Решение № 1070 от 24.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20231100508515 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 от ГПК.

Образувано е по жалба от Т. П. И., подадена чрез пълномощника му, срещу действия на ЧСИ, свързани с начисляване на разходи по изп.дело № 20238410401643 на ЧСИ Н.М., отразени в Съобщение за образувано изп.дело, срещу разпореждане от 25.05.2023г. по същото изп. дело, с което е отказано да бъдат отменени приетите по делото такси и адвокатско възнаграждение в полза на взискателя и разпореждане от 15.05.2023г. по горепосоченото изп. дело, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство и възстановяване на постъпилите суми в пълен размер.

В жалбата се твърди, че длъжникът и кредиторът не са били уведомени за дължимите суми по изпълнителното дело, нито в производството по делото, по което жалбоподателят е осъден, е представена банкова сметка, по която да бъдат преведени дължимите суми, съгласно решенията на съда.

Излага се, че преди получаване на покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ длъжникът е внесъл сума в размер общо на 2488,34лв. по сметка на взискателя, съобразно решенията на съда. Поради неуведомяване от съда за общо дължимите разходи по делото, преди издаване на изпълнителен лист, сумите са внесени така, както са отразени в решенията на съда, като остатъкът от 28лв. по изпълнителния лист са довнесени в срока за доброволно изпълнение.

Твърди се, че в срока за доброволно изпълнение са внесени и всички разноски по изпълнителното дело, необходими за уведомяване на длъжника за образуваното изпълнително производство и за дължимите суми.

Излага се, че в случая не се дължи възнаграждение по чл.10 ал.2 от НМРАВ, а само това по чл.10 ал.1 от същата наредба, възлизащо на 200лв., тъй като дължимата сума е преведена от длъжника в срока за доброволно изпълнение и на процесуалния представител на взискателя не се е наложило да извършва други действия, освен тези по образуване на изп.дело, както и че всички разходи, направени по изп.дело преди да е получена ПДИ са за сметка на кредитора. Поддържа се, че не се дължи таксата за изпращане на запорно 1 съобщение, предвид извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение. Възразява се срещу размера на таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и срещу авансовите такси, по т.1 и т.5 в размер на 40лв.

Жалбоподателят сочи, че дължими са таксите по т.1 – за образуване на изп.дело в размер на 20лв., за изготвяне на ПДИ по т.5 – 20лв., като не следва да се приема такса по запорни съобщения по т.9 от ТТРЗЧСИ, на основание чл.79 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като съставлява разноски за изпълнителни способи, които не са необходими. Поддържа се, че не следва да се приема такса по т.26 от Тарифата в размер на 319лв., адвокатско възнаграждение в размер на 570лв., 90лв. общо дължими такси до момента, тъй като не е уточнено за какво са използвани тези такси и ако не е необходимо, то не следва и да се начисляват и по т.31 – допълнителни разноски в размер на 2,60лв., тъй като не е ясно основанието за начисляването им. Прави се искане за уважаване на жалбата.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя, който оспорва жалбата като неоснователна.

Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:

Изп.дело № 20238410401643 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 25.04.2023г. по молба на ЧСИ И.Б.Б., рег.№ 800 на КЧСИ, с район на действие БОС, подадена чрез пълномощник, като към молбата е приложен изпълнителен лист от 30.03.2023г., издаден по решение № 260698/11.05.2021г. по гр.дело № 8534/2020г. по описа на БРС, решение № 169/25.02.2022г., изменено с определение № 1018/28.04.2022г. по в.гр.д.№ 1542/2021г. По описа на БОС и определение № 50125/07.03.2023г. по к.д.№ 2793/2022г. по описа на ВКС, III г.о., с които Т. П. И. е осъден да заплати на ЧСИ И.Б.Б. сумата от 828лв., представляваща разноски по делото пред първата инстанция, сумата от 840лв., представляваща разноски за изплатено адвокатско възнаграждение по делото пред въззивната инстанция, както и сумата от 840лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, като общата сума възлиза на 2508лв.

С Разпореждане от 25.04.2023г. за образуване на изп.дело ЧСИ е разпоредил изготвянето на справки, на съобщение за образувано изпълнително дело и е начислил такси и е приел разноски, както следва: 84лв. с ДДС – образуване – т.1, ПДИ – т.5, 2бр. – т.9 ТТРЗЧСИ; 570лв. адвокатско възнаграждение; 319,49 лв. с ДДС – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, дължима към датата на образуване на изпълнителното дело.

С Разпореждане от 03.05.2023г. е разпоредено налагането на запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки в «Изипей» АД и «Юробанк България» АД, да се изпратят запорни съобщения, като са приети разноски, както следва: 8,60лв. с ДДС – т.3 и т.31 от ТТРЗЧСИ, като запорни съобщения са изпратени на същата дата.

Със Съобщение за образувано изп.дело с изх.№ 021577/03.05.2023г., връчено на длъжника на 12.05.2023г., същият е уведомен, че задължението му по изп.дело възлиза на следните суми: 2508лв. – присъдени разноски, както и разноски по изп.дело, в т.ч. таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 319,49лв., адвокатско възнаграждение – 570лв., авансови вноски в размер на 90лв., както и такси по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 2,60лв., като е уведомен за наложените запори.

Постъпила е жалба с вх.№ 024484/12.05.2023г. от пълномощника на длъжника, с която ЧСИ е уведомен, че до момента той не е получил ПДИ и не се знае за какво са изтеглени сумите от банковата му сметка. Посочил е, че на 10.05.2023г. по сметката на ЧСИ И.Б. са преведени дължими суми за адвокатски възнаграждения в размер на 2480лв., 2 съгласно осъдителните съдебни решения. Направено е искане за отмяна на постановлениата, с които е изтеглена сумата от страна на ЧСИ Н.М. и за възстановяването им на длъжника, поради плащане на дължимите суми на ЧСИ, както и искане за прекратяване на изп.дело.

С Разпореждане от 15.05.2023г. ЧСИ е отказал да уважи постъпилата молба/жалба/ на длъжника, с която се иска прекратяване на изп.производство и възстановяване на постъпиле суми в пълен размер.

Със съобщения от същата дата ЧСИ е вдигнал наложените запори.

Постъпила е молба с вх.№ 024789/16.05.2023г. от взискателката, чрез пълномощника й, с която същата е уведомила ЧСИ, че на 11.09.2023г. е получила частично плащане в размер на 2480лв., като е направено искане за актуализиране на дълга.

Длъжникът, чрез пълномощника си, е депозирал възражение с вх.№ 025482/18.05.2923г., в което е възразила срещу начислените разходи по изп.дело, като възраженията му съвпадат с тези по жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело.

С молба вх.№ 025777/19.05.2023г. длъжникът, чрез пълномощника си, е представил вносна бележка за внесена сума в размер общо на 488лв. по изп.дело, както следва: допълнително внесена сума по изп.лист в размер на 28лв.; за образуване на изп.дело, без да е необходимо извършване на каквито и да било действия по изпълнението, съгласно т.10 ал.1 т.1 от НМРАВ внесена сума за адвокат в размер на 200лв.;внесена сума за разноски по изп.дело от ТТРЗЧСИ, в т.ч. такса по т.26 б.»в» в размер на 220лв.;авансови такси, дължими до момента в общ размер по т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на 40лв.

Постъпила е и жалба, имаща характера на молба с вх.№ 025778/19.05.2022г. от длъжника, чрез пълномощника му, в която е направено искане за прекратяване на изп.дело, поради извършеното плащане и са изложени идентични на горепосочените съображения относно дължимостта на разноските.

С разпореждане от 25.05.2023г. ЧСИ е отказал да отмени приетите по делото такси и адвокатско възнаграждение в полза на взискателя.

Съдът, като взе предвид възраженията на жалбоподателя и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че размера на приетото адвокатско възнаграждение следва да бъде намелен от 570лв. на 240лв. с ДДС, която сума е дължима, съобразно чл.10 ал.1 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не се дължи адвокатско възнаграждение по т.2 на цитираната наредба, тъй като в случая не се е налагало извършването на други действия от ЧСИ, освен изпращането на ПДИ, доколкото в срока за доброволно изпълнение дължимата сума е платена от длъжника. Относно дължимите такси, такива се явяват таксата по т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изп.дело в размер на 20лв., таксата по т.5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщение до длъжника в размер на 20лв., таксата по т.9 от ТТРЗЧСИ за двете запорни съобщения, изпратени до «Изипей» АД и «Юробанк България» АД, възлизащата на общата сума от 30лв., по аргумент и от разпоредбата на чл.507 ал.1 от ГПК,като неправилно изчислена се явява и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която възлиза на 264,77лв., а не на сумата от 319,49лв., както е определена от ЧСИ. Доколкото от доказателствата по изп.дело не става ясно как и за какво точно са определени авансовите такси в размер на 90лв. и таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ, отказите на ЧСИ се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени за частите над приетите от съда за дължими такси и разноски в изпълнителното производство, вкл. в частта, в която е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело, като ЧСИ, при съобразяване на приетите за дължими разноски от съда в настоящото производство и при справка с платените суми от взискателя, следва да извърши преценка дали са налице основания за прекратяване на изп.производство, каквото искане е направил и жалбоподателят в своя молба с вх.№ 025777/19.05.2023г.

3

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 25.05.2023г. по изп.дело № 20238410401643 на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 на КЧСИ, в частта, в която е отказано да бъдат отменени приетите по делото такси и адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, както следва: адвокатското възнаграждение за разликата над 240лв. до 570лв., таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 264,77лв. до 319,49лв., авансовите такси в размер на 90лв. и таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 2,60лв.

ОТМЕНЯ Разпореждане от 15.05.2023г. по изп.дело № 20238410401643 на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 на КЧСИ, с която е отказано на длъжника да бъде прекратено изпълнителното производство и за възстановяване на постъпилите суми в пълен размер и ВРЪЩА делото на ЧСИ Н.М. за произнасяне по тези искания, при съобразяване с приетите за дължими от съда разноски и такси в изпълнителното производство с настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4