Решение № 548 от 26.11.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Габрово, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Г. като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20244210101350 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М., ЕГН**********, с настоящ адрес: гр. Габрово, улица „*********" № 31, ет.1, ап .2, чрез адв. Б. Б. - АК Бургас, със съдсбси адрсс за връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас, бул.„Демокрация" № 90, ст. 1; ПРОТИВ „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 2036.70940, със седалищс и адрес на управление: гр.София, 1335, район Люлин, ж.к.Люлин 10, бул.

„Петър Дертлиев" №25, офис- сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Зорница Сергеева Банкина и Драгомир Милчев Милков - заедно и поотделно;

ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира отговор в срок, в които ПРИЗНАВА иска.

В ИСКОВАТА МОЛБА се твърди, че: цит. "Доверителката ми, в качеството си па заемател е сключила два договора за паричен заем: Договор за паричен заем № 97004/24.11.2016г. с кредитора „СИТИ КЕШ" ООД, па основание отправено искане № SF113917, със следните параметри, а именно: размер на отпуснатия заем: 4500 /четири хиляди и петстотин лева/; размер на погасителна вноска: 587.15 лева; ден иа плащане: 26-то число; « вид вноска: месечна, 1TIP:

47.652%, брой вноски: 9 /девет/; годишен лихвен процент: 40.08%; дата на първо плащане:

26.12.2016г.; обезпечение: запис иа заповед, поръчител/банкова гаранция; дата па последно плащане: 28.08.2017г.; обща сума за плащане: 5284.38 лева (чл.З от договора). Към дата 28.03.2024г. общата заплатена от доверителката ми сума към кредиторите „СИТИ КЕШ" ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ I-IA ВЗЕМАНИЯ" ЕАД (цссиоиер на вземането и номер на задължение към АСВ 1139364) възлиза иа 4657.22 лева. Договор за паричен заем № 102164/22.12.2016г. с кредитора „СИТИ КЕШ" ООД, иа основание отправено искане № SF114012, със следните параметри, а именно: размер па отпуснатия заем: 4500 /четири хиляди и петстотин лева/; размер на погасителна вноска: 587.15 лева; ден на плащане: 23-то число; вид вноска: мссечна, ГПР: 47.652%, брой вноски: 9 /девет/; годишен лихвен процент: 40.08%; дата на първо плащане: 23.01.2017г.; обезпечение: запис на заповед, поръчител/банкова гаранция; дата на 1 последно плащане: 25.09.2017г.; обща сума за плащане: 5284.38 лева (чл.З от договора). Към дата 28.03.2024г. общата заплатена от довернтелката ми сума към кредиторите „СИТИ КЕШ" ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД (цесиоттер на вземането и номер на задължение към АСП 1139540) възлиза на 4803.42 лева. Общо платената до горепосочената дата 28.03.2024г. сума по двата договора възлиза на 9460,64 лева. Въпреки така описаните договорки, но погасителен план за всеки един от двата договора за заем, доверителката ми дължи за всеки договор по 9914.43 лева, т.е. общо 19 828,86 лева (общата сума по погасителен план вкл. вноска и неустойка при липса на обезпечение, умножена по две за двата договора). Преценила е, че разликата до пълния размер по погасителен план и на двата договора е недължима поради недействителност на договорите за парични заеми № 97004/24.11.2016г. и № 102164/22.12.2016г. на основания, изложени по-долу в исковата молба, с оглед на което иа основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), потребителят слсдва да върне само чистата стойност на кредитите, т.е. сума в размер на 9000 лева общо за двата договора, но не дължи лихви или други разходи по кредитите. На самостоятелно основание нравя и възражение за изтекла давност относно лихвите ио горецитираните договори за паричен заем, доколкото за задължението за лихви е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в" ЗЗД. От друга страна правя и възражение за изтекла давност относно задълженията, включващи главница, лихви, разноски и т.н. и по двата договора за паричен заем, като главниците считам, че са погасени с изтичането иа общата 5 годишна давност от крайния падеж на всеки един договор, а именно по Договор № 97004 - на 28.10.2022г. и но Договор № 102164 - на 25,11.2022г. (отчела съм спирането на давиостните срокове но време на извънредното положение), като съгласно чл.119 ЗЗД са погасени и всички останали акцесорни вземания. По силата на договор за цесия от 24.09.2019г., сключен между цедепта „СИТИ КЕШ" ООД и цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с Приложение №1/04.03.2020г. вземането е прехвърлено на новия кредитор. Не оспорваме факта, че цесията е надлежно съобщена от Цесионера на доверителката ми и за двата договора, за което нямаме претенция. Претендираната от цесионера сума, към 01.06.2020г. - датата на поканите за плащане е в размер на 9590,12 лева (по договора от 24.11.2016г.) и 9577,04 лева (по договора от 22.12.20 1 6 г.). Така обаче общият претендиран размер на дълговете от цедента и цесионера по двата договора възлизат на общо над 24 000 лева. Отделно с дата: 04.08.2024г. доверителната ми е получила на телефона си две съобщения, като „АСВ" ЕАД я уведомяват, че по единият договор с техен номер 1139540 дължи 9383,18 лева, а по другият с техен номер 1139364- 9233,96 лева, следователно въпреки, че за периода между уведомлението за цесията през 2020г. до 28.03.2024г. са внесени по единия договор 2200 лева, а по другия - 2300 лева, сумата, която се претендира от „АСВ" ЕАД в момента е намалена само с около 200 лева за всеки кредит. На следващият ден - 05.08.2024г. е получила ново съобщение, в което вече е посочена нова сума на общо задължение към „АСВ" ЕАД в размер на 18717,65 лева, която е с 100 лева повече от общия сбор на сумите в предишните съобщения и дори предлагат отстъпка от 50%. Именно оттук извличам правния интерес на доверителката ми, да предяви настоящия отрицателен устаиовителеи иск, с който иска със сила иа пресъдено нещо да бъде установено и отношенията й с нейния кредитор „АСВ" ЕАД, че същата не дължи следните суми:

1. По Договор за паричен заем № 97004/24.11.2016г. (с техен номер 1139364) сума в размер на 9383,18 лева;

2. По Договор за паричен заем № 102164/22.12.201бг. (е техен номер 1139540) сума в размер па 9233,96 лева, или по двата договора сума в общ размер иа 18617,14 лева.

Считам договорите за недействителни на следните основания:

1. И двата договора не отговарят на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в чийто текст е записано, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване иа договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване иа годишния процент иа разходите по определения в приложение № 1 начин".

Съгласно пар.1, т.1 от ДР иа ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи 2 по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни иа кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-спсциалпо застрахователните премии в случаите, когато сключвалото на договора за,услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето па кредита е в резултат па прилагането иа търговски клаузи и условия. От своя „ страна, „обща сума, дължима от потребителя" с сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя - пар.1, т.2 от ДР на ЗПК. Видно е от Договорите, че в него ис е отразена действителната „обща сума, дължима от потребителя". Вярно е, че в чл. 3 „Параметри на отпуснатия заем " фигурира „обща сума за плащане", но тя отчита само общия размер на всеки един кредит (отпуснатите по всеки договор 4500 лева) и дължимата възнаградителиа лихва - 8 вноски по 587,15 лева и една послсдна от 587,18 лева или общо 5 234,38 лева, но не и общите разходи за потребителя, в които се включват и неустойката по чл.8 от Договора, и неустойката при евентуално обявяване на кредита за предсрочно изискуем (чл.7, ал.4 от Договора). Това са „разходи по кредита", независимо че задължение за кредитополучателя да заплати неустойка може и да пс възникне. „Пропускането" иа тези разходи се отразява на стойността и на годишния процент па разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени тсачо годишен процент от общия размер иа предоставения кредит-чл. 19, ал.1 от ЗПК. В настоящия случай между страните е договорена дължима от потребителя „неустойка" за непредставяис па обезпечение. Същата е включена в погасителния плаи още към датата иа сключване на договорите - 24.11.2016г. и 22.12.201бг., следователно тя има характер иа разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, които потребителят трябва да заплати. Но тази „неустойка", както вече споменах по-горе не е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите, а включването й би довело до надвишаване на размера, посочен в нормата па чл.

19, ал,4 ЗПК. Следователно и по двата договора е нарушена нормата па чл. 19, ал-4 ЗПК, доссжио размера на ГПР, а така е нарушена и разпоредбата иа чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, т.К. макар договорите формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер - 47.652%, този процент не е коректен и не е определен законосъобразно, доколкото в ГПР не е включена и горепосочената неустойка. Ис само липсата или неясното посочване на годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит, но и неточното му обявяване - без да са включени всички разходи, води до нищожност н длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и разноски - това постанови и Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С714/22 с Решението си от 21.03,2024г. В цитираното Решение след като припомня досегашната си практика, според която строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта иа наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност, СЕС заявява: „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването па Г11Р, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване па кредитора от правото му па лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта па такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер". Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива РАЗХОДИ, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на 3 неговатанищожност да води единствено до връщане опи страна па съответния потребител на предоставената в заем главница ". Предвид изложеното считам, че и двата договора за кредит са недействителни.

27.

1.

1. На следващо място, в Договорите следва да бъде посочен и лихвеният процент по кредита - чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то ие протИ.речи на повелителните норми на закона и иа добрите нрави. Към датата на сключване на договорите за заем липсват императивни разпоредби на Закона по отношение размера иа възнаградителиата лихва. При положение, обаче, че се касае за потребителски: договори, при които едната страна е по-слаба икономически и се ползва със засилената защита иа 331.1 и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата /било възпаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното би означавало икономически послаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като исдостигьт на материални средства за едии субект се използва за облагодетелстване иа друг. Предвид това, в съдебната практика трайно се приема, че протИ.речаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възпаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /за обезпечени кредити - двукратния/. В тази насока -- Решение № 906/ 30Д2.2004г. по гр. дело № 1 Ю6/2003г. на ВКС, 2 г.о.; Решение № 378/18.05.200бг. по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г.о.; Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. дело № 5093/2007г. па ВКС, 2 г.о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело № 6295/2014г. иа ВКС, 4 г.о. Видно от чл. 3, т.7 от подписаните договори за кредит кредитонолучателят дължи годишна фиксирана лихва за ползване на кредитите в размер иа 40,08% върху главницата, който е в четири пъти по-висок размер от този иа законната лихва (10%), поради което съответната клауза от договора за кредит се явява нищожна - на основание чл.2б, ал.1, нр.З от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. От друга страна е нарушен и чл.11, ал.1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план не е посочена последователността на разпределение на вноските измежду дължимите по договорите суми. Съгласно чл.11, ал.1, т.