Определение № 3186 от 02.10.2023, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3186 гр. Перник, 02.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720103278 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на И. Н. С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес видно от изготвената по делото служебно справка в с. Б., Община З. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи сума начислена по фактура № **********/21.06.2023 г. в общ размер на 884,56 лв., съставляваща ½ ид.ч. от общо начислената на починалия му наследодател Н. С. Б. стойност на допълнително начислената ел. енергия по съставен от ответното дружество констативен протокол за периода от 12.05.2023 г. до 17.06.2023 г. за обект с адрес в гр. П., ул. „Б. Й. № **, къща.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът в отговора на исковата молба е направил възражение за местна неподсъдност на спора пред РС-Перник, тъй като на основание чл. 105 ГПК във вр. с чл. 108 ГПК и общото правило на местната подсъдност искът следвало да бъде предявен по седалището и адреса на управление на ответника, когато същият бил ЮЛ.

Ответникът е взел становище по това възражение, като счита същото за неоснователно, тъй като имал качеството потребител и компетентен бил или РС-Перник по местонахождението на процесния имот или РС-Радомир по постоянния и настоящ адрес на ответника, който е в с. Б., Община З. включен в съдебния район на РС-Радомир.

Искът са родово подсъден на районния съд съобразно общото правило на чл.103 от ГПК.

Съгласно чл. 113 от ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018 г., в сила от същата дата/, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.

Нормата на чл. 119, ал. 3 от ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018 г., в сила от същата дата/, 1 регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Имайки предвид характера на спора, настоящият състав преценява, че в случая ищецът търси защита в качеството на потребител на ел.енергия доставяна му от ответника.

Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в пар. 13, т.1 ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Същото следва и от пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, даващ определение на понятието битов клиент- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди и пар. 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, даващ определение на понятието потребител на енергийни услуги- краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Видно от изготвената от съда служебно справка в НБД Население, адресът на ищецапостоянен и настоящ е в с. Б., Община З., т.е съвпада с посочения от ищеца в исковата молба.

Нормата на чл.113 от ГПК, преди изменението регламентираше изборна местна подсъдностобщата по чл. 105 от ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца- потребител.

Общият принцип бе, че за местната подсъдност, извън хипотезите на искове за вещни права върху недвижим имот, съдът не следи служебно.

С последното изменение на чл. 119, ал. 3 от ГПК обаче приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдността е разширено и в него са включени и т.нар потребителски искове по чл. 113 от ГПК. С посочената норма дефакто изборът на ищеца на местно компетентен съд по чл. 105 от ГПК е дерогиран.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият и постоянният адрес на ищеца към датата на подаване на исковата молба е в с. Б., Община З., то местно компетентен да разгледа спора е РС Р., в чийто съдебен район се намира с. Б., Община З..

С оглед на изложеното и на основание чл.119, ал.3 от ГПК производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая РСРадомир в съдебния район, на който е настоящият адрес на ищеца.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 03278/2023г. по описа на Пернишки районен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд –Радомир, на основание чл.119, ал.3 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишки окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3