Решение № 114 от 26.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Бургас, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600096 по описа за 2024 година С присъда № 207/18.12.2023 г. по НОХД №1700/2023 г., Районен съд – гр. Бургас е признал подсъдимия И. Д. Д., ЕГН ********** за виновен в това, че на 31.01.2021 г., в гр. Бургас, на път II-99, в посока гр. Созопол, управлявал МПС – л.а. „Ауди А4“, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,77 на хиляда, установено с химическа експертиза № ОХ 21-15/19.03.2021 г. на БНТЛ – при ОД МВР – Бургас, след като е бил осъден по НОХД № 71/12.02.2018 г. на Районен съд – Бургас за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, поради което и във вр. чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 15 месеца, при първоначален „общ“ режим и му е наложил глоба в размер на 1000 лева.

Със същата присъда на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2 от НК Районен съд – Бургас е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 30 месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето през което същият е бил лишен по административен ред от това право, а именно от 31.01.2021 г.

Районен съд – Бургас е привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД № 71/2018 г. по описа на РС – Бургас, лишаване от свобода в размер на 8 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

1

Направените по делото разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, е възложил в тежест на подсъдимия, като го е осъдил да заплати по сметка на ОД МВР – Бургас сумата от 797,19 лева, представляващи направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи и вещи лица, както и по сметка на Районен съд – Бургас сума в размер на 130 лева, представляваща направени в хода на съдебното производство за възнаграждения на вещи лица и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв.

Мариана Димитрова от АК – Бургас, защитник на подсъдимия И. Д. и въззивен протест от прокурор при РП-Бургас.

В жалбата на адв. Димитрова се прави искане за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.

С въззивния протест се изразява несъгласие с размера на наложеното наказание, като се моли наказанието лишаване от свобода и лишаването от право да управлява МПС да бъдат увеличени.

В съдебно заседание подс. Д. се явява лично и със защитника си адв.

Димитрова от БАК, която поддържа жалбата. Последната излага съображения, че още в досъдебното производство, чрез адвоката на подсъдимия е било оспорено вземането на кръвна проба, както и относно подписа под съответния протокол. Според защитата от изготвената по делото експертиза № 187 не се установява по несъмнен начин, че подписът под „прегледан“ е изпълнен от Д.. Също така намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейски служители, не се установява някой от тях да е бил в стаята, когато е взета кръвната проба. От разпита на лекаря в съдебно заседание, взел кръвната проба, се установява, че върху шишенцето за взета кръвна проба няма име, а има поставен стикер, от който не може да се установи, че това действително е кръвната проба, взета от подсъдимия. Моли присъдата да бъде отменена и подзащитният й признат за невиновен.

В дадената му последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура поддържа подадения въззивен протест, като намира въззивната жалба за неоснователна. Намира, че обвинението, повдигнато на подсъдимия, е категорично и безспорно доказано, като проверката е извършена по надлежния ред, съобразно Наредба № 1, както и че изследваната кръвна проба е такава, иззета от подсъдимия, и че същата е в установено съдържание на алкохол в кръвта 1,77 промила.

Намира, че присъдата е неправилна в частта, касаеща определеното наказание и в този смисъл същата следва да бъде изменена. Моли наказанието лишаване от свобода да бъде увеличено на три години, което наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим. Също така намира, че наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да бъде увеличено на три години. В останалата част намира, че присъдата е правилна и законосъобразна.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните, изложени във въззивния протест и въззивната жалба, както и становищата на страните, изложени в съдебно заседание, и след като провери изцяло правилността на 2 атакуваната присъда, приема следното:

Подсъдимият И. Д. Д. е роден на ******** г. в гр. Бургас, с адрес:

************. Той е *****, *******, ****, ******, ******, ******, с ЕГН **********.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, Д. е осъждан по НОХД № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца с изпитателен срок от 3 години, считано от 12.02.2018 г., наказание глоба в размер на 190 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

На 31.01.2021 г. около 02:00 часа, полицейските служители в 01 РУ – Бургас – св. И. Б. и Д.У. изпълнявали служебните си задължения. Те забелязали лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ********, който се движел по ул. „Александър Стамболийски“. Когато автомобилът приближил до кръстовището на ул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Уилям Гладстон“, водачът му предприел несигурна маневра да завие. Полицейските служители се усъмнили, че водачът може да е употребил алкохол или наркотици и решили да спрат автомобила за извършване на проверка. За целта подали звуков и светлинен сигнал, но водачът не спрял, а напротив, увеличил скоростта, което наложило полицейските служители да го последват.

Автомобилът се движел в посока ж.к. „Братя Миладинови“, след което се отклонил по бул. „Т. Александров“ и по пътен възел „Юг“. В преследването на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ******** се включили и други полицейски екипи – св. П.Н. и А.Н., както и свидетелят М.Й.. В хода на преследването автомобилът се насочил в посока гр. Созопол, като приближавайки моста преди кв. Крайморие, водачът му загубил контрол, автомобилът излязъл от пътното платно и се обърнал по таван. Водачът на автомобила излязъл от шофьорското място и бил задържан от служителите на реда, които установили самоличността му, а именно, че водач на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ******** е подсъдимият И. Д.. Освен подсъдимия, в автомобила нямало други хора. На свидетелите Д.У. и Б. им направило впечатление, че подс. Д. мирише на алкохол. На място пристигнал и екип на Пътна полиция, включващ свидетелите А.Р. и З. Д.. Св. З. Д. поискал да извърши проверка за алкохол на подс. Д., но последният отказал, поради което бил откаран с линейка в УМБАЛ – Бургас, където му била взета кръвна проба.

За констатираните нарушения, че не изпълнява полицейско разпореждане – нарушение по чл. 64, ал. 3 от ЗМВР, че отказва да бъде тестван за алкохол с техническо средство и не представя СРМПС (част II) – нарушение по чл. 174, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, че управлява с несъобразена с пътните условия скорост и причинява ПТП – нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, били съставени съответните АУАН, като при получаване на препис от същите, подсъдимият не е направил възражения.

По делото е била назначена и изготвена химическа експертиза, от която се установява, че в изследваната проба на лицето И. Д., чрез газхроматографски метод, се доказа съдържание на етилов алкохол в количество 1,77 промила.

По делото е била назначена и изготвена графическа експертиза – 3

Протокол № 187/30.08.2022 г., в заключението на която вещото лице е посочило, че подписът, положен под „освидетелстван“ в протокол за медицинско изследване № 47/31.01.2021 г. се различава по транскрипция с подписа на И. Д. Д. и не е възможно да се отговори дали той е /или не е/ изпълнителят му. Относно подписът, положен след текста „прегледан“ в Талон № 1089 за медицински преглед за установяване на здравния статус на задържано лице по чл. 63 от ЗМВР, вещото лице посочва, че същият е изпълнен от подс. Д..

По делото е била назначена и извършена комплексна почеркова експертиза – Протокол № 050/2023 г., вещите лица по която дават заключение, че подписът, положен под „освидетелстван“ в протокол за медицинско изследване № 47/31.01.2021 г. е положен от лицето И. Д. и се опредял като положен в условието на „автоподлог“.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И.

Б., дадени на съдебно следствие, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, Д.У., дадени на съдебно следствие, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, П.Н., дадени на съдебно следствие, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, М.Й., дадени на съдебно следствие, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, З. Д., дадени на съдебно следствие, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, А.Р., дадени на съдебното следствие, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, А.Н., дадени на съдебно следствие, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, Г.Х., дадени на съдебно следствие пред въззивната инстанция и С. С. И., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, справка за съдимост, справка за нарушител/водач, АУАН – три броя, талон за медицински преглед, талон за изследване, протокол за медицинско изследване, протокол за химическа експертиза, заповед за прилагане на ПАМ, справка за собственици на МПС, заповед за задържане, писмо от УМБАЛ – Бургас, книга за нови болни, протокол, лист за преглед, от приложените по делото химическа, графическа и комплексна почеркова експертизи, както и от останалите приложени по делото доказателства.

Правнорелевантните факти, отразени в мотивите на атакуваната присъда, са установени с допустимите от НПК средства. По делото са събрани достатъчно доказателства, включително и пред въззивния съд, от които могат да се направят правилни изводи досежно предмета на доказване.

Направените от първоинстанционния съд изводи по фактите почиват на пълна и обективна оценка на проверените и събрани в хода на съдебното следствие различни доказателствени средства и тяхното поотделно и 4 комплексно обсъждане.

Правилно районният съд е кредитирал показанията на основните свидетели по делото – полицейските служители И. Б., Д.У., А.Р., З. Д., П.Н., А.Н. и М.Й., които лично са възприели отделни моменти от началото на преследването на подсъдимия до неговото задържане и откарване в болницата за даване на кръвна проба. Както правилно е преценил първостепенният съд, между показанията на тези свидетели няма противоречия, които да поставят под съмнение тяхната достоверност, а едновременно с това са последователни, логични, взаимосвързани и допълващи си. Те кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства. Същите се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства, включително досежно отказът на подсъдимия да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както и от приложените по делото талон за медицински преглед, талон за изследване и протокол за медицинско изследване. В подкрепа на показанията на посочените по-горе свидетели са и показанията на св. С. И., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, включително и приобщените по реда на НПК показания, дадени от свидетеля на досъдебното производство и прочетени на въззивно следствие. От тях се установява, че при възникнало ПТП лицето, независимо, че е отказало да бъде тествано за употреба на алкохол с техническо средство, то същото задължително се изследва чрез вземането на кръвна проба. Св. И. посочва, че при вземане на кръв се съставя протокол, който се попълва от лекаря в присъствието на лицето и след това се подписва от двамата. Относно възраженията на защитата, че подс. Д. не е подписал протокола за медицинско изследване, от изготвената по делото почеркова експертиза се установява, че подписът в протокола за медицинско изследване е положен от подсъдимия в условието на автоподлог. Неоснователни са и възраженията на защитата, направени пред въззивната инстанция, че за изготвянето на експертизата вещите лица са използвали образци, като са ползвали подписи, положени от подсъдимия по друго дело, както и е изминал тригодишен период от полагането им. Това, че сравнителният материал е взет от друго досъдебно и съдебно производство, касаещо подсъдимия, съдът не счита същото за нарушение, тъй като подписите, положени от него, не се оспорват от подсъдимия Д., положени са пред длъжностни лица, включително и пред съдия, а това, че е изминало време, не променя заключението по почерковата експертиза, тъй като тя потвърждава, а не отрича сходството на положените подписи. В този смисъл, настоящият въззивен състав остави без уважение направеното от защитата на подсъдимия искане за назначаване на допълнителна почеркова експертиза.