът моли последната да се счита за предявено искане по чл.439 и 1 сл. ГПК, с което оспорва съществуването на изпълняемото право на взискателя по изложените в жалбата съображения.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- Й.Й.С., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на законния си представител Х.П.П. не взема становище по подадената жалба.

Частният съдебен изпълнител С.А. е депозирала мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК.

Излага доводи за недопустимост на подадената жалба. В случай, че съдът прецени, че жалбата е допустима, то моли да остави същата без уважение, като неоснователна по изложени в мотивите съображения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД приема, че жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:

Законосъобразността на принудителното изпълнение подлежи на двояка преценка - за материална законосъобразност и за процесуална законосъобразност.

Принудителното изпълнение е материално законосъобразно, когато изпълняваното вземане съществува и /при изпълнение на парично вземане/ имуществото, върху което е насочено изпълнението принадлежи на длъжника. Материалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана единствено чрез иск, като процесуалната законосъобразност на изпълнителните действия е без правно значение.

Поради това исковата защита срещу материално незаконосъобразното принудително изпълнение може да се осъществи преди, по време и след приключването на изпълнителния процес.

Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение /например- постановление за възлагане на публична продан/ и са спазени другите изисквания на процесуални закон. Процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана по иск за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, както и по жалба срещу действията и отказите на съдебния изпълнител, когато страната желае да се възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. В първия случай защитата е искова, като предмет на делото е вземането за обезщетение, което възниква от виновно и противоправно деяние, което е причинило вреда и делото се разглежда по реда на общия съдебен исков процес, а във втория случай делото се разглежда едноинстанционно от окръжния съд, като предмет на делото е потестативното право на страната да иска да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител.

На обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона, като изпълнителните действия и откази може да 2 бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания. Изброяването в чл.435 от ГПК не е изчерпателно. В закона е уредена изрично възможността за обжалване на друго действие на съдебния изпълнител разпределението / чл.463 от ГПК/, както и възможността действията на съдебния изпълнител да бъдат обжалвани от съпруга на длъжника, когато изпълнението е насочено върху вещи съпружеска имуществена общност / чл.503 от ГПК/.

Възможността за обжалване на определени съдебни актове, както и на действия на съдебния изпълнител съществува само и доколкото е призната изрично от закона. В разпоредбата на чл.435, ал.1- ал.5 от ГПК законът изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия.

Съдът приема, че хипотезите, в които длъжникът по изпълнението може да обжалва действията на държавния или частния съдебен изпълнител са изчерпателно изброени в нормите на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК. В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК /след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г./ са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. Безспорно е обстоятелството, че в процесния случай жалбоподателят обжалва разпореждане от 04.03.2026 г. на ЧСИ С.А. по изп.дело № 20259190437673 по описа на ЧСИ С.А., с което е оставено без уважение възражението на длъжника/ очевидно направеното с молба от 25.02.2026 г., че процесуалното право на взискателя да се снадби с изпълнителен лист е преклудирано/, оставена е без уважение молбата на длъжника за заличаване на възбраната, както и е оставена без уважение молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, поради погасяването на правото на принудително изпълнение. С оглед на което, съдът намира, че не се обжалват от страна на длъжника, някои от посочените в разпоредбата на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК действия на съдебния изпълнител. Жалбата на длъжника е недопустима, тъй като не съдържа оплаквания срещу конкретно изпълнително действие или друг акт на съдебния изпълнител, който да представлява допустим предмет на обжалване по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Доводите и исканията на длъжника свързани с издаване на изпълнителния лист са неотносими към предмета на производството по чл.435 и сл. от ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани. Извън предмета на настоящето дело е, кога вземането на взискателя присъдено с решение по гр.дело № 6924/2010 г. на 3

СРС, 89 състав е станало изискуемо. От друга страна, съдът приема, че с правото да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, поради погасяване на правото на принудително изпълнение, длъжникът не разполага, тъй като в закона не е уредено такова негово потестативно право. В разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК не е предвидена такава възможност. Той може да избира между възможността да осъществи защитата си срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение с иск за несъществуване на вземането по чл.439 от ГПК или да осъществи защитата си срещу процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение с иск за обезщетение за вредите от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по чл.441 от ГПК/ в този смисъл е определение № 2 от 02.01.2014 г. по ч.гр.дело № 7756/2013 г. на ВКС, І г.о./.

С оглед на изложеното, подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото прекратено.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й. А. С., ЕГН 8105217074, подадена чрез пълномощника адв.В.Б.- длъжник по изп.дело № 20259190437673 по описа на ЧСИ С.А., с р е щ у разпореждане от 04.03.2026 г. на ЧСИ С.А. по изп.дело № 20259190437673 по описа на ЧСИ С.А., с което е оставено без уважение възражението на длъжника; оставена е без уважение молбата на длъжника за заличаване на възбраната; оставена е без уважение молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 6061/ 2026 год. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС, в 1 -седмичен срок, считано от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4