Определение № 453 от 28.02.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. Бургас, 25.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20222100500088 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.419 ал.1 ГПК и е образувано по жалба на длъжниците Н. ХР. Б. с ЕГН- **********и П. Н. Б. с ЕГН-********** и двамата с адрес: гр.Черноморец,област Бургас,улица“Юрий Гагарин“№8А,вх.Б против разпореждането за незабавно изпълнение,инкорпорирано в Заповед №1912 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 27.07.2021г.,издадена по ч.гр.д.№5366/2021г.по описа на БРС,с която е разпоредено длъжниците Н. ХР. Б. и П. Н. Б. да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк/България“ЕАД с ЕИК-831558413 със седалище и адрес на управление гр.София

1407,район

Лозенец,Експо

2000,бул.“Никола

Вапцаров“№55,представлявано от Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Пв сумата от 49 732.22 лева,представляваща изискуема главница по договор за банков кредит от 28.10.2005г.,изменен и допълнен с Анекс №1 от 12.03.2010г.,Анекс №2 от 13.09.2010г.,Анекс №3 от 16.06.2011г.и Анекс №4 от 06.06.2013г., от които 1 387.87 лв.редовно падежирали главници за периода от 20.12.2020г.-20.04.2021г.вкл.и 48 334.35 лв.предсрочно изискуема главница с дата на настъпила предсрочна изискуемост 10.05.2021г.;сумата 1838.38 лв.,представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва,начислена за периода 20.11.2020г.-09.05.2021г.;сумата от 87.96 лв. ,представляваща изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежиралите главници,начислено за периода 20.11.2020г.-09.05.2021г.вкл.;сумата 993.75 лв.,представляваща изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница,начислено за периода от 10.05.2021г.до 22.07.2021г.вкл.;сумата от 3 438.67 лв.,представляваща изискуема лихва,дължима съгласно чл.7 вр.с чл.1 ,буква „б“ от Анекс №4 от 06.06.2013г.към договора за банков кредит от 28.10.2005г.,начислена за периода от 20.01.2013г.до 05.06.2013г.вкл.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 23.07.2021г.до изплащане на задължението.

Жалбоподателите Н и П Б.и молят да бъде постановено определение от въззивната инстанция,с което да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното разпореждане на БРС,като се позовават на чл.419 ал.3 ГПК и заявяват твърдения за неравноправност на клаузи,с които се уговаря изменение на лихвения процент в договора за банков кредит и анексите към него.

Препис от частната жалба е връчен на заявителя „Райфайзенбанк/България“ЕАД,като в 1 законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч.гр.д.№5366/2021г.по описа на БРС е образувано по заявление на „Райфайзенбанк/България/ЕАД срещу длъжниците Н. ХР. Б. и П. Н. Б., с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата длъжници при условията на солидарност на основание чл.417 т.2 ГПК за следните вземания: сумата от 49 732.22 лева,представляваща изискуема главница по договор за банков кредит от 28.10.2005г.,изменен и допълнен с Анекс №1 от 12.03.2010г.,Анекс №2 от 13.09.2010г.,Анекс №3 от 16.06.2011г.и Анекс №4 от 06.06.2013г., от които 1 387.87 лв.редовно падежирали главници за периода от 20.12.2020г.-20.04.2021г.вкл.и 48 334.35 лв.предсрочно изискуема главница с дата на настъпила предсрочна изискуемост 10.05.2021г.;сумата 1838.38 лв.,представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва,начислена за периода 20.11.2020г.-09.05.2021г.;сумата от 87.96 лв. ,представляваща изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежиралите главници,начислено за периода 20.11.2020г.-09.05.2021г.вкл.;сумата 993.75 лв.,представляваща изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница,начислено за периода от 10.05.2021г.до 22.07.2021г.вкл.;сумата от 3 438.67 лв.,представляваща изискуема лихва,дължима съгласно чл.7 вр.с чл.1 ,буква „б“ от Анекс №4 от 06.06.2013г.към договора за банков кредит от 28.10.2005г.,начислена за периода от 20.01.2013г.до 05.06.2013г.вкл.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 23.07.2021г.до изплащане на задължението.

Със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката,договора за банков кредит и четирите анекса,както и писмата до длъжниците,с които банката ги е уведомила,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

БРС е уважил изцяло заявлението,като е издал заповед за незабавно изпълнение №1912 от 27.07.2021г.за всички вземания,съдържаща разпореждане за незабавното изпълнение и изпълнителен лист.

Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжниците с връчените им покани за доброволно изпълнение от ЧСИ Наско Георгиев по образуваното изп.дело №221/2021г.по издадения изпълнителен лист.

В законоустановения едномесечен срок,длъжниците са депозирали по ч.гр.д.

№5366/2021г.по описа на БРС възражения по чл.414 ГПК,в които заявяват,че не дължат изпълнение по издадената заповед.БРС е дал указания на заявителя за предявяване на иск с правно основание чл.422 ГПК,като по заповедното производство е представена исковата молба,с която заявителят-банка е предявил установителен иск пред БОС по чл.422 ГПК срещу двамата длъжници за установяване дължимостта на вземанията си по издадената заповед по чл.417 т.2 ГПК.

Длъжниците са сезирали БРС с искане за спиране на незабавното изпълнение на Заповед №1912/27.07.2021г. на основание чл.420 ал.1 и ал.2 ГПК, като със свое определение №3330/21.10.2021г.заповедният съд е спрял незабавното изпълнение.Определението е обжалвано от заявителя-банка пред БОС,който с определение №VІ-107 от 17.01.2022г.постановено по ч.гр.д.№2203/2021г.е потвърдил определението на БРС.

В законоустановения едномесечен срок по чл.419 ал.1 ГПК длъжниците са депозирали частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение,която е предмет на разглеждане в производството по настоящото дело. В жалбата се твърди,че са налице предпоставките за отмяна на обжалваното разпореждане,визирани в чл.419 ал.3 предл.последно ГПК.-вземането се основава на неравноправни клаузи в договор,сключен с 2 потребител.

За да бъде уважено искане на заявител за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение,следва съдът да извърши проверка съгласно чл.418 ал.2 ГПК дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Нормата на чл.419 ал.3 ГПК очертава хипотезите,при които съдът може да отмени разпореждането за незабавно изпълнениекогато не са налице предпоставките на чл.418 ал.2 изр.първо ГПК или когато вземането се основава на неравноправна клауза от договор,сключен с потребител.

Потребителската защита на кредитополучателите по договорите за банков потребителски кредит е нормативно уредена в Закона за потребителския кредит /а за договорите, сключени преди 05.03.2010 г. – в отменения Закон за потребителския кредит /ЗПК/, в Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ и в Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия/ЗЗППТ/-отм.на 10.06.2006г./, регламентиращи общата защита на потребителите на услуги и стоки, предоставени от търговци и доставчици. В § 13 от ДР на ЗЗП е дадено легално определение на понятието „потребител“- това е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В §1 т.1 на ДР на ЗЗППТ/отм./ легалното определение за потребител е:“ всяко лице, което придобива стоки или ползва услуги за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на професия или занаят“. В конкретния случай,с процесният договор за банков кредит от 28.10.2005г.е предоставен кредит на Н. ХР.

Б. с цел на кредита- за потребителски нужди,което предпоставя извода,че жалбоподателите Б.и имат качеството потребители по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП и по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗЗППТ/отм.,действал към момента на сключване на договора/. Тъй като анексите са сключвани при действието на ЗЗП,то разпоредбите на чл.143-чл.148 ЗЗП са приложими по отношение на тях ,съобразно препращащата норма на чл.24 от ЗПК.

Към процесния договор за банков кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл. 35, ал. 1 Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (отм.) , съгласно която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл. 35, ал. 2, т. 10 Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (отм.), неравноправна е клауза,която позволява на търговеца да променя едностранно, без основание характеристиките на стоките или услугите, а съгласно т. 8 е неравноправна клаузата, която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Към анексите следва да намерят приложение разпоредбите на чл.143-чл.147 от действащия ЗЗП.

В практиката е възприето, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ (чл. 144, ал. 4 от ЗЗП), т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва. В този смисъл са Решение № 95 от 13.09.2016 г. на т. д. № 240/2015 г. на ІІ т. о., Решение № 3

144/08.11.2017 г. по т. д. № 2155/2016 г., Решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. и много други.

В конкретния случай възражението на солидарните длъжници е в смисъл,че клаузите в процесния договор за банков кредит,с които е уговорена възможност за едностранно увеличаване на лихвения процент по кредита от банката са неравноправни,тъй като липсват уговорени от страните ясни правила относно методиката и условията за едностранна промяна на лихвения процент,а оттам и на размера на анюитетните вноски по кредита.Жалбоподателите са свързали това свое възражение с твърдения,че са извършили плащания по настоящия договор за кредит и още един договор за кредит,сключен със същата банка през 2006г.,които са в размер,достатъчен за погасяване на цялото им задължение,ако лихвения процент не е бил увеличаван едностранно от банката.

Жалбоподателите са заявили,че лихвеният процент е бил едностранно увеличаван от банката в периода 2007г.-2008г.,като месечните им вноски от 885.67 лв.,колкото е било договорено през 2005г. са достигнали през 2008г. размер от 1033.31 лв. и в резултат на незаконното увеличаване на лихвения процент,те са надплатили на банката за периода 25.10.2007г.-25.02.2010г. сумата от 3027.96 лв.По отношение на анексите са заявили,че същите считат за нищожни,тъй като размерът на дълга е бил определен въз основа на неравноправни клаузи в първоначалния договор за кредит.

Видно от договора за банков кредит от 28.10.2005г. ,в т.2.1 на същия страните са договорили възнаградителна лихва по кредита в размер на 13 % който се формира от две компоненти- СБР/стойност на банковия ресурс/ и 8.5 пункта надбавка годишно,а в т.4.2. е уговорено,че при промяна на пазарните условия,банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР,като новият лихвен процент влиза в сила от датата,посочена в уведомлението до кредитополучателя. СБР към момента на сключване на договора е бил 5.5 пункта.Жалбоподателите са изпаднали в забава през 2010г.,когато е сключен първият анекс ,с който е уговорен начинът на плащане на просрочените главница/177.48 лв. , лихва/528.14 лв./ и наказателна надбавка/1.77 лв./ и уговорено разсрочено плащане на възнаградителни лихви за няколко месеца.С анекс №2 от 13.09.2010г.е уговорено капитализиране на дължими лихви, удължен крайният срок на погасяване на кредита и са отложени някои плащания с гратисен период.С Анекс №3 от 16.06.2011г.е приета по-детайлна информация за компонентата СБР, договорено е погасяване на анюитетни вноски в месечен размер

Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c917a70-17c7-454c-b206-4cdf3b5b7d4d